Беседа:Андеш Брайвик

Андеш/Андерш

Извинете, но малкото име на Брейвик нe се ли изписва Андерш, с "р" ? --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 130.204.124.187 (беседа • приноси) .

В норвежкия съчетанието "rs" се произнася като "ш". --Спас Колев (беседа) 11:26, 31 юли 2013 (UTC)

Да, но не знам кой го е написал така, но е сбъркал произношението на две от трите му имена. Това за [rs] -> [ш] e вярно, обаче:

Андеш Бравин Брeйвик (на норвежки: Anders Behring Breivik), правилното е Андеш Беерин Брайвик. - Андеш, защото rs се чете "ш"

- Беерин, защото в норвежкия h след гласна я удължава, както и в немския, а дифтонги като ld, ng,... се четат като двойна първата съгласна, например се пише melding (съобщение, СМС), а се чете [меллинн]

- Брайвик, защото норвежците обръщат тези дифтонги - ei го четат както немското ei = [ай] (Jeg reiser til Kristiansand. = [Яй райсер тил Кристиансанн]. Пътувам за Кристиансанд.), eu го четат [aу] (Europa = Ауропа), a au го четат [еу] (Australia = Еустралиа, sauce = сеус) B.Velikov (беседа) 17:09, 24 юли 2016 (UTC)

Според правописния речник на БАН удължаването в чужди имена се пренася само при „ий“. Това е обяснението защо е Берин. За „ай“ не съм сигурен, че норвежците четат дифтонга „ei“ като немците. Шведите не го правят, а шведският е по-близък до норвежкия отколкото немския. Не намерих и източник за това, че дифтонгът се произнася „ай“ за десет минути търсене, но може и да търся грешно. Би ли дал източник? --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:04, 25 юли 2016 (UTC)

От две години живея в Осло. Не пиша неща, за които не съм сигурен. Клип от съдебният процес, излъчен по националната телевизия (NRK), в който председателката на съдебния състав изрича фамилното му име още на първата секунда мисля, че е достатъчно аргументативен: https://www.youtube.com/watch?v=oss9VEaFdrQ Освен това да се ползва шведският като аргумент за норвежкото произношение е несериозно. Произношенията на двата са доста различни.B.Velikov (беседа) 12:02, 25 юли 2016 (UTC)

Относно дифтонга казах, че не съм сигурен, което не значи, че ползвам шведския за аргумент. Така че изхождай от презумцията за добронамереност. Убеди ме, сменяй го на Брайвик :-). --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:58, 25 юли 2016 (UTC)

Извинявайте, ама име Андеш, не бях чувал. Независимо, че се произнася на норвежки така е редно да се изпише, както се изписва името на български. А произношението на норвежки може да се чуе от звуковия файл. Иначе отиваме от Ханс Кристиян Андерсен на Андешен или Анешен и т.н. Вижте и норвежкия състезател Андерс Бардал, трябва да стане по тази логика - Андеш . Jingiby (беседа) 06:23, 7 август 2016 (UTC)

Не си извинен. Вече има утвърдени правила за именуването в Уикипедия и те следват установените от Института за български език на БАН, а именно:

• ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
  • Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция: Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език. А твоят пример е заварено изключение:
    • Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция: 30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.

Това какво чуждо име е навлязло в българския език е много относително, защото Андерс е формата, традиционна за полски и унгарски. Инче защо примерно имаме статия Йозеф Пилсудски, а не Йосиф Пилсудски?B.Velikov (беседа) 09:11, 7 август 2016 (UTC)

Тогава например ученият Андерс Целзий, чието име носи скалата на температурата, защо не стане Андеш? Или Андерс Фог Расмусен, който бе генерален секретар на НАТО, защо не го направим Андеш. Или ученият Андерс Ангстрьом на когото е наименувана единицата ангстрьом? Очевидно се касае за предаване на собствени имена от чужди езици по традиция. Продължавам с Андерс Линегор, Андерс Бардал, Андерс Буре и т.н. Всичките са скандинавци, вкл. норвежци. Тоест Андерс е формата традиционна за скандинавските имена при тяхната транскрибция на български. А ето и коментар на специалиста: В края на тази група ще споменем няколко частици, които сами по себе си не са титли, но в рамките на имена първоначално са указвали благородническото потекло на лицето... В този смисъл то намира съответствие в застъпването на терм. 'син', съдържащо се в датското фамилно име Андерсен, в шведското Андершон и английското Андерсън — буквално син на Андерс или Андреев син. Тоест традиционната транслитерация на това име от скандинавските и като цяло от германските езици на български език е Андерс. Коментарът е от книгата Етимологични дублети в българския език на професор Борис Парашкевов, издание на Народна просвета от 1987 г. стр. 155. Проверете тук! Проф. Борис Парашкевов е доктор на науките н Лайпцигския университет, германист, скандинавист, преподавател по историческа граматика, история и диалектология на немския език в СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Професорът е лектор в Хелзинкския университет (1974-1978), гостуващ професор в Университета на Нюарк (САЩ, 1989), стипендиант на фондация "Александър фон Хумболт" (1981-1982) и носител на Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994). Jingiby (беседа) 13:43, 7 август 2016 (UTC)

