Беседа:Славчо Абазов

Последен коментар: преди 10 години от Подпоручикъ

Преместен текст, който може би нарушава авторски права. Добре е да се разбере откъде е, за да се преразкаже:

СЛАВЧО АНАСТАСОВ АБАЗОВ (1883—1928)

I

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ СЛЕД УСТАНОВЯВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

Още с идването си в София през 1909 г. (прил. 9) Славчо Абазов, с присъщата си енергия и предприемчивост, се включва активно в обществения и стопанския живот. Получава българско поданство и става жител на столицата София (прил. 11). Занимава се с производство и търговия с безалкохолни напитки, като поддържа тази дейност до края на живота си. Става председател на Управителния съвет на кооперация “Безалкохол” при Съюза на производителите на безалкохолни напитки (прил. 18). Занимава се с търговия (на тютюн и др.) в Беломорието — Ксанти и Гюмюрджина. Това става в периода 1915—1919 г. (прил. 8, 21, 22). Славчо Абазов е член на Контролния съвет на Македонската кооперативна банка (прил. 16). Банката е основана през 1925 г. от Националния комитет на македонските братства и има за цел да кредитира своите членове — занаятчии, търговци и др. Сл. Абазов е деен член и на Кратовското благотворително братство (прил. 15). Македонските братства са сдружения на бежанци и преселници от Македония в България. Създадени са, за да подпомагат своите сънародници. На 20 септември 1912 г. Славчо Абазов доброволно постъпва в редовете на Македоно-одринското опълчение. Като кратовски войвода участва във всички боеве и схватки срещу турците на ръководения от него 33-ти партизански взвод от Македоно-одринското опълчение (прил. 2 и 28). След установяването на сръбския режим във Вардарска Македония през 1913 г. Сл. Абазов продължава да се бори за освобождение на Македония. Участва във всички боеве и по-малки стълкновения на ръководената от него Кратовска партизанска районна рота (прил. 2). На 7 август 1913 г. Македоно-одринското опълчение се завръща в София като последното звено в състава на ариергарда на българската армия, което се оттегля от Македония. Опълчението е демобилизирано и на 10 август 1913 г. Сл. Абазов е уволнен от редовете му. За проявена храброст той е награден с българските ордени “За военна заслуга” и “За храброст” (прил. 2 и 3). По време на участието му в Македоно-одринското опълчение през 1912 г. със заповед на Опълчението е произведен в чин старши подофицер (прил. 4). През септември 1915 г. българското правителство обявява обща мобилизация, а през следващия месец започва военни действия срещу Сърбия. Славчо Абазов е мобилизиран и служи в домакинството на 59-и полк като фелдфебел (прил. 5, 24, 25). През август 1918 г. Сл. Абазов се установява в Куманово, където със заповед на министъра на вътрешните работи е назначен за член на Кумановската окръжна постоянна комисия (прил. 5 и 6). След края на Първата световна война Славчо Абазов развива особено активна дейност като член на ръководството на ИЛИНДЕНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ. Това е сдружение на бивши революционни дейци от Македония и Одринско. Основите на организацията са положени в София през пролетта на 1921 г., когато е основано дружеството “Илинден”. Най-напред то се занимава само с благотворителна и взаимоспомагателна дейност. По-късно постепенно се създават дружества и в други български градове – общо около 30, в Русе, Варна, Видин, Пловдив, Плевен, Шумен, Червен бряг и др. Ръководството на Илинденската организация се