Бенчевско четвероевангелие

Бенчевското четвероевангелие (на македонска литературна норма: Бенчевско четвороевангелие) е средновековен илюстрован ръкопис, препис на четвероевангелие от началото на XVI век. Открит е в 1988 година от археографа Михайло Георгиевски в поречкото село Бенче, Северна Македония, заедно с още четири запазени стари ръкописни книги, датирани между XIV и XVI век. Днес се съхраняват в Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие, под инвентарните сигнатури Мс 17, 167, 168, 169 и 171.[1]

Бенчевско
четвероевангелие
Бенчевско четвороевангелие – почеток на 16 век.pdf
Създаденначало на XVI век
Османска империя
Оригинален езиксреднобългарски
Жанрхристиянска литература
Видчетвероевангелие

Размерът на ръкописа е 21,5 х 15 cm и съдържа 360 листа. Размерът на текстовото поле е 15 х 8,5 cm. Изписан е на дебела хартия в тетрадки от по осем лист, номерирани с кирилски броеви в началото и края на свезките. В XVIII век е направена примитивна консервация на пострадалите листове. Водните знаци са Кардиналска шапка тип Брике № 3457 с контрамарка V от 1504 година и Камбана тип Брике № 3405 от 1518 година. Запазена е оригиналната подвързия – две дъски с орнаментирана кожа. В средата има орнаментиран кръст с постамент. Има остатъци от закопчалки.[2]

Писмото е хубаво полуустав, по 18 реда на пълна страница, в една колона. Правописът е двуеров с ресавски принципи. Големият ер обикновено се употребява в предлозите и префиксите, а малкият ер на края. Употребява се и ѕ. Пунктуационните интерпукциските знаци употребена е точката и запетайката. Използвани са и диакритически знаци като ударение, кандема, ерок и различни знаци за съкращение. Заглавията и главните букви са написани с червено мастило, а останилият текст – с черно.[2]

Ръкописът е богато орнаментиран като преди всяко евангелие има миниатюра на евангелиста: на лист 7 е Матей, на лист 102 – Марко, на лист 163 – Лука и на лист 264 – Йоан. Миниатюрите са изключително прецизни и с голяма художествена стойност. Сред украсите са и множество винетки в неовизантийски и балкански стил.[2]

Бележки редактиране

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. а б в Бенчевско четвороевангелие // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.