Беседа:Вертолет

Варианти на понятия

Предлагам да пренасочим и "фъртолет", "летящ винт", "летящо крило", "апарат с ветикално излитане", "пелихоптер", "чопър" и "хюи" към статията. --Smartech 03:48, 24 мар 2005 (UTC)

Идеята на пренасочванията е да се уловят всички възможни препратки, които всъщност трябва да сочат към основната страница. Забележи тази страница — все пак има хора, които казват "въртолет". Няма причина да се притесняваш относно пренасочванията. --Webkid 11:55, 24 мар 2005 (UTC)

"Вертолет" е русизъм, възприет поради разбираеми причини в армията. В българския език корен "верт-" няма. Коренът е "върт-". --Емил Петков 13:43, 24 мар 2005 (UTC)

Сигурно има и корен "върт", обаче вертолетът започва с "верт", не защото сам се върти или перките му се въртят, ами защото може да излита и каца вертикално. Че то и на самолетите перките се въртят. Както и да е, според мен изборът на име Хеликоптер ни спестява доста безплодни спорове, проверки и доказателства от правописни и тълковни речници и научнопопулярна и специализирана литература, както и вездесъщия Гугъл (бг). --5ko | Беседа 15:58, 24 мар 2005 (UTC)

Има две мнения по въпроса, но може би си прав, защото аз бих приел това с вертикалността, ако ми бяха представени и двете едновременно, без да съм бил предубеден. Ей тука авторът поддържа същото становище, но има и обяснение за разпространението на думата от руски в другите езици. --Емил Петков 22:55, 24 мар 2005 (UTC)

Емил е прав - вертолет е русизъм, но въртолет няма за съжаление в речника - това е народно осмисляне от типа на сушуар.--Мико Ставрев 14:30, 13 ноември 2006 (UTC)

Има го в "Българо-английски речник" на Ранкова и др. --Емил Петков 14:32, 13 ноември 2006 (UTC)

Добре примам, че се е наложило, защото и аз мисля, че е редно, макар, че си трябва провописен или тълковен речник - които се занимават с това, а не бг-англ, чийто фокус е по-друг.--Мико Ставрев 14:36, 13 ноември 2006 (UTC)

Довечера ще погледна и в другия. В Eurodict го няма. --Емил Петков 14:38, 13 ноември 2006 (UTC)

В моите всички - от 97 година назад, без последния - го няма. Няма го и в многотомния Речник на Българския език, в който В е един том и има въртокъщница, въртолене, въртолия, въртоля, въртома, въртоп.--Мико Ставрев 14:45, 13 ноември 2006 (UTC)

В SA Dictionary пък има само въртолет. Пълна тъпотия. Ще е хубаво наистина да изясним тоя въпрос. --Петър Петров 14:59, 13 ноември 2006 (UTC)

Положението е точно такова - вертолет е влязлата дума от руски, но езикът не я търпи и си променя коренната гласна - рано или късно според мен ще се фиксира в речниците, но У отразява фактите, а няма словотворческа функция, т.е. според мен трябва да се спрем само на хеликоптер и вертолет. Най-добрият вариант е да се посочат примери от употреба от писатели, известни имена, това е желязно доказателство.--Мико Ставрев 15:29, 13 ноември 2006 (UTC)

Правилните понятия са:

- носещ винт, а не ротор (от английски);

- опашен винт, а не рулеви (руль - руска дума);

VGIliev 10:47, 12 октомври 2009 (UTC)

Летците ползват вертолет. Произхода на думата е вертикалнолетящ. Произхода на думата е от руски, но съвсем точно съвпада с българския. Така, че по-добрия вариант е вертолет. Самолет също е с руски произход, но се е наложило в България още преди 1944г., като е изместило до тогава употребяваното аероплан, така че няма нищо срамно да ползваме руска чуждица(която си е направо българска). За хеликоптер - някои го изговарят като "хиликоптер". Какво хилене, какво копаене....? Според мен е правилно да се възприема най-близката до българския дума. ИИванов 08:24, 8 февруари 2012 (UTC)

Преместване в статия: Вертолет

Приятели, имаме руска заемка Вертолет, побългарен вариант Въртолет, а статията е озаглавена Хеликоптер - чуждица, да не кажа американизъм. Що за езиково чуждопоклонство!? Приемам Въртолет като по-добро, защото е по-българско, но в официалната страница на Българските военновъздушни сили машината се нарича Вертолет. Предлагам да преместим статията към едно от двете, а оттам нататък да заменим думата в статията. Няма ли българският език предимство в българската Уикипедия? --Moesian 18:01, 11 август 2010 (UTC)

