Отваря главното меню

Тепавица

(пренасочване от Батан)
Тепавична машина от 1661 г.

Тепавицата, или батан, понякога понякога синонимно валявица[1], е традиционно занаятчийско съоръжение за последна обработка на готови текстилни изделия.

Работната ѝ част представлява дървено корито, образувано от големи греди, издълбани от вътрешната страна – пълни с вода, където се поставя материала, най-често от вълна или памук (пояси, шаяци, навои, гайтани, козяци), за степване. В коритото бият големи дървени чукове, всеки от които тежи по над 200 кг. Задвижването на съоръженията в тепавицата става с помощта на горноналивно водно колело – долап, с дървени клетки – кофи, които се пълнят с вода.

Тепавиците по българските земи възникват с подема на текстилното производство. От средата на XIX век в тепавиците започва обработката на гайтани след първо и второ боядисване.

Тепането на готовите продукти от вълна и памук е последният, завършващ етап от текстилното производство. То има за цел чрез степване да уплътни и заздрави произведените готови изделия.

Шаяците се обработват от 12 до 14 часа, поясите и навоите – 7, а гайтанът от 2 до 4 часа. Технологичният процес включва намятване, разрязване, което се прави от 2 до 3 пъти. Това изисква непрекъснат контрол от майстора, който преценява кога да обърне платовете или да спре обработката. Когато материалът е готов, преди простиране се нанася т.нар. тепавичарско писмо, с което се обозначава цената на услугата.

В Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ в Габрово има действаща тепавица от средата на XIX век. Тя е примитивно съоръжение за механична обработка на вълнени домашни платове и гайтан. След извършената обработка, наричана степване, материалът става по-плътен.