Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Гърция. За други значения на Верия вижте Верия (пояснение).

Бер (изписване до 1945 година: Беръ; на гръцки: Βέροια, Верия, на турски: Karaferye, Караферие, на арумънски: Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония. Бер е център и на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.

Бер
Βέροια
— град —
Бер от хълма Вила Викела
Бер от хълма Вила Викела
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Сланица
Площ 791 km²
Надм. височина 130 m
Население 43 158 души (2011 г.)
54,6 души/km²
Покровител Антоний Нови Берски[1]
Пощенски код 691 00
Телефонен код 25310
Официален сайт www.veria.gr
Бер в Общомедия

ГеографияРедактиране

Бер е разположен на 230 m надморска височина в югоизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2] През него протичат малките каракаменски реки Трипотамос и Ляноврохи, притоци на Бистрица.

ТранспортРедактиране

Покрай Бер преминава главната магистрала в Северна Гърция – „Егнатия Одос“. Чрез нея градът се свързва пряко с пристанището Игуменица на Йонийско и със Солун на Егейско море. Отдалечен е на 102 km от Солунското летище. Има железопътни връзки с Едеса и Солун.

ИкономикаРедактиране

В Бер работят предприятия за вълнени и памучни платове. В района се добиват лигнитни въглища. Река Трипотамос осигурява енергия от ВЕЦ.[3] В планината Каракамен (Вермио) се изграждат ветропаркове.[4]

Туризмът се развива на базата на богатата история на града и природните забележителности в околността. На 8 км от Бер се намира Музеят на царските гробници във Вергина с останки от столицата на древните македонски царе.[5] От византийско и османско време са запазени десетки църкви.[6] Сред паметниците на византийската култура и изкуство е църквата „Възкресение Христово“ от XIV век. Освен Византийския музей, в града работят още няколко музея, в т.ч. археологически, образователен и фолклорен. Традиционна архитектура от XIX век е запазена в кварталите Барбута и Кириотиса.[7]

Край Като Вермио, на 24 км от Бер, по склоновете на Каракамен, се намира Националният ски курорт „Сели“.[8]

ИсторияРедактиране

Античност и СредновековиеРедактиране

 
Апостол Павел проповядва в Бероя, съвременна мозайка от Трибуната на Апостол Павел

Бер се споменава за първи път Тукидид в 432 г. пр. Хр. Според „Деянията на апостолите“ в I век апостолите Павел и Сила проповядват в синагогата в Бер, като жителите на града се отнасят по-благородно към тях от солунчани, внимателно изследват писанията и много от тях повярват.[9]

Бер е в пределите на българската държава при цар Петър (927 – 970 година).[10] Византия си го връща в 70-те години на X век.

Бер е превзет от българите през 989 година, при управлението на цар Самуил. През 1001 година византийският император Василий II Българоубиец завладява града, предаден му от управителя Добромир.[11]

В началото на XI век Бер става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно със Сервийската епархия, тя е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[12] Църквите „Св. св. Кирик и Юлита“,[13]Свети Власий[14] и „Възкресение Христово“ са от XIV век.[15]

Във военно-политически план след 1001 година Бер остава византийски, с изключение на периода 1204 – 1224 година, когато е под властта на кръстоносците, и 40-те, 50-те и 60-те години на XIV век, когато е владян от сърбите (цар Стефан Душан и властелът Радослав Хлапен). Византия си връща града към 1375 година. Османските турци го завоюват през 1430 година.[16]

В Османската империяРедактиране

 
Устав на Берската гръцка община, Солун, 1912 г.
 
Гарата в Бер в 1908 г.

Османците наричат града Караферие („Черната Верия“), вероятно за да го разграничат от едноименния град в България, известен на турците още като Ески Загора. Под Османско владичество Бер е център на кааза в границите на Солунския санджак, като към 1885 година казата, включва Негуш и 46 селища и чифлици. Евлия Челеби свидетелства през XVII в., че градът е мирен, без стени и гарнизон, притежава 4000 къщи, 16 мюсюлмански махали, 15 християнски и две еврейски. Градът е процъфтяващ център на производство на ориз.[17]

