Каламбурът е игра на думи, словосъчетание, при което на базата на алюзии и думи със звуково сходство, но различно значение (омоними) се постига комичен ефект.

Каламбурите се използват в епиграми, сатири и комедии, или за развлечение. Автори на известни каламбури в руската литература са Александър Пушкин и Владимир Маяковски, в българската – Христо Смирненски, Христо Радевски, Радой Ралин.

Примери: „Петко рита пет корита“.

"Слънчо гледа слънчогледа."

"Чудим се денем де да се денем."

"Петко шари пет кошари."

"По-крив покрив."

"Пет капучина, че Петка почина."

Пример за каламбурна рима е епиграмата на Ралин „Комплимент“:

Драмите му – всичките съвременни!

Само дето всички те са временни.

Източници редактиране

  • „Речник на литературните термини“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969
  • „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993