осъществява от Централно управително тяло, в което са включени Сл. Абазов, Б. Стрезов, Г. Попхристов, М. Иванов и Г. Занков. Н 4 декември 1921 г. се провежда избор на Управителен съвет на организацията. За негови членове са избрани Г. Занков, Ал. Евтимов, Г. Попхристов и Сл. Абазов. Илинденската организация си поставя за цел да обедини всички македонски революционери, да защитава интересите и правата им, да подпомага настаняването им на подходяща работа, да отпуска парични помощи на крайно бедните си членове и т. н. Постепенно, наред с благотворителната си дейност, Илинденската организация започва да придобива и политическа насоченост. Още със създаването си организацията приема идеята за автономия на Македония като единствено възможно спасително средство за гарантиране на националните, езиковите и другите свободи на всички народности, живеещи на македонска земя. Илинденската организация декларира, че ще подкрепя ВМРО в нейната освободителна борба срещу сръбското и гръцкото потисничество. Организацията критикува правителството на земеделците и опитите на техния лидер Ал. Стамболийски за сближаване със Сърбо-хърватско-словенското кралство за сметка на Македония. Критикува и положението в Пиринска Македония, където неправомерно се раздават безстопанствени имоти на привърженици на БЗНС. След 1923 г. в ръководството на Илинденската организация възникват идеологически различия. Засилва се влиянието на ръководните дейци с леви убеждения и това влошава отношенията между организацията и ВМРО. Славчо Абазов заема твърдо и последователно страната на десните сили и остава верен на тези убеждения до края на живота си. Той се бори за подобряване на отношенията с ВМРО, поддържа през цялото време приятелски връзки с Тодор Александров, който му е дал псевдонима “Адлер”. Т. Александров е настоявал да се отстранят от ръководството на Илинденската организация проявилите леви убеждения Г. Занкови и Арс. Йовков, редактора на в. “Илинден”. Това становище на ВМРО се поддържа и по-късно, след убийството на Т. Александров, като на 9 септември 1924 г. Иван Михайлов в писмо до Г. Занков настоява на 12 септември комисия на Илинденската организация и господата Антонов и Абазов (за да е цялото настоятелство) да замине за Горна Джумая, където ще стане среща за помирение на двете организации. По това време вестта за убийството на Т. Александров още се пази в тайна и срещата в Г. Джумая всъщност се прави с цел да бъдат наказани виновниците за смъртта на Тодор Александров. На 12 срещу 13 септември 1924 г. в Г. Джумая се извършва ликвидирането на Ал. Василев и Г. Атанасов, обвинени в убийството на Т. Александров. Убити са също редакторът на в. “Илинден” Арс. Йовков и други дейци с леви убеждения. След тези събития ориентираното отново към ВМРО ръководно тяло на Илинденската организация на 29 септември 1924 г. изключва Г. Занков от своите редове и формира ново ръководство в състав: Д. Иванов, Д. Антонов, Сл. Абазов и Антон Янев. На 12 и 13 юли 1925 г. се провежда Вторият редовен конгрес на Илинденската организация (прил. 27). На конгреса се избира Ръководно тяло в състав: Д. Иванов, Л. Томов, Сл. Абазов, Ал. Евтимов и М. Иванов. Славчо Абазов продължава да участва активно в ръководството на Илинденската организация до края на живота си (прил. 14). Илинденската организация просъществува до 1934 г., когато след държавния преврат на 19 май е забранена заедно с другите националнореволюционни партии (ВМРО, Македонски младежки съюз, Македонско студентско дружество и др.).


