Балканистиката е наука за балканските народи, изучаваща тяхната история, етнография, география, култура и археология.[1]

Съществува и като научна и образователна специалност за историята и духовната култура на балканския регион от античността до най-ново време, включително и литературите на балканските народи.

Ударението се поставя върху намиране на общото между различните национални култури на Балканския полуостров, както и влиянието им върху останалия, най-вече славянския свят.

При изучаването ѝ се усвояват практически балканските славянски езици – старобългарски език, български, сръбски, хърватски, босненски, черногорски, македонски и словенски и др., както и албански, гръцки и румънски, които заедно образуват Балканския езиков съюз.

През януари 1964 година е учреден Институт по балканистика към БАН, а през 1966 година в София се провежда Първият международен конгрес по балканистика. С промените в БАН от 2010 г. се сформира Институт за балканистика с Центъра по тракология.

Във връзка с 50-годишнината от основаването на Института по балканистика към БАН през юни 2014 г. се проведе Десетата българо-гръцка научна конференция на тема: „България, Гърция и европейските предизвикателства на Балканите“. През септември 2015 г. София стана домакин на XI международен конгрес по балканистика.

Източници редактиране

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.