Бакла
Бакла (Vicia faba), също чер боб, е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). Култивиран е от човека още в праисторическа епоха. Използва се за храна, фураж, зелено торене и сурогат на кафето.
Бакла | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Бакла в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространение
редактиранеРастението е разпространено в Европа, Азия, Африка и Южна Америка.
В България е пренесена вероятно от древна Гърция.
Описание
редактиранеВисочината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово, с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4 – 5°C.
Приложение
редактиранеОтглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22 – 35%) и въглехидрати. По-рядко се използва за фураж и зелено торене. Най-разпространен е сортът хиоска бакла. Отглежда се на ограничени площи предимно като ранен пролетен зеленчук. Задоволява нуждите на пазара до излизането на зеления фасул, на който отстъпва по хранителни и вкусови качества. Най-много се използва в арабската кухня.
Източници
редактиране- „Енциклопедия България“, БАН, 1978 г., том 1, стр. 172