Солунска българска община

гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Солун, Османската империя

Солунската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Солун, Османската империя, съществувало от 1868 до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

Солунска българска община
Глава на документ на общината
Глава на документ на общината
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 8 февруари 1868 г., Османска империя
Закрита 1913 г., Гърция
Правно положение несъществуваща
Седалище Солун
Официални езици български
Солунска българска община в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Писмо на архимандрит Козма като председател на Солунската българска община до Никола Алексиев
 
Българската църква „Св. св. Кирил и Методий

Движението за славянска просвета в Солун започва под влияние на активните български еснафи в града. Още в 1817 година шивашкият еснаф, съставен от дебрани, крушевчани и кичевчани, съставя дарителен паметник – Памѧтница или споменіца на живи и мертви, който в 1841 година е преведен на гръцки, за да се чете в църква, тъй като четенето на славянски не е позволено. В еснафа е обсъждано създаването на българска църква и българско училище, за да не се изгуби българският език. В 1833 година еснафът уславя за славянски килиен учител монаха руснак Исая.[1]

В края на 50-те – началото на 60-те години идеята за откриване на българско училище в Солун е назряла, за нея активно работи Константин Държилов. Има сведение, че според писмо на Димитър Миладинов до Климент Полянин от 22 декември 1859 година руската императрица, чрез руския консул във Варна Александър Рачински, е пратила пари на дъщерята на Държилов, Славка Динкова, за основаване на българско училище в Солун (но според некролога ѝ тя е родена в 1850 година); през февруари 1862 година Константин Държилов известява зографското монашеско братство, че е основал българска община в Солун, а няколко месеца по-късно съобщава на монасите, че в града вече има и българско училище; с тези писма той фактически иска помощта им за заплащането на учител. Идеята му е създаденото в Солун училище да се превърне „във върховно училище, нещо като пансион“, в което да се възпитават бедни деца и да се учат по съчиненията на сина му Георги Динков, които ще отпечата в руския манастир на Атон. По същото време в руското консулство в Солун е депозирана молба, подписана от председателя на българската църковна община и още 87 нейни членове, които молят за финансова подкрепа за замисленото от тях българско училище в града. Средства обаче не са получени.[2]

В периода 1863 – 1866 година фамилията Държилови е център на българските инициативи в Солун. В 1866 година Славка Динкова, насърчена от майка си Велика Държилова, открива първото българско девическо училище, в което по-късно учат и момчета.[3][4] За целта майка ѝ дарява един етаж от къщата си (в българската махала, на улица „Св. Атанас“ № 11). Училището съществува до смъртта на Славка в 1869 година.[5]

Дейността на училището има силно въздействие за създаването (или възстановяването) на Солунската българска община.[6] През февруари 1868 година управителното тяло на училището свиква на общо събрание солунските българи, но и много българи от други места са поканени и присъстват.[7][6] Георги Динков дава отчет и освен за работите на училището, в своята реч той призовава българите да съставят „община за църковно общественото си управление“ и събранието решава да бъде създадена солунската българска община, избира се и нейното ръководството.[7][6]

В състава на общината са избрани Иван Хаджилазаров (касиер), Блаже Хаджилазов, Димитър Паунчев, Кирияк Държиловец, Йосиф Гешков и Трайчо Петрович (съветници), Панайот Хаджилазов и Стефо Хадживеличкович (помощници). Те получават писмено пълномощно, подписано от 830 българи и зидарския, шивашкия, дърводелския, скотовъдския, кожухарския и търговския еснаф. Общината се упълномощава да представлява народа и се задължава да се грижи за църковно-обществения напредък. Водеща роля в създаването на общината играе Георги Динков – син на Константин Държилов и племенник на Киряк Държилов.[8][9]

Скоро общината е разтурена поради вътрешни разногласия по училищни въпроси , но в края на август или началото на септември 1869 година е възстановена отново в по-широк състав, но запазвайки и някои от старите членове: Димитър Паунчев (председател), Петър Шумков (подпредседател), Насте Стоянов (касиер), Йосиф Яковов, Панайот Лазов, Кирияк Държиловец, Блаже Шага (Шагов), Ичо Кехая, Йосиф Франго, Георги Архимандритов и Иван Попов.[10][11] Задачите, които се възлагат на общината са две: да издигне българското училище до степен да бъде най-добро училище с оглед на примера на добре устроените