Вителсбахи
| Вителсбахи Германия | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
|
Вителсбахите (на немски: Haus Wittelsbach) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските, юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война.
.png)
Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци. Произлизат вероятно от Луитполдингите.
Те дават херцози и крале на Бавария, курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Представители на фамилията са двама императори на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).
Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I, последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III. Днес глава на фамилията е Франц Баварски, херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).
Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война, Вителсбахите са най-старата династия в Европа. [1]
Графове на Шайерн, пфалцграфове на Бавария
редактиранеДо средата на XII век Вителсбахите се причисляват към средното благородничество. По това време в тяхно владение са наследствените графства Шайерн, Келхайм и Вартенберг. Благодарение на близостта си до Фридрих I Барбароса, демонстрирана по време на италианските походи, Ото и Конрад Вителсбах получават нови владения. Конрад първи получава Горен Пфалц, а Ото получава Бавария след конфликта на Фридрих Барбароса с Хайнрих Лъв. [1]
Графове на Шайерн:
- Ото I (1014)
- Ото II († 1078)
- Екехардт I († пр. 11 май 1091)
- Ото V († 1156), пфалцграф на Бавария
- граф Ото VIII от Шайерн (1117 – 1183) = херцог Ото I (от 1180)
Херцози на Бавария/Унгария (1305 – 1308), Бранденбург (1323 – 1373), Тирол (1342 – 1363), Холандия и Хенегау (1346 – 1425)
редактиранеПрез 1222 херцозите на Бавария и Пфалц сключват личен съюз. [1]
- 1180 – 1183: Ото I (1117 – 1183)
- 1183 – 1231: Лудвиг I Келхаймер (1174 – 1231)
- 1231 – 1253: Ото II (1206 – 1253)
След смъртта на Ото II херцогство Бавария е разделено между синовете му Лудвиг и Хайнрих. Лудвиг получава Долна Бавария и Пфалц, а Хайнрих – Горна Бавария. [1]
Долна Бавария (1255 – 1340)/Унгария (1305 – 1308)
редактиране- 1253 – 1290: Хайнрих XIII = Хайнрих I от Долна Бавария (1235 – 1290)
- 1290 – 1312: Ото III (1261 – 1312), 1305 – 1308 крал на Унгария
Горна Бавария и Пфалц (1255 – 1329/1340)
редактиране- 1253 – 1294: Лудвиг II (1229 – 1294)
- 1294 – 1317: Рудолф I (1274 – 1319)
- 1294 – 1347: Лудвиг IV Баварски (1282 – 1347), от 1314 римски крал, от 1328 император на Свещената Римска империя
Лудвиг IV е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан. През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург, както и областите Холандия, Зеландия и Фризия. [2]
Бавария (1340 – 1349)
редактиране- 1340 – 1347: Лудвиг IV Баварски
- 1347 – 1349 заедно управляват 6-те сина на император Лудвиг, Лудвиг V, Стефан II, Лудвиг VI, Вилхелм I, Албрехт I и Ото V
Щраубинг-Холандия (1353 – 1425/1429)
редактиране- 1347 – 1388 Вилхелм I
- 1347 – 1404 Албрехт I и Албрехт II
- 1404 – 1417 Вилхелм II
- 1404 – 1425 Йохан III
Горна Бавария-Тирол и Бранденбург (1349 – 1363/1373)
редактиране- 1347 – 1361 Лудвиг V
- 1347 – 1351 Лудвиг VI
- 1347 – 1351 Ото V
- 1361 – 1363 Майнхард III
Долна Бавария-Ландсхут (1353 – 1392)
редактиране- 1347 – 1375 Стефан II
Бавария-Инголщат (1392 – 1447)
редактиране- 1375 – 1413 Стефан III
- 1413 – 1447 Лудвиг VII
- 1438 – 1445 Лудвиг VIII
Бавария-Ландсхут (1392 – 1503)
редактиране- 1375 – 1393 Фридрих
- 1393 – 1450 Хайнрих XVI
- 1450 – 1479 Лудвиг IX
- 1479 – 1503 Георг
Бавария-Мюнхен (1392 – 1505)
редактиране- 1375 – 1397 Йохан II
- 1397 – 1438 Ернст
- 1397 – 1435 Вилхелм III
- 1435 – 1441 Адолф
- 1438 – 1460 Албрехт III
- 1460 – 1463 Йохан IV
- 1460 – 1467 Зигмунд, след това херцог на Бавария-Дахау
- 1465 – 1508 Албрехт IV, обединява всички баварски линии 1503
Херцогство Бавария (1505 – 1623)
редактиране- 1505 – 1508 Албрехт IV, обединява всички баварски линии 1503
- 1508 – 1550 Вилхелм IV
- 1508 – 1545 Лудвиг X в Ландсхут
- 1550 – 1579 Албрехт V
- 1579 – 1598 Вилхелм V
- 1598 – 1651 Максимилиан
Курфюрстове на Бавария (1623 – 1777)
редактиране- 1623 – 1651 Максимилиан I
- 1651 – 1679 Фердинанд Мария
- 1679 – 1726 Максимилиан II Емануел, Generalstatthalter на Холандия (1692 – 1706) и херцог на Люксембург (1712 – 1714)
- 1726 – 1745 Карл Албрехт, 1741 – 1743 крал на Бохемия, от 1742 като Карл VII император на Свещената Римска империя
- 1745 – 1777 Максимилиан III Йозеф
Курфюрстове на Кьолн (1583 – 1761)
редактиране- Ернст от Бавария 1583 – 1612
- Фердинанд от Бавария 1612 – 1650
- Максимилиан Хайнрих от Бавария 1650 – 1688
- Йозеф Клеменс от Бавария 1688 – 1723
- Клеменс Аугуст I от Бавария 1723 – 1761
Игуменка на манастир Есен (1726 – 1776)
редактиране- Франциска Кристина фон Пфалц-Зулцбах 1726 – 1776
Княжески епископи на Лиеж (1581 – 1763)
редактиране- Йохан VI от Щраубинг-Холанд 1389 – 1418
- Ернст от Бавария 1581 – 1612
- Фердинанд от Бавария 1612 – 1650
- Максимилиан Хайнрих от Бавария 1650 – 1688
- Йозеф Клеменс от Бавария 1694 – 1723
- Йохан Теодор от Бавария 1744 – 1763
Римско-германски крале и императори
редактиране- 1314 – 1347: Лудвиг IV Баварски
- 1400 – 1410: Рупрехт от Пфалц
- 1742 – 1745: Карл VII Албрехт
Пфалцграфове при Рейн (1214 – 1356)
редактиране- 1214 – 1231: Лудвиг I Келхаймер (1174 – 1231), син на Ото I
- 1231 – 1253: Ото II (1206 – 1253), син на Лудвиг I
- 1253 – 1294: Лудвиг II Строги (1229 – 1294), син на Ото II
- 1294 – 1317: Рудолф I (1274 – 1319), син на Лудвиг II
- 1317 – 1327: Адолф (1300 – 1327), син на Рудолф I
- 1329 – 1353: Рудолф II Слепия (1306 – 1353), син на Рудолф I
- 1353 – 1390: Рупрехт I Червения (1309 – 1390), син на Рудолф I, 1356 курфюрст на Пфалц
Курпфалц с делението (1356 – 1777)/Дания, Швеция и Норвегия (1440 – 1448)/Бохемия (1619 – 1620)
редактиране
- Рупрехт I, курфюрст на Пфалц 1353/54 – 1390
- Рупрехт II, курфюрст на Пфалц 1390 – 1398
- Рупрехт III, курфюрст на Пфалц 1398 – 1410, 1400 – 1410 също римски крал
- Лудвиг III, курфюрст на Пфалц 1410 – 1436
- Лудвиг IV, курфюрст на Пфалц 1436 – 1449
- Фридрих I курфюрст на Пфалц 1452 – 1476
- Филип, курфюрст на Пфалц 1476 – 1508
- Лудвиг V, курфюрст на Пфалц 1508 – 1544
- Фридрих II, курфюрст на Пфалц 1544 – 1556
- Отхайнрих, курфюрст на Пфалц 1556 – 1559
- Фридрих III, курфюрст на Пфалц 1559 – 1576
- Лудвиг VI, курфюрст на Пфалц 1576 – 1583
- Фридрих IV, курфюрст на Пфалц 1583 – 1610
- Фридрих V, курфюрст на Пфалц 1610 – 1623 и крал на Бохемия (1619 – 1620)
- Карл I Лудвиг, курфюрст на Пфалц 1649 – 1680
- Карл II, курфюрст на Пфалц 1680 – 1685
- Филип Вилхелм, курфюрст на Пфалц 1685 – 1690
- Йохан Вилхелм, курфюрст на Пфалц 1690 – 1716
- Карл III Филип, курфюрст на Пфалц 1716 – 1742
- Карл IV Филип Теодор, курфюрст на Пфалц 1743 – 1777, 1777 – 1799 също курфюрст на Бавария
Крале на Швеция (1654 – 1720) и херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719)
редактиране- Карл X Густав 1654 – 1660
- Карл XI 1660 – 1697
- Карл XII 1697 – 1718
- Улрика Елеонора 1718 – 1720
Херцози на Юлих и Берг (1614 – 1806)
редактиране- Волфганг Вилхелм (1614 – 1653)
- Филип Вилхелм (1653 – 1679) също курфюрст на Пфалц 1685 – 1690
- Йохан Вилхелм (1679 – 1716), също курфюрст на Пфалц 1690 – 1716
- Карл III Филип, също курфюрст на Пфалц 1716 – 1742
- Карл IV Филип Теодор, също курфюрст на Пфалц 1743 – 1799 и Бавария 1777 – 1799
- Максимилиан I Йозеф (1799 – 1806), също курфюрст на Пфалц-Бавария
Херцози на Цвайбрюкен (1410 – 1797)
редактиранеПоследният херцог на Цвайбрюкен е през 1795 г. Максимилиан Йозеф, херцог без земя.
През 1799 г. наследява Карл Теодор като курфюрст в Мюнхен.
Курфюрсти на Пфалц-Бавария (1777 – 1806)
редактиране- Карл Теодор (1777 – 1799)
- Максимилиан IV Йозеф (1799 – 1806), от 1806 като Максимилиан I Йозеф крал на Бавария
Крале на Бавария (1806 – 1918)
редактиране
- Максимилиан I Йозеф (1806 – 1825)
- Лудвиг I (1825 – 1848)
- Максимилиан II (1848 – 1864)
- Лудвиг II (1864 – 1886)
- Принцрегент Луитполд (1886 – 1912), регент за Лудвиг II и след това за Ото I
- Ото Вилхелм Луитполд (1886 – 1916)
- Принцрегент Лудвиг (1912 – 1913) след 1913 крал Лудвиг III
- Лудвиг III (1913 – 1918)
Крале на Гърция (1832 – 1862)
редактиране- Ото I (1832 – 1862)
Глави на Дом Вителсбах (след 1918)
редактиране- Лудвиг III (1918 – 1921)
- Рупрехт Баварски (1921 – 1955)
- Албрехт Баварски (1955 – 1996)
- Франц Баварски (от 1996)
Списък на Вителсбахските линии
редактиране- Долна Бавария
- Горна Бавария
- Бавария
- Горна Бавария
- Бавария-Мюнхен
- Бавария-Инголщат
- Бавария-Долна Бавария
- Бавария-Щраубинг-Холандия
- Бавария-Ландсхут
- Пфалц
- Курлиния Хайделберг
- Мозбах
- Мозбах-Ноймаркт
- Зимерн-Цвайбрюкен
- Пфалц-Зулцбах-Спонхайм
- Стара линия Зимерн
- Млада линия Зимерн
- Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц
- Пфалц-Велденц
- Пфалц-Лютцелщайн
- Пфалц-Велденц-Лютцелщайн
- Пфалц-Ноймаркт
- Пфалц-Нойбург-Хилполтщайн
- Пфалц-Нойбург
- Пфалц-Зулцбах II
- Пфалц-Зулцбах-Хилполтщайн
- Пфалц-Цвайбрюкен
- Пфалц-Цвайбрюкен, млада линия
- Цвайбрюкен Ландсберг
- Цвайбрюкен Клеебург
- Пфалц-Зулцбах I (Хилполтщайн)
- Пфалц-Паркщайн
- Пфалц-Биркенфелд
- Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд
- Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер
- Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен
- Бретценхайм
- Хегненберг-Дукс
- Холнщайн от Бавария
- Паркщайн
- Плотнитц-Стокхамер
- Валерзе
Литература
редактиране- Genealogie des Hauses Wittelsbach. Verwaltung des Herzogs von Bayern (Schloß Nymphenburg), München 1996.
- Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. 2. Auflage, Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
- Ludwig Holzfurtner, Die Wittelsbacher. Staat und Dynastie in acht Jahrhunderten. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018191-2.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 17 – 18.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 24 – 26.
Външни препратки
редактиране- www.Gen.Heinz-Wember.de/Wittelsbacher – Die Genealogie der Wittelsbacher
- www.Haus-Bayern.com – Haus Bayern, Wittelsbacher Ausgleichsfonds
- Gerhard Immler, Wittelsbacher (19./20. Jahrhundert), in: Historisches Lexikon Bayerns
- Sonderausstellung Die Wittelsbacher und das Reich der Mitte. 400 Jahre China und Bayern im Bayerischen Nationalmuseum München, bis 26. Juli 2009 Архив на оригинала от 2011-11-29 в Wayback Machine.
