Берска крепост
Берската крепост (на гръцки: Κάστρο Βέροιας) е средновековно укрепление в Южна Македония, Гърция, разположено над съвременния град Бер (Верия).[1]
| Берска крепост Κάστρο Βέροιας | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Бер |
| Местоположение | Бер |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Описание редактиране
Стените на Бер, както са запазени днес, обграждат града от югозападната, южната, източната и северната му страна и следват маршрута, оформен през периода на Късната античност, когато градът, за да отблъсне набезите на германските племена в края на III век, пристъпва към мащабни реконструкции и укрепвания на стените, които включват или премахват съществуващи преди това елинистически укрепителни останки.[1]
Изглежда, че през III заплахата от набези от север - може би херулите от втората половина на века - е принудила жителите да поправят стената и да я укрепят с нови кули, в голяма бързина и съответно са използвани всякакви налични груби архитектурни материали. Сред строителния материал на стените и кулите има архитектурни елементи от надгробни стели, паметници, олтари.[1]
Периметърът на стената от III век е в основата на следващите реконструкции и ремонти, извършвани през вековете - поправка след земетресението от 896 година и ограбването от арабите в 904 година, реконструкция на стените от император Василий II Българоубиец в 1017 година, ремонт на стените от владетеля на Епир Теодор Комнин Дука след овладяването на Бер в края на 1214 година или началото на 1215 година. В 1342 година Бер пада в ръцете на сръбския крал Стефан Душан, чиято първа грижа е образцовото укрепване на града, но той така и не успял да го завърши. Йоан VI Кантакузин описва изграждането на кулите на стените и цитаделите, където са работили 10 000 работници. В горния град царят създал две цитадели, една голяма и една по-малка. Стените били укрепени с двойни валове отвътре и отвън и на интервали имали кули. Кантакузин говори по-специално за две кули, едната от които е била запазена преди години и според Адолф Щрук е с височина 14 m и квадратна основа 10 x 10 m. Зидарията ѝ е била изградена с теглени камъни и е зазидано голямо количество античен материал. Делакулонш описва с възхищение размера на основите на кулата, от големи камъни и дава по-точни размери (10,94 m х 10,94 m), дебелина на зидарията 3,06 m и височина 5,45 m. Сред зиданите архитектурни елементи Делакулонш успява да разграничи главно дорийски и йонийски. По това време обаче кулата до часовниковата кула е доста порутена. Кулата е много здрава и доста висока, може да побере голям гарнизон и е свързана с външните стени на града. Втората кула не е описана от Алфред Делакулонш, тъй като наскоро е била ремонтирана и е била част от турските укрепления на града. В тези описания на пътешествениците можем да разпознаем кулата, спомената от Кантакузин, където 30-те основни сръбски аристократични семейства са намерили убежище при падането на града през 1349 година.[1]
От северната страна на града са запазени други останки от стари стени. Повече са запазени от източната и югоизточната страна с лице към Солун, в района на „Света Фотина“ и „Големи Свети Безсребреници“, където са запазени на височина 5,64 m и дебелина 3,02 m, според Делакулонш. От средновековните порти на Бер са ни известни само две.[1]