За две години в Норвегия съм чул ЕДИН-ЕДИНСТВЕН случай името да бъде произнесено АндеРС и то от момче, на което майчиният диалект е хаугесундски. Не мога да разбера логиката, според която българската статия за Аугусто Пиночет може правилно да бъде озаглавена в съответствие с испанското произношение, българската статия за проф. Стивън Хокинг може правилно да бъде озаглавена според английското произношение, обаче българската статия за Андеш Брайвик трябва непременно да бъде погрешно озаглавена, за да бъде на твоето.

В норвежкия "rs" се чете "ш" винаги, дори когато двете букви са изписани в отделни думи, но последователно, както например:

• Когато пазаруваш в магазина и касиерката ти подаде касовия бон ти казва: Vær så god! (чете се [Вашогу], означава "Заповядайте!", буквално означава "Бъдете така добър. [да вземете това]")
• Когато се занасяш с някоя норвежка и тя ти казва: Du er så morsomt! (чете се [Дю ашо мошомт, някои норвежци изпускат "т"-то накрая, други произнасят "мушомт", означава "Толкова си забавен", буквално означава "Толкова си смешен", но в положителен контекст)

Живея в Норвегия (което може лесно да се установи от айпито ми), употребявам норвежки език ежедневно, учил съм в лицензирана норвежка езикова школа в Осло от преподаватели норвежци, което мога да потвърдя документално: https://scontent-amt2-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/11392961_1000727403279100_8927304577788984858_n.jpg?oh=e67d1bc0b57dbbb880c0ae5d7938e3c7&oe=58523087. До каква степен отвъд гугъл търсачката се простират твоите познания по норвежки?B.Velikov (беседа) 15:01, 7 август 2016 (UTC)

Колега Великов, няма съмнение произношението на името на норвежки и то е Андеш. Но традиционното му произношение на български, което се е утвърдило и като изписване е Андерс. Това е като да ме убеждавате, че правилното изписване и произношение на името на George Washington на български е Джордж Уошингтън. Но на български утвърденото име е Георг Вашингтон. Поздрав! Jingiby (беседа) 15:56, 7 август 2016 (UTC)

Бих желал да обърна внимание, че и второто име на Брайвик е транслитерирано неправилно. Същото традиционно се транскрибира от германските езици на български не като Беерин, а като Беринг. Вижте пояснителната страница за Беринг. Поздрав! Jingiby (беседа) 17:29, 7 август 2016 (UTC)

За второто име съм съгласен с Джингиби. В речника на БАН пише, както написах и по-горе, че удължаването на гласните се изписва единствено при удължаването на „и“ с „й“ като „ий“. Бееринг според речника се пише само когато става въпрос за две срички, което не е случаят тук, поради което ей сега ще нанеса промяната. Връщам и Андеш, защото не можем да говорим за наложеност при наш съвременник. Дензъл Уошингтън не е Дензък Вашингтон. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 07:26, 8 август 2016 (UTC)

Доколкото забелязвам името е транслитерирано в електронните медии и в печата и като Андерс Брайвик. Вижте например агенция Фокус, телевизия Европа, вестник 24 часа, радио Дарик, БНТ и т.н. Според мен дофонетизирането на имена при модерната транслитерация в противоречие с традиционната такава и създаването на дублетни форми, при които определени имена, които вече имат утвърдена транслитерация се променят е неуместен подход, който води към хаос при транскрибирането на небългарските именни системи у нас. Доколкото виждам традиционната форма на името Андерс е транслитерирана в медиите също като Андеш и като Андерш, което доказва, че това определено не е най-уместния подход. Поздрав! Jingiby (беседа) 14:07, 8 август 2016 (UTC)