Румелийски еялет
Румелийският еялет (на османски турски: ایالت روم ایلی)[1] или Румелийско бейлербейство[2] е еялет (до 1590 година се използва терминът бейлербейство[3]) в Османската империя. Център на еялета е първо Одрин (1362/1365-1530), после София (1530–1836), а след това Битоля (1836–1867).[2] Съществува от 1365 до 1867 година, когато Османската империя унифицира административното си разделение с употребата на вилаетите. Румелийският еялет обхваща около 124 430 km2 в XIX век.[4]
| Румелийски еялет | |
| 1365 – 1867 | |
.png) Румелийският еялет през 1609 г. | |
| Столица | |
|---|---|
| Площ | |
| 124,63 km² | |
| Население | |
| По оценка от 1844 г. | 2 700 000 души |
История
редактиране
Мурад I създава голямото административно разделение на султаната на две бейлербейства в Румелия и Анадола около 1365 година.[5] Първият бейлербей на Румелия е Лала Шахин.[6][7] Първоначално Румелийският еялет обхваща всички територии на империята в Европа до създаването и на други еялети – Джезаир в 1533, Будински еялет в 1541 и Босненски еялет в 1580 година.[6][7] В средата на XV век център на Румелийското бейлербейство става София.[8] През XVII в. в Румелия има всичко 1075 зиаметлии и 8194 тимариоти.
В XVIII век Битоля се налага като алтернативно седалище на еялета и в 1836 година става негова столица. В същото време реформите от Танзимата с цел модернизиране на Османската империя, разделят новите еялети на Скопски санджак, Янински и Солунски еялет, а територията на Румелийския еялет е значително намалена до няколко провинции около Битоля. Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.[6][9][10]
Административно деление
редактиранеСпоред списък от 1475 година в ранната Османската империя има 17 подчинени на румелийския валия санджакбейове.[6]. По-късен австрийски документ съобщава, че през 1812 румелийските санджаци вече са 26[11]:
До 1829 г. в този еялет се администрират и градовете на левия бряг на Дунав Браила, Гюргево и Турнул, обединени в т.нар. Куле кааза. Според официалното салнаме от 1847 година Румелийският еялет включва и Костурски санджак.[6]
Валии
редактиране- Румелийски еялет
| Име | Години |
|---|---|
| Лала Шахин | около 1365 – ? |
| ? | |
| Тимурташ бей | 1385[12] |
| ? | |
| Мустафа бей | 1421[13] |
| ? | |
| Касим паша | 1443[14] |
| ? | |
| Саръ Ахмед паша | 1714[15] |
| ? | |
| Хаджи Мустафа паша | 1797[16] |
| ? | |
| Кьосе Ахмед Зекерия паша | 1836 – март 1840 |
| ? | |
| Мехмед Дилавер паша | май – юли 1840 |
| Юсуф Мухлис паша Серезли | юли 1840 – февруари 1842 |
| Якуб паша Кара Османзаде | февруари 1842 – февруари 1843 |
| Мустафа Нури паша Съркатиби | февруари 1843 – юли 1843 |
| Мехмед Саид паша Мирза | август 1843 – септември 1844 |
| Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде | септември 1844 – октомври 1845 |
| ? | |
| Йомер паша Къзълхисарлъ | декември 1845 – януари 1847 |
| Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде | януари 1847 – септември 1848 |
| Мехмед Емин паша Мюхендис | декември 1847 (вероятно 48) – юни 1849 |
| Асаф паша | септември 1848 – август 1854 |
| Мехмед Решид паша Бошнакзаде | август 1854 – септември 1855 |
| Йомер паша Къзълхисарлъ | септември 1855 – септември 1856 |
| Мехмед Хуршид паша Арнавуд | септември 1856 – май 1857 |
| Ахмед Назър паша | май 1857 – октомври 1857 |
| ? | |
| Исмаил паша Черкез | януари 1860 – май 1861 |
| Абдулкерим Надир паша | юни 1861 – февруари 1864 |
| Али паша Кютахялъ | февруари 1864 – август 1864 |
| Хюсеин Хюсню паша | август 1864 – януари 1865 |
| ? | |
| Мехмед Тефик паша Ташджъзаде | септември 1866 – юни 1867 |
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 71 – 72. (на немски)
- ↑ а б Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 386.
- ↑ Selcuk Aksin Somel. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 23 март 2010. ISBN 978-1-4617-3176-4. с. 88. Посетен на 3 юни 2013.
- ↑ The Popular encyclopedia: or, conversations lexicon, Volume 6, London, page 698.
- ↑ D. E. Pitcher. An Historical Geography of the Ottoman Empire: From Earliest Times to the End of the Sixteenth Century. Brill Archive, 1972. с. 125. Посетен на 2 юни 2013.
- ↑ а б в г д İnalcik, Halil. Rūmeli // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam. Leiden and New York, BRILL, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 607 – 611, esp. 610 – 611.
- ↑ а б Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 50. (на немски)
- ↑ Матанов, Христо. История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003, стр. 460 – 464, 507 – 508, 516 – 519.
- ↑ Ursinus, M. Manāstir // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-08112-7. с. 371 – 372.
- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 50, 52. (на немски)
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.478
- ↑ Smailagic, Nerkez. Leksikon Islama. Sarajevo, Svjetlost, 1990. ISBN 978-86-01-01813-6. OCLC 25241734. Посетен на 22 септември 2013. God.1385.kao beglerbeg se javlja Timurtaš-beg... (на хърватски)
- ↑ Vera P. Mutafchieva. Agrarian relations in the Ottoman Empire in the 15th and 16th centuries. East European Monographs, 1988. ISBN 978-0-88033-148-7. с. 10. Посетен на 19 февруари 2013.
- ↑ Babinger, Franz. Mehmed the Conqueror and His Time. Princeton University Press, 1992. ISBN 978-0-691-01078-6. с. 25. Here Kasim Bey, then governor of Rumelia,....
- ↑ Istoriski časopis, Volumes 18 – 19. Srpska akademija nauka. Istoriski institut, 1971. с. 312. ...али су га Црногорци потукли на Цареву Лазу. Зато је, средином 1712, поново враћен под Хотин. Крајем исте године додељен му је санџак Валона, а затим Јањина и Скадар. Крајвм 1714. премештен је за румелијског беглербега
- ↑ Теофилова, Мария. Бунтът на Пазван-оглу и неговото значение за българското освободително движение в XX век, Хемус, 1932, стр. 53.