Беседа:Солунска българска община
Димитър Христов редактиране
Тоя Димитър Христов може и да е Димитър Христов Ризов, който по това време е на 17, а и има сведения за пребиваване из Македония по това време.--Мико 10:10, 21 септември 2011 (UTC)
Герасим Константин редактиране
Печатопазителят се среща в две форми - Герасим Константинов и Константин Герасимов. --Мико 14:11, 21 септември 2011 (UTC)
- А не може ли да са баща и син?--Кочев (беседа) 05:44, 15 септември 2018 (UTC)
При Юра Константинова срещам един Константин Герасимов, в периода 1880-84, Младен Панчев говори за печатоносителя Костадин Герасимов 1868-70, и цитирания документ в статията ни е за К. Г. (изт. патриарх Кирил). Та мисля да направя статия за него, макар че не съм абс. сигурна, че е един - другаде май бях срещала Герасим Константинов, но не помня къде. --Randona.bg (беседа) 12:23, 2 декември 2022 (UTC)
- Готово. Костадин Герасимов. --Randona.bg (беседа) 21:07, 2 декември 2022 (UTC)
Никола Попстефанов редактиране
Христо Станишев пише, че и Никола Попстефанов е бил председател на общината. [1] [2]--Мико
- Практиката на Българската екзархия е след 1880 г. да поставя начело на общините духовни лица. Ако се отнася за периода преди това, мисля че е възможно, без да съм напълно сигурен.--Кочев (беседа) 05:56, 15 септември 2018 (UTC)
- Грешка ще да е на Станишев. Ще купим и и на Невена Стефанова книжката за родата - хем могат да излезат некои фигури, хем ще видим има ли нещо повече за него, но е съмнително. --Мико (беседа) 06:19, 15 септември 2018 (UTC)
Година на създаване редактиране
Според книгата на Юра Константинова, цитираща изворите си, излиза, че общината е създадена по-рано – 1862 г. Очевидно е работила с прекъсвания. Да направим съответните промени? --Randona.bg (беседа) 20:43, 27 януари 2022 (UTC)
Христо Шумаров редактиране
Галчев казва, че е председател към 8 година. [3] Не знам може ли да му се верва? В Баялци има източник за заточението. И имаме и картинка с подпис в статията тука. -- Мико (беседа) 08:27, 21 април 2022 (UTC)
- Шумаров или Шумков, както е в статията ни ;)?
- Според Юра Константинова: „От края на 1909 г. в резултат на новото административно-териториално деление на Българската екзархия начело на солунската община застава архиерейски наместник. По това време архимандрит Никодим е председател на солунската община и, макар очевидно да не се ползва със симпатиите на дебърлии в града, през декември с.г. е назначен за управител на Солунска епархия. В нея влизат Солунската църковна община с Лъгадина, а също Дойранска епархия с Дойранска и Кукушка църковни общини. През следващата година архимандрит Никодим влиза в сблъсък с консула Атанас Шопов, който го обвинява в неизпълнение на задълженията му и в страх да контактува с българското представителство. Вероятно поради натрупаните оплаквания от Никодим през август 1910 г. той е изпратен за архиерейски наместник на Одринска епархия, а на негово място в Солун е назначен дотогавашният ръководител на духовната семинария в Цариград архимандрит Евлогий“ [4] с. 121. --Randona.bg (беседа) 18:18, 1 декември 2022 (UTC)
Свещеник Иван Ангелов редактиране
Младен Панчев пише, че е председател 1878/79. Струва ми се, че е прав. От друга страна, в статията за него пише, че е избран в ръководството на общината 1880. Randona.bg (беседа) 19:22, 29 ноември 2022 (UTC)
По време на Руско-турската война редактиране
Младен Панчев пише, че в периода 1876 – 1878 година в общината се включват Никола Паунчев и Стоян Апостолов, дебърчанин.[1]
Това според мен изключва твърдението, че по време на Руско-турската война общината е разтурена (може би от Йордан Иванов ([2], но нямам източника). Да го махнем ли? --Randona.bg (беседа) 11:43, 1 декември 2022 (UTC)
Архимандрит Григорий 1889 – 1894 ? редактиране
И тук нещо не се връзва съвсем. Може би в 1889 наистина е назначен, както пише и в статията ни за него, но може би още следващата година вече не е, а от 1891 пише, че управлява Охридската епархия. А Юра Константинова дава като председател на общината архимандрит Авксентий в 1892 (може би и по-рано [5] с. 123–124. --Randona.bg (беседа) 18:41, 1 декември 2022 (UTC)
- ↑ Панчевъ, Младенъ. Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 6 (46)). София, Илинденска организация, 1933. с. 14.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.