II

СЕМЕЙСТВОТО

На ул. ”Царибродска” 156 в София е изградена малка едноетажна къща. Тя принадлежи на семейството на Лазар и Екатерина Печкови — преселници от Македония. Печкови имат дъщеря Кръстина и син Борис. Лазар Печков се занимава с правене на тухли. Някъде към 1914 г., когато Славчо Абазов се занимава с търговия в Беломорието, при някое от честите си пребивавания в София той се запознава със семейството на Лазар Печков. През 1915 г. започва да си кореспондира с 19-годишната дъщеря на Л. Печков Кръстина, като ѝ праща писма и снимки от Ксанти и Гюмюрджина. Постепенно между Славчо и Кръстина възниква взаимна симпатия и се създава трайна връзка, която не се прекъсва и през последвалите тежки години на Първата световна война.

На 10 (23) септември 1915 г. българското правителство обявява обща мобилизация, след като е сключило договор и военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. 

През октомври българската армия започва военни действия срещу Сърбия, които завършват успешно с освобождаване на всички територии по договора с Германия. Върху тези земи се настанява българска гражданска и военна администрация. Славчо Абазов е мобилизиран в българската армия и служи в домакинството на 59-и полк като фелдфебел. По време на отпуск, на 13 март 1918 г., той сключва брак с Кръстина в София. В началото на август 1918 г. със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве Славчо Абазов е назначен за член на Кумановската окръжна постоянна комисия (прил. 5). През следващия месец той прави опит да прибере в Куманово семейството си от София. По това време семейството му се състои от него, съпругата му Кръстина и децата от първия му брак — Викенти на 10 г. и Страхилка на 8 г., които е довел от с. Злетово след края на учебната година. Семейството получава разрешение за пътуването (прил. 7) и пристига в Куманово на 21 септември 1918 г., но междувременно настъпват трагични за България събития. На 15 септември 1918 г. войските на Съглашението започват офанзива на южния български фронт, правят пробив при Добро поле и разбиват българската армия. Настъплението на съглашенските войски принуждава България да излезе от войната. Подписва се Солунското примирие (на 29 септември 1918 г.) и армията бива демобилизирана. Едва пристигнало в Куманово, семейство Абазови е принудено да се завърне в София, като за пътуването получава разрешение от Кумановското военно комендантство. В София семейството се настанява в къщата на Лазар Печков на ул. “Царибродска” 156 , където пребивава около пет години. През това време настъпват важни семейни събития:

 В края на 1918 г. Кръстина ражда момче. Кръщават го Анастас — на името на Славчовия баща. През ноември 1920 г. се ражда второ момче, Симеон. На 29 май 1922 г. се ражда още едно момче, Лазар (кръстен на дядо си по майчина линия).  В края на 1922 г. Анастас (на 4 г.) и Симеон (на 2 г.) се разболяват от скарлатина и в първите часове на 1923 г. и двете деца умират. Това е съкрушителан удар върху семейството. Майката Кръстина изпада в ужасен шок и в продължение на месеци не може да излезе от това състояние и да се съвземе. Не помни какво е ставало през този изключително тежък период.  През 1924 г. семейството се нанася в новопостроената къща на ул. “Веслец” 55 (близо до Лъвов мост). Масивната триетажна къща е съсобственост на Абазов и на Иван Ефремов — негов съдружник в содо-лимонаденото производство. Междувременно Сл. Абазов е довел от Македония племенника си Страхил — син на неговата сестра Зоица Топукова. Страхил е будно момче, което се възхищава от идеите и делата на вуйчо си. В България Страхил живее и се образова като член на семейството.  На 25 декември 1924 г. Кръстина ражда момче, Атанас. Така до смъртта на Славчо Абазов неговото семейство се състои от 7 души — той, съпругата му Кръстина, синовете ми Викенти, Лазар и Атанас, дъщеря му Страхилка и племенника му Страхил.  На 7 февруари 1928 г. Славчо Абазов умира от ангина пекторис (исхемична болест на сърцето). По същото време съпругата му Кръстина е бременна в шестия месец.  На 22 май 1928 г. Кръстина ражда детето си Славчо, кръстен на името на покойния си баща. Днес Славчо Сл. Абазов е единственият останал жив син на Сл. Абазов, живее в София и е на 78 г. (прил. 20).


  • * *

Преждевременната смърт на Славчо Анастасов Абазов (той умира едва на 44 г.) е неочакван, тежък удар за семейството, близките и многобройните приятели, съмишленици и съратници в борбите за свободата на Македония. С дълбока скръб за тежката загуба са пропити многобройните жалейки (некролози), повечето от които семейството пази и до днес: от опечаленото семейство (прил. 17), от Ръководното тяло на Илинденската организация (прил. 14), от настоятелството на Кратовското благотворително братство (прил. 15), от Управителния съвет на кооперация “Безалкохол” (прил. 18), от Македонския национален комитет (прил. 19), от Управителния и Контролния съвет на Македонската кооперативна банка (прил. 16). Огромното множество хора, образуващо погребалното шествие от дома му на ул. “Веслец” 55 до черквата “Св св. Кирил и Методий” и след това до Софийските централни гробища, е невиждано дотогава в квартала на покойния. --Предният неподписан коментар е направен от Мико (беседа • приноси)

Вероятно оттука, доста инфо има и си заслужава задълбочен прочит. --Подпоручикъ (беседа) 11:10, 11 декември 2013 (UTC)Отговор
Връщане към „Славчо Абазов“.