Въпреки, че съм отявлен противник на американизмите в случая не съм съгласен. Първо хеликоптер се използваше масово като синоним на вертолет поне от средата на 70-те от когато датират интересите ми към темата. Второ не съм убеден, че думата е навлязла в българския от английски. Напълно възможно е да е от френското Hélicoptère. Да не говорим, че корените на думата всъщност са гръцки. елис (ἕλιξ) -> Винтова линия (пространствена спирала) и птерос (πτερόν) -> пера. --Сале 08:49, 8 февруари 2012 (UTC)

Вертолет - вертолетчик(има такава професия и идва). Няма хеликоптерист. Как звучи: вертолетчик, който лети на хеликоптер. Хората в България, които се занимават с тези машини им казват вертолети. Това е най Важното!!! Досега, а това са повече от 50 г. е създадена традиция, защо да я изменяме. ИИванов 11:41, 16 февруари 2012 (UTC)

Винаги съм наричал това нещо хеликоптер, винаги съм чувал да се нарича хеликоптер - но разбира се е много добре да се види съвременната, тоест постнатовската ни военна литература - от типа на устави, специализирани издания и прочие кой термин използва. Също така е добре да се види кой е предпочитаният термин от сериозните медии. В сайта на Авиобаза Крумово пиша навсекъде хеликоптер [1] --194.141.35.2 12:10, 16 февруари 2012 (UTC)

Значи не си се интересувал от авиация. И си говорил с такива хора. Повечето специализирани издания ползват вертолет.Вярно е, че напоследък има и хора в областта, които започнаха до употребяват и хеликоптер. А как да наричаме това нещо смятам, че е най-добре да се види на китайски и от сега да го възприемем, за да няма дискусии, когато китайците завладеят света. (82.147.128.94 09:32, 29 февруари 2012 (UTC))

Този спор е безсмислен. Летателен апарат с такъв принцип за създаване на подемна сила и полет е наречен хеликоптер още през 1861 година. Игор Сикорски започнал промишлено производството през 1942 г. на този тип апарати, също ги е нарекъл хеликоптери. Това че в България поради доставката от СССР на такива машини e популярно наименованието вертолет, не е основание да приемем русизмите вертолет и вертолетчик, вместо хеликоптер и пилот на хеликоптер, както е в целия свят. Или руските Ка и Мил ще наричаме вертолети, а Bell 206 и Eurocopter Cougar в българската армия ще наричаме хеликоптери? Вижте руски рекламни сайтове, където на английски език също рекламират вертолетите си с наименованието хеликоптери. Това все пак е енциклопедия и нека не опростачваме нещата като например наричаме въздушния винт, с думата перка, само защото било популярно! --CvetanPetrov1940 10:59, 29 февруари 2012 (UTC)

((Това че в България поради доставката от СССР на такива машини e популярно наименованието вертолет, не е основание да приемем русизмите вертолет и вертолетчик, вместо хеликоптер и пилот на хеликоптер, както е в целия свят.)) - Да ама вече е прието от преди 50 години. Дайте и самолет да сменим. И то е с руски произход. Целия свят казва airplane, хайде и ние. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.147.128.94 (беседа • приноси) 10:11, 26 март 2012‎ (UTC).

Конструктивно предложение

Доста недоумици се изписаха по-горе за и против предложението ми. В статията пък някой е изръсил следния бисер: „Международно признатата дума e хеликоптер.“, обаче не е посочил коя международна организация и в коя година е признала тази дума. И се чудя коя е „международно признатата дума“ за хладилник, за да оправим статията „Хладилник“.

При всяко интервю с летци на вертолети, което гледам по телевизията, хората казват вертолет, а журналистите неуморно ги поправят - хеликоптер. Тенденцията, която наблюдавам, е най-общо следната: професионалистите използват думата вертолет, а лаиците - хеликоптер. Очевидно нито едното не е по-правилно от другото и затова смятам, че трябва да вземем политическо решение, а не да търсим под вола теле. ВЕРТОЛЕТ е по-кратката и по-благозвучната дума; тя е и по-българската дума. Ако някой изтъква, че е с руски произход, тогава каква с какъв произход е думата самолет? ... А руският език не произлиза ли от редакция на старобългарския език? Сиреч думата не е ли в крайна сметка със славянски произход? И по каква логика пренасочваме статията „Вертолет“ към „Хеликоптер“, а не пренасочваме „Самолет“ към „Аероплан“?

