Бакла (Vicia faba), също чер боб, е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). Култивиран е от човека още в праисторическа епоха. Използва се за храна, фураж, зелено торене и сурогат на кафето.

Бакла
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Същински бобови (Fabeae)
род:Глушина (Vicia)
вид:Бакла (V. faba)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Бакла в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение

редактиране

Растението е разпространено в Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

В България е пренесена вероятно от древна Гърция.

Описание

редактиране

Височината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово, с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4 – 5°C.

Приложение

редактиране

Отглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22 – 35%) и въглехидрати. По-рядко се използва за фураж и зелено торене. Най-разпространен е сортът хиоска бакла. Отглежда се на ограничени площи предимно като ранен пролетен зеленчук. Задоволява нуждите на пазара до излизането на зеления фасул, на който отстъпва по хранителни и вкусови качества. Най-много се използва в арабската кухня.

Източници

редактиране