Балканкар

българска машиностроителна компания

„Балканкар“ е българско държавно стопанско обединение за разработване и производство на мотокари, електрокари, телфери и други моторни и електрически подемно-транспортни и превозни средства за индустрията.

Първият електрокар в България е произведен през 1951 г. в трамвайния и тролейбусен завод „6 септември“ в София. Производството на електро и мотокари в България е един от секторите на машиностроенето, който в историята си притежава значителни световни постижения. С разработването на първата опитна серия на подемно-транспортните машини в България през 1952 г., производството се разраства и усъвършенства, докато към края на 70-те години на миналия век страната ни излиза на първо място по обем на производство на кари в света.[1]

В структурата на обединение „Балканкар“ през 1980-те години влизат не само основни монтажни завода. То включва и предприятия за производство на междинни продукти, използвани при създаването на електро- и мотокари. В края на 80-те години в състава му има 39 поделения – 31 в страната и 8 в чужбина.[2] В неговите заводи се произвеждат и автобуси, леки коли, велосипеди и др.[3]

Трябва обаче да се вземе предвид лошото качество на много от изделията. Така например от 1976 до 1989 Япония купува електрокари за претопяване и извличане на метали от тях.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

В България продължават да се поддържат традициите в производството и предлагането на висококачествена и достъпна подемно-транспортна техника с марката „Балканкар“, но в много по-малки мащаби в сравнение с миналото. Произвеждат се различни видове индустриални транспортни средства:

  • платформени кари
  • електрокари
  • мотокари
  • влекачи
  • телфери

Съществуват и множество фирми, занимаващи се с производство, сервиз, търговия на части за кари и друга подемна техника.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране