Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах (на немски: Berthold I von Lechsgemünd und Graisbach; на латински: Bertholdus comes de Lechesgemunde; * ок. 1180/1185; † сл. 10 август 1253) е граф на Лехсгемюнд (1192 – 1253) в Бавария и от 1205 г. граф на Грайзбах (днес част от Марксхайм).[1]

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах
граф на Лехсгемюнд и Грайзбах
Роден
Семейство
БащаДиполд фон Лехсгемюнд
ДецаХайнрих IV фон Лехсгемюнд-Грайзбах

Биография

редактиране
 
Замъкът Грайзбах през 16 век

Той е син на граф Диполд фон Лехсгемюнд († 1 юли 1192) и съпругата му принцеса Агата фон Тек († сл. 1192), дъщеря на херцог Адалберт I фон Тек († сл. 1195).[2] Сестра му се омъжва за граф Фридрих IV фон Труендинген († 1253).

Графовете фон Лехсгемюнд са привърженици на кралете фон Хоенщауфен. Графовете фон Лехсгемюнд са могъщ франкско-баварски благороднически род през Средновековието, с първоначална резиденция в Марксхайм. Те управляват Зуалафелдгау от замъка им Лехсенд (Лехсгемюнд), намиращ се на река Лех. Регенсбургските търговци обаче разрушават 1248 г. замъка, понеже не са съгласни с техните мита. Графската фамилия се мести след това в съседния Грайзбах, днес част от Марксхайм, и започва да се нарича графове фон Лехсгемюнд-Грайзбах. През 1240 г. Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах основава и дарява манастир „Нидер-Шьонфелд“.

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах умира сл. 10 август 1253 г. През 1327 г. умира внук му, последният мъжки представител на род Лехсгемюнд Гебхард III фон Грайзбах като епископ на Айхщет. През 1342 г. цялата собственост на графовете фон Лехсгемюнд попада на Вителсбахите.

Първи брак: с Аделхайд († 1223, погребана в манастир Кайсхайм). Те имат седем деца:[3][4][5]

Втори брак: сл. 1223 г. с Аделхайд († сл. 9 януари 1241/сл. 1242). Бракът е бездетен.

Литература

редактиране
  • Wilhelm Störmer: Lechsgemünd, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 32 f.
  • Tobias Weller: Die Heiratspolitik des deutschen Hochadels im 12. Jahrhundert. Köln, Böhlau Verlag, 2004, ISBN 3-412-11104-X
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 38.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 89.
  • Schwennicke Detlev: Europäische Stammtafeln Neue Folge Band I. 1, Vittorio Klostermann GmbH Frankfurt am Main 1998 Tafel 88

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране