За двореца в Истанбул вижте Бейлербей (дворец).

Бейлербей (на турски: Beylerbeyiбей на бейовете, военачалник на военачалниците), или беглербег, е титла в държавата на Сефевидите и в Османската империя, използвана първоначално за военачалник, а по-късно за административен управител[1].

Титлата е използвана в смисъла ѝ на главнокомандващ още от периода на ранната Османска държава при управлението на султан Осман I[2]. За пръв път в нея се включва и административна функция на управител при управлението на Мурад I, когато в хода на османското завоевание на Балканите е основано бейлербейството Румелия, поверено на Лала Шахин. По-късно при наследника на Мурад Баязид I е създадено и бейлербейството Анадол.

Бейлербеят има право да дава в ленно владение малки участъци и е отговорен на местно ниво единствено пред кадията. От края на 16 век бейлербействата са трансформирани в еялети.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Encyclopaedia of Islam, Second Edition
  2. Birken, Andreas (1976). Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Beihefte zum Tübinger Atlas des Vorderen Orients (in German). 13. Reichert. ISBN 978-3-920153-56-8