Балтийски възвишения

Балтийските възвишения (на немски: Baltischer Landrücken; на руски: Балтийская гряда) е дълга верига от моренни хълмове, простираща се покрай южния и югоизточния бряг на Балтийско море, разположена на територията на Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. Има форма на изпъкнала на югоизток дъга, простираща се на около 1500 km от южната част на полуостров Ютланд на запад до река Западна Двина на изток и Финския залив на североизток, ширина 80 – 90, на места до 200 km и средна надморска височина 200 – 300 m. На изток се свързват с Беларуското възвишение, на югоизток се пожават към обширната блатиста област Полесие, а на запад – към Северогерманската низина. От юг възвишенията са заградени от зандрови равнини и прадолини, а от север – предимно от крайбрежни моренни равнини. Във възвишенията широко са представени крайни морени, ози и друмлини, а в понижените части между хълмовете – многочислени езера (Мюриц, Шнярдви, Мамри и др.). Големи участъци от възвишенията са покрити с ширколистни и смесени гори. От долините на реките Балтийските възвишения се делят на отделни по-малки възвишения: Вагрим (164 m н.в.) и Мекленбургско езерно плато (179 m) в Германия; Поморско поезерие (връх Вежица 329 m, най-високата точка на целите Балтийски възвишения) в Полша, Мазурско поезерие (317 m) в Полша, Русия и Литва; Жамайтско възвишение (234 m) в Литва; Видземско възвишение в Латвия и Естония. Голяма част от формите на релева на Балтийските възвишения са възникнали по време на горноплейстоценското заледяване.

Балтийски възвишения
Местоположение на картата на Европа 54.2236, 18.1233
Общи данни
Местоположение	Германия Полша Русия Литва Латвия Естония
Част от	Средноевропейска равнина Източноевропейска равнина
Най-висок връх	Вежица
Надм. височина	329 m