Отваря главното меню

Бадар или Бадер (на македонска литературна норма: Бадар) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

Бадар
Бадар
— село —
Поглед към селото от Блаце
Поглед към селото от Блаце
North Macedonia relief location map.jpg
41.8644° с. ш. 21.6881° и. д.
Бадар
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Ибрахимово
Географска област Блатия
Надм. височина 364 m
Население 15 души (2002)
Пощенски код 1043
МПС код SK
Бадар в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.

ИсторияРедактиране

 
Църквата „Свети Атанасий“

Бадар е споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Бадeриана, край която се намира родното място на император Юстиниан I Таврезиум (днешното село Таор).

В края на XIX век Бадар е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бадеръ (Румя Лака) живеят 120 българи-християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бадер има 120 българи екзархисти и в селото фукционира българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бадар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бадер (Bader) като село с неясен етнически състав.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители – 9 македонци, 5 роми и 1 друг.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бадар

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.207
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.534 и 827.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.534.