Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бабуна.

Бабуна (на македонска литературна норма: Бабуна) е селище в Община Велес, Северна Македония, предградие на Велес. Близо до Бабуна се намира пещерната църква „Свети Марко“.

Бабуна
Бабуна
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6808° с. ш. 21.8028° и. д.
Бабуна
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 248 m
Население 457 души (2002)
Пощенски код 1400
МПС код VE

ГеографияРедактиране

Бабуна се намира на пет километра южно от Велес, на десния бряг на Вардар при вливането на едноименната река Бабуна.

ИсторияРедактиране

В XIX век Бабуна е малко българско село във Велешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бабуна (Babouna) е посочено като село с 4 домакинства и 17 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бабуна е населявано от 35 жители, като всички са българи.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бабуна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бабуна (Babuna) като турско село.[4]

Според преброяването от 1961 година Бабуна има 104 жители македонци, а в 2002 година – 457 жители македонци.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бабуна
  •   Никола Антев Караставрев, български революционер, четник на Филип Тотю в 1876 г.[6]
  •   Секула Димитров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[7]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226 и 827.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.