Батинци (на македонска литературна норма: Батинци; на албански: Batinca) е село в община Студеничани на Северна Македония.

Батинци
Батинци
— село —
Поглед към Батинци и планината Водно на заден план от манастира „Преполвение“ в местността Пеленица
Поглед към Батинци и планината Водно на заден план от манастира „Преполвение“ в местността Пеленица
41.9197° с. ш. 21.4819° и. д.
Батинци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаСтуденичани
Географска областТорбешия
Надм. височина381 m
Население5364 души (2002)
Пощенски код1050
Батинци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Скопското поле в областта Торбешия.

История редактиране

В XIX век Батинци е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Батинци е населявано от 24 жители българи християни и 120 арнаути мохамедани.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Батинци има 32 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Батинци (Batinci) като албанско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Батинци като албанско село.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Николай Пан. Николов от Скопие е български кмет на Батинци от 13 август 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Панче Иванов Медаров от Велес (13 май 1942 - 30 октомври 1942), Кирил Анастасов Грубчев от Охрид (30 октомври 1942 - 2 април 1943) и Панче Иванов Медаров от Велес (2 април 1943 - 9 септември 1944).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 5364 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 36
албанци 3217
турци 407
роми 2
власи 0
сърби 1
бошняци 1660
други 41

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007