Григорий Таронит

виназнийски военачалник

Григорий Таронит (на средногръцки: Γρηγόριος Ταρωνίτης) е арменски благородник и военачалник от втората половина на X век, служил в армията на византийския император Василий II срещу българския цар Самуил и положил началото на влиятелна аристократична фамилия във Византия.[1]

Григорий Таронит
Γρηγόριος Ταρωνίτης
виназнийски военачалник
Ambush and death of Gregorios Taronites by the Bulgarians.jpg
Роден
Починал

Религия Православна църква
Семейство
Деца Ашот Таронит

БиографияРедактиране

Григорий Таронит е син на Ашот III, последния владетел на арменското княжество Тарон (северозападно от езерото Ван). След смъртта на Ашот (към 967 г.) княжеството е завладяно безкръвно от византийския император Никифор II Фока. Като компенсация за наследството, от което се отказват, Григорий и брат му Баграт получават богати имения в съседната област Халдея и достойно положение сред византийската аристокрация в качеството им на патриции.[1][2] Освен с материални ресурси, братята Таронити продължават да разполагат със значително влияние сред сънародниците си в източните покрайнини на империята. През 976 г., когато низвергнатият доместик на схолите Варда Склир вдига метеж срещу правителството на младия император Василий II, двамата се обявяват на страната на бунтовника и оглавяват арменските контингенти във войските му.[3] Скоро обаче минават на страната на императора.[1]

В следващата гражданска война (987 – 989 г.) Григорий взема страната на василевса срещу узурпатора Варда Фока. Според Яхия Антиохийски в началото на 989 г., когато бунтовниците заемат азиатския бряг на Босфора, Василий II изпраща Григорий Таронит, вече магистър, с отряд по море в Трапезунд. Оттам арменският военачалник преминава в родните си земи, набирайки армия от свои сънародници в дълбокия тил на бунтовниците. Това принуждава Варда Фока да изпрати сина си Никифор срещу Таронит. Сражението завършва с поражение за арменците, поради намесата на Давид от Тао, но войната е спечелена от императора с гибелта на Фока и разгрома на привържениците му през пролетта на същата година.[4]

След усмиряването на Мала Азия през 990 г. Григорий Таронит е назначен от императора за управител на Солун със задачата да сдържа нападенията на българите, предвождани от Самуил. Участва в обсадата и превземането на Бер, а след нападението на Фатимидите, наложило заминаването на Василий II за Сирия в началото на 995 г., остава начело на византийските войски на българския фронт. Разгромен е и загива в сражение недалеч от Солун.[5] Синът му, Ашот Таронит, е пленен от българите в същата битка, за да продължи рода на Таронитите във Византия.

БележкиРедактиране

  1. а б в Kazhdan, A. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8, т. 3, стр. 2012 – 2013
  2. Степаненко, В. П. Чортванели, Торники и Тарониты в Византии. (К вопросу о существовании т.н. тайкской ветви торникянов), стр. 140 – 143 (във: Античная древность и средние века, №30, 1999, посетен на 31.05.2014)
  3. Greenwood, T. W. Armenian Neighbours (600 – 1045), стр. 357 – 358 (във: The Cambridge History of the Byzantine Empire c. 500 – 1492. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-521-83231-1, посетен на 31.05.2014)
  4. Treadgold, W. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 518
  5. Златарски, В. История на българската държава през Средните векове. Том 1. Част 2. София, „Наука и изкуство“, 1971. стр. 651, 653, 660
неизвестен дук на Солун
(991 – 995)
Йоан Халд