„...стигнахме въ Вериа, който градъ е разположенъ сѫщо както Воденъ въ една тераса, но е по низка отъ воденската. Тукъ има добра вода. Въ източната страна се виждатъ още остатъци отъ нѣкогашното укрепление, а въ управлението се е запазила още една голѣма кула. Улицитѣ сѫ тѣсни и ѫглести, кѫщитѣ съ своитѣ дълги стрѣхи придаватъ староврѣмененъ изгледъ. Въ тази часть, дѣто живѣятъ евреитѣ, е мръсно и пълно съ всѣкакви вони, човѣкъ мисли, че се намира въ нѣкогашнитѣ еврейски[18] квартали изъ нѣмскитѣ градове. Като излѣзе човѣкъ изъ еврейската мръсотия и тръгне къмъ западъ, навлиза се въ едно много прѣкрасно мѣсто. Една рекичка се спуща пѣнливо въ една клисура, а брѣговетѣ ѝ сѫ обрасли съ дървета и храсталакъ. Въ тази тука часть турцитѣ иматъ своитѣ кафенета. Турчинътъ пие тукъ съ кефъ кафето си, смучи тютюня близо до града, но пакъ всредъ хубавата природа, къмъ която той е много чувствителенъ. Населението на Вериа се състои почти отъ еднакво число гърци и турци и то по 2500 души. При това трѣбва да прибавимъ нѣщо по 100 еврейски, български и аромѫнски фамилии. Въ турскитѣ фамилии се говори чисто гръцки, когато пъкъ гръцкитѣ фамилии не говорятъ чисто, защото иматъ много славянски думи. Причината[19] на това е, че турцитѣ сѫ дошли тукъ въ послѣднитѣ десетки години отъ Тесалия и Мореа, дѣто се говори на чисто гръцки езикъ.

Въ този градъ има и трикласно аромѫнско училище съ 150 дѣца, но човѣкъ ще се излъжи, ако мисли, че тѣзи дѣца сѫ отъ града Вериа. Тѣ сѫ дѣца на аромѫнскитѣ овчари, които прѣкарватъ тукъ зимата. Прѣзъ лѣтото живѣятъ въ планинскитѣ села на югъ отъ Воденъ до Бистрица... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[20]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Кара Ферия има 1200 семейства, от които 50 еврейски, 30 цигански, а останалите са наполовина патриаршески и наполовина мюсюлмански.[21] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Верия (Verria), Берска епархия, живеят 800 гърци.[22]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Беръ (Верея, Кара Фери) живеят 350 българи християни, 6500 турци, 2000 гърци и 300 власи, 500 евреи и 850 цигани.[23]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бер живеят 350 българи патриаршисти, 2000 гърци, 300 власи и 850 цигани.[24] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града има освен другите и 320 патриаршески (семейства власи) и 180 румънеещи се семейства власи.[25]

В 1910 година в Бер (Βέροια) има 6200 жители патриаршисти, 5280 мюсюлмани и 600 евреи.[26]

При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език македонски и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия, испански език и религия юдаизъм, гръцки език и християнска религия и цигански език и християнска религия.[27]

В ГърцияРедактиране

 
Брой №1, 19 октомври 1924 г., на „Астир Верияс“, първият вестник в града, съществувал до 1956 г.

В 1912 година по време на Балканската война в Бер влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 7039 мъже и 6773 жени.[27] Гръцкият андартски капитан Панайотис събира в къщата на Г. Попандонов местни първенци и ги изтезава, за да се признаят за гърци.[28]

Гара Бер в 1920 година се води отделно селище с 29 жители. По-късно е слята с града.[29]

Първоначално градът е част от ном Солун, а в 1946 година, след създаването на ном Иматия, става негова столица.

В 1924 година по спогодбата за задължителен обмен на население между Гърция и Турция мюсюлманските жители на Бер са изселени в Турция.[27] На тяхно място са настанени повече от 5000 нови жители, от които 4686 бежанци от Турция, а останалите власи от селата Маруша, Горно и Долно Шел, Ксироливадо, Кастания.[2] В 1928 година Бер е смесено селище с 405 бежански семейства и 1665 жители бежанци.[30]

Поради фактът, че градът е предимно турски до 1922 година, и че е център на румънската пропаганда сред власите, едва 1924 година е началната година на местния печат – през октомври излиза първият берски вестник „Астир Верияс“, последван от „Кроталос“ и „Верия“ през 1925 г., „Елевтерос Логос“ през 1928 г., „Псилос“ и „Фони тис Верияс“ през 1929 г. През 30-те години излизат „Неа Зои“ (1932), „Македоники Ихо“ (1935).[31] От 1965 година започва да излиза вестник „Лаос“.

