Безсмъртна любов

永遠の人 (буквално „Човек завинаги“) е японски филм от 1961 година, драма на режисьора Кейсуке Киношита по негов собствен сценарий. Главните роли се изпълняват от Хидеко Такамине, Тацуя Накадаи, Йоши Като, Кейджи Сада.

Безсмъртна любов
永遠の人
Режисьори	Кейсуке Киношита
Сценаристи	Кейсуке Киношита
В ролите	Хидеко Такамине Тацуя Накадаи Йоши Като Кейджи Сада
Музика	Чуджи Киношита
Филмово студио	„Шочику“
Жанр	драма
Премиера	16 септември 1961 г. (Япония)
Времетраене	103 минути
Страна	Япония
Език	японски
Външни препратки
IMDb Allmovie

Филмът е номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм.

Сюжет

Действието на филма описва в пет епизода в продължение на три десетилетия живота на жена от отдалечено японско село, принудена да живее с мъж, когото мрази, на далечния фон на историческите събития от средата на XX век.

В началото на филма Хейбей (в ролята Тацуя Накадаи) се връща у дома от Японската интервенция в Манджурия (1931-1932), по време на която е осакатен и се придвижва със затруднение. Той е син на местния земевладелец и се опитва да започне връзка със Садако (Хидеко Такамине), бедно момиче от селото. Хейбей е донякъде мотивиран от обстоятелството, че Садако е влюбена в Такаши (Кейджи Сада), друг младеж от селото, който още е в армията и на когото Хейбей завижда от дете за разностранните умения. Когато Садако му отказва, Хейбей я изнасилва и тя прави опит да се удави, но е спасена от баща си Соджиро (Йоши Като). Бременна и притисната от бащата на Хейбей Хейдзаемон (Ясуши Нагата), чийто арендатор е баща ѝ, Садако е принудена да се ожени за Хейбей. След връщането на Такаши от войната двамата планират да избягат, но Такаши, не вярвайки че може да издържа семейство, се отказва в последния момент и напуска селото без да се обади на Садако.

Вторият епизод на филма започва в 1944 година. Садако живее с Хейбей, придържа се към домакинските си задължения и отглежда трите си деца, макар че се отнася с явна студенина към първия си син, заченат при изнасилването. В селото се появява съпругата на отново мобилизирания по време на Втората световна война Такаши Томоко (Нобуко Отова) със сина им Ютака (Акира Ишихама) и Садако я наема за прислужница, за да ѝ осигури препитание. Томоко е простовата и цинична и започва връзка с Хейбей, след като той изнасилва и нея, след което е изгонена от дома от Садако.

В третата част през 1949 година Такаши се връща в селото си с Ютака, но без Томоко, с която се е разделил. Той е преживял бомбардировката на Хирошима и страда от постепенно утежняваща се болест. Садако се държи на разстояние от Такаши, но Ютака се сприятелява с малките ѝ деца. В същото време първият ѝ син, осъзнавайки, че е роден в резултат на изнасилване, и не издържайки на горчивата атмосфера между родителите си, се удавя на мястото, където Садако по-рано прави неуспешния си опит за самоубийство. В четвъратата част през 1960 година Садако е посетена от отчуждения от баща си свой втори син, който е студент и се укрива от полицията след участието си в организираните от комунистите протести срещу Американско-японския договор.

Във последната част на филма, през 1961 година, дъщерята на Садако, която е избягала от дома, за да се ожени за Ютака, се връща в селото с детето им, тъй като Такаши е на смъртно легло. Садако посещава умиращия Такаши, с което предизвиква силно емоционалната финална сцена, в която Садако и Хейбей безжалостно анализират живота и брака си.