Страна с богат опит в авиацията и особено военната, каквато е България, е нормално да използва свои думи за определени неща - били те и с руски произход. Тука спорът въобще не се отнася до летателния апарат, нито до чуждия опит или практика, а става въпрос за българския език и неговата употреба. Ще изчакам малко преди да прехвърля страницата в случай, че някой има някакъв много умен и убедителен довод срещу предложението ми. --Moesian (беседа) 14:49, 11 май 2012 (UTC)

Не може ултиматума да се нарича конструктивно предложение. Потребител:Moesian, Вие вероятно искате да почистите българския език и да придобиете славата на новия "драсни пали клечка". Ако смятате себе си за "професионалист", като наричате хеликоптера вертолет, "лаиците", които летят на тези машини, които ги обслужват и съхраняват просто ги наричат хеликоптери. (А тези, които са ги въвели в експлоатация и са ги употребявали от далечната 1979 как са ги наричали? А те са били много повече от сегашните - тогава са летяли 44 машини срещу 6 до 10 сега. Самите пилоти са били много по-големи професионалисти. С тези машини е минал живота им. Някога Крумово официално се наричаше вертолетна авиобаза, полка беше вертолетен. 82.147.128.94 07:54, 3 август 2012 (UTC)) Вижте мнението на специалистите с това тук. В учебната литература за висши инженерни кадри(да сме точни - след 2000година 82.147.128.94 07:54, 3 август 2012 (UTC)), летателните апарати с носещ винт от този вид също се нарича хеликоптер (виж: Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002). На какво основание си позволявате да оспорвате и да подлагате на обсъждане този въпрос. Или както писах по-горе държите въздушният винт да се нарича перка, защото само тази дума е известна на Иван или Асан. Ако има приети от специалистите в едно обществото понятия, е редно те да се налагат и отразяват в енциклопедиите, а не във вицовете. --CvetanPetrov1940 (беседа) 17:39, 11 май 2012 (UTC)

Уважаеми CvetanPetrov1940, смятам, че заядливите Ви подхвърляния говорят повече за Вас отколкото за мен. Понеже не „смятам себе си за "професионалист"“, ще се опитам да опонирам на енциклопедичните Ви познания след като проуча въпроса с употребата на думата в професионалните среди. Но искрено Ви съветвам да не употребяване твърде нескопосания анекдот от далечното минало „драсни пали клечица“ - най-малкото, говори за лош вкус. --Moesian (беседа) 18:10, 11 май 2012 (UTC)

За да не спорим излишно, прегледайте статията Вертолёт в руската Уикипедия. Там добре описват как първоначално е възприет термина хеликоптер, а след това за различие от западните производители за този вид летателни апарати е възприето наименованието "вертолёт" (от «вертится» и «летает»). В секцията "Этимология" е дадено и обяснението кой и кога е приел руското наименование : " В 1959 году советская делегация, в состав которой входил и разработчик первых советских серийных вертолётов М. Л. Миль, приобрела в США образцы американских вертолётов Sikorsky S-58 и Vertol V-44. Именно с этого времени слово «вертолёт» в русском языке окончательно вытеснило термин «геликоптер» для обозначения этих аппаратов."

Нещо повече в статията за Ми-1 на руската У този летателен апарат при заданието и конструирането си е регистриран като ГМ-1 (Геликопте́р Миля-1)

Два официални държавни източника в полза на Вертолет , Българските военновъздушни сили и Музей на авиацията . В случаят тия, които поддържат версията за Хеликоптер ( и то без явно покритие), предпочитат чуждица отколкото българска дума? Илко

За какво спорим тогава? И какво ще правим - ще пишем, че българските въздушни войски разполагат с хеликоптерите Bell 206 и Eurocopter Cougar (защото са закупени с такова име) и руските вертолети Ка и Мил (защото производителят е измислил такова наименование). За България професионалните среди - университетското обучение и авиобазата с хеликоптерите- са казали каквото трябва. Дали Вие го приемате е Ваш проблем. Затова този спор тук е безсмислен!--CvetanPetrov1940 (беседа) 20:58, 11 май 2012 (UTC)

За кои "професионални среди" става на дума? Два официални държавни източника в полза на Вертолет , Българските военновъздушни сили и Музей на авиацията . В случаят тия, които поддържат версията за Хеликоптер ( и то без явно покритие), предпочитат чуждица отколкото българска дума? Къв е тоя Холивуд тука? Илко

Автожир

Автожира и вертолета са различни машини. Сиерва няма място тука. Онова си е друг летателен апарат.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.147.128.94 (беседа • приноси) 28 януари 2015‎ (проверка)

Така е, напълно сте прав. Текстът за автожира е преместен в статия Автожир. --Peterdx (беседа) 06:43, 28 януари 2015 (UTC)

Не е лошо да напишем и малко за Иван Гевренов. Все се каня, но не намирам време.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.233.143.19 (беседа • приноси) 23:23, 28 януари 2015

Заглавие (отново)

Вижте в сайта на БА: терминът е вертолет - въоръжена е с вертолети, има производни като вертолетна ескадрила, професия вертолетчик и др. Употребява се и в сродните организации. Това е основната професионална сфера, където се ползва летателното средство; крайно време е да се съобразим. --Elkost (беседа) 08:23, 20 декември 2016 (UTC)