Отваря главното меню

Брижит Бардо

(пренасочване от Бардо)

Брижит Бардо[1][2][3][4] (на френски: Brigitte Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.

Брижит Бардо
Brigitte Bardot
френска актриса
Брижит Бардо през 1968 г.
Брижит Бардо през 1968 г.

Родена

Националност Флаг на Франция Франция
Професия актьор
Семейство
Съпруг 1952-1957 Роже Вадим
1959-1962 Жак Шарие
1966-1969 Гюнтер Закс
Партньор Жилбер Беко
Серж Генсбур

Подпис
Brigitte Bardot Signature.svg
Актьорска кариера
Активност 1952–1973
Уебсайт www.fondationbrigittebardot.fr
Брижит Бардо в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна балерина в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм И бог създаде жената“. Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдрома на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.

Ранен животРедактиране

Бардо е родена в Париж, дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, Шарл Бардо, в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през 1949 г. През същата година, тя позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявана от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през 1950 и е забелязана от един млад кинорежисьор Роже Вадим, докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.

 
Брижит Бардо през 1962 г.
 
Брижит Бардо през 2002 г.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1952 Нормандската дупка Le Trou Normand Жавоте Льомоан Жан Бойер
1955 Големите маневри Les Grandes Manœuvres Люси, дъщерята на фотографа Рене Клер
1956 И бог създаде жената Et Dieu… créa la femme Жюлиет Роже Вадим
1957 Парижанката Une Parisienne Брижит Лорие Мишел Боарон
1958 Перли на лунна светлина Les bijoutiers du claire de lune Урсула Роже Вадим
1958 В случай на нещастие En cas de malheur Ивета Моде Клод Отан-Лара
1959 Жената и куклата La Femme et le Pantin Ева Маршан Жулиен Дювивие
1959 Бабет отива на война Babette s'en va-t-en guerre Бабет Кристиан-Жак
1959 Искате ли да танцувате с мен? Voulez-vous danser avec moi? Виржиния Дандио Мишел Боарон
1960 Истината La Vérité Доминик Марсо Анри-Жорж Клузо
1961 Личен живот Vie privée Жил Луи Мал
1963 Презрението Le Mépris Камил Жавал Жан-Люк Годар
1964 Папараци Une ravissante idiote Пенелопа Лайтфеър Едуардо Молинаро
1965 Вива Мария! Viva Maria! Мария Луи Мал
1968 Шалако Shalako графиня Ирина Лазаар Едуард Дмитрик
1970 Нова в занаята Les Novices Анес Ги Казарил
1971 Петролотърсачките Les Pétroleuses Луиза / Френчи Кинг Кристиан-Жак
1971 Булевардът на рома Boulevard Du Rhum Линда ла Рю Робер Енрико
1973 Дон Жуан-73 Don Juan ou Si Don Juan était une femme... Жуана Роже Вадим

ИзточнициРедактиране

  1. Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.
  2. „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.
  3. „Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“
  4. Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН

Външни препраткиРедактиране