Непосредствено след Втората световна война на 2 km северно, край пътя за Негуш е създадено селището Ергохори, което в 1940 година има 95, а в 1951 година - 79 жители. По-късно е слято с града.[29]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки, турски, влашки и еврейски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική, τουρκική, βλάχικη και εβραϊκή).[32]

През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[33]

На 5 февруари 1946 година е формиран ном Бер.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 12812[2] 13349[2] 14589[2] 16413[2] 21844[2] 25765[2] 29528[2] 37087[2] 37858[2] 42794 43158

КултураРедактиране

Градът има редица византийски паметници, както и църкви, строени върху основите на други византийски църкви. Най-значима е църквата „Възкресение Христово“ със стенописите си от 1315 година, сравнявани с някои от най-добрите творби от периода на Палеологовия ренесанс в главните византийски центрове в Солун и Константинопол.[34] От тринадесетте джамии, осем са оцелели, включително Старата митрополия, обърната в Хюнкар джамия, както и новопостроените Орта джамия, Медресе джамия и Махмуд Челеби джамия. Четири други джамии – Субаши джамия, Баир джамия, Йола Гелди джамия и Барбутската джамия, днес са частни къщи. Запазен е също и Чифте хамам, както и редица публични османски сгради от края на XIX в. Известният градски безистен изгаря в големия пожар от 1864 година.[35]

Градските музеи са Берски археологически музей, Берски византийски музей, Берски етнографски музей, Берски образователен музей, Берски музей на новата история и изкуството и Влашки етнографски музей. В защитения еврейски квартал Барбута е разположена и еврейска синагога от XIX в. Археологическият обект на Еге (днес Вергина), част от световното наследство на ЮНЕСКО, лежи на 12 km югоизточно от Бер. Всяко лято (от 15 август до 15 септември) се провеждат традиционните чествания „Иматиотика“.

Побратимени градовеРедактиране

 
„Patrituius Veriensis Ioannes Cottunius“ – Портрет на Йоанис Котуниос от неговата първа книга.

СпортРедактиране

Бер има футболен отбор с името ФК Верия, който в сезон 2006 – 2007 се състезава в гръцката втора дивизия, завършва трети и печели място в първа дивизия.

ЛичностиРедактиране

Бер е родно място на редица арумънски и гръцки личности. Сред тях са Апостол Хаджигогу, борец срещу гърцизма, Георге Мурну, румънски историк и археолог, Павел Апостолидис, гръцки духовник и драмски митрополит, андартските капитани Антониос Николаидис и Стефанос Папагалос, както и турският археолог Седат Алп. В Бер са починали българският революционер Димитър Робков и андартът Стерьос Кукутегос.

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Σβαρνόπουλος Στ. Χρ., Γλωσσάριο της Βεροίας (Βαρταλαμίδα), Έκδοσις Δήμου Βεροίας, Βέροια 1973.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
  3. "Véroia". Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 17 август 2018.
  4. European Investment Bank. EIB renews European support for windfarms in Greece, 19 юли 2018.
  5. Museum of Royal Tombs of Aigai – Vergina Архив на оригинала от 2018-08-27 в Wayback Machine.. Посетен на 17 август 2018.
  6. Little Jerusalem. Discover Veria. Посетен на 17 август 2018.
  7. Veria. Greek National Tourism Organization. Посетен на 17 август 2018.
  8. Seli Ski resort
  9. Деяния, глава 17, стихове 10 – 12. Това усърдие на берчани води до използването на името им от някои протестантски секти акцентиращи силно върху sola scriptura.
  10. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Част I. София, Издателство на БАН, 1979, с. 50 – 51.
  11. Николов, Георги. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-430-787-7. с. 176 – 177.
  12. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163 – 187, 189 – 194, 339 – 340.
  13. Πέτκος, Αντώνης. Ναός Αγίων Κηρύκου και Ιουλίττας Βέροιας. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  14. Πέτκος, Αντώνης. Ναός Αγίου Βλασίου. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  15. Πέτκος, Αντώνης. Ναός Ανάστασης του Σωτήρος Χριστού Βέροιας. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  16. Kazhdan, Alexander (ed.). The Oxford Dictionary of Byzantium. New York/Oxford, Oxford University Press, 1991. Vol. 1, p. 283.
  17. Шаблон:EI2
  18. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 207.
  19. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 208.
  20. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  21. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886 – 87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  22. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  23. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  24. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  25. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  26. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  27. а б в „Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  28. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.176
  29. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 11. (на македонска литературна норма)
  30. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  31. Ο Τοπικός Τύπος της Βέροιας (1924 – 1941). // VeriaHistory. Посетен на 7 септември 2015.
  32. Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  33. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  34. Шаблон:ODB
  35. Marge, Anastasia I. и др. {{{title}}}. // Αρχαιολογία και Τέχνες. 2007. с. 72 – 78.