Бдение над Финеган
„Бдение над Финеган“ (на английски: Finnegans Wake) е роман на ирландския писател Джеймс Джойс. Той е важен заради експерименталния си стил и репутацията си като едно от най-трудните художествени произведения на английски език.[1] Написан в Париж за период от седемнадесет години и публикуван през 1939 г. – две години преди смъртта на автора – „Бдение над Финеган“ е последната творба на Джойс. Цялата книга е написана на предимно идиосинкратичен език, който съчетава стандартните английски лексикални единици и неологистични многоезични каламбури и словосливания с уникален ефект. Много критици смятат, че техниката е опит на Джойс да пресъздаде преживяването на съня и сънищата.[2] Благодарение на лингвистичните експерименти, стила поток на съзнанието, литературните алюзии, свободните асоциации и изоставянето на всякакви наративни конвенции, „Бдението над Финеган“ остава до голяма степен непрочетен и непознат на широката публика.[3] Въпреки препятствията, читателите и коментаторите достигат до широк консенсус за главните герои на книгата и, в по-малка степен, за неговия сюжет, но ключовите детайли остават неуловими.[4]
| Бдение над Финеган | |
| Finnegans Wake | |
 | |
| Автор | Джеймс Джойс |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 4 май 1939 г. |
| Издателство | Faber and Faber |
| Оригинален език | английски |
| Предходна | „Одисей“ |
| Начало | riverrun, past Eve and Adam's, from swerve of shore to bend of bay, brings us by a commodius vicus of recirculation back to Howth Castle and Environs. |
| Бдение над Финеган в Общомедия | |
Джойс започва работа по „Бдение над Финеган“ малко след публикуването на „Одисей“ през 1922 г. До 1924 г. в сериализираната форма започват да се появяват новите авангардни творби на Джойс в парижките литературни журнали The Transatlantic Review и transition (sic) под заглавието „fragments of Work in Progress“. Действителното заглавие на произведението остава тайна, докато книгата не бъде публикувана изцяло, на 4 май 1939.[5] Първоначалната реакция към романа, както в сериализираната, така и в окончателната си форма, е до голяма степен отрицателна.[6]
Оттогава творбата заема видно място в английската литература, въпреки многобройните си критици. Антъни Бърджес хвали „Бдение над Финеган“ и го описва като „голяма комична визия, една от малкото книги на света, която може да ни накара да се смеем на глас на почти всяка страница.“.[7] Сега често срещаният термин кварк – елементарна частица – идва от „Бдение над Финеган“.
Произход и композиция редактиране
Сюжет редактиране
Герои редактиране
Език и стил редактиране
Литературно значение и критика редактиране
Източници редактиране
- ↑ Joyce, Joyceans, and the Rhetoric of Citation, p 3, Eloise Knowlton, University Press of Florida, 1998, ISBN 0-8130-1610-X
- ↑ Mercanton 1988, p.233
- ↑ Joyce critic Lee Spinks argues that Finnegans Wake „has some claim to be the least read major work of Western literature.“ Spinks, Lee. A Critical Guide to James Joyce, p.127
- ↑ The Cambridge Introduction to James Joyce, p 98, Eric Bulson, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-84037-6
- ↑ The Oxford companion to Irish literature, p 193, Robert Welch, Oxford University Press, 1996, ISBN 0-19-866158-4
- ↑ "From the archive: Who, it may be asked, was Finnegan? | From the Guardian | The Guardian". theguardian.com.
- ↑ "Putting It Into Words ~ Finnegans Wake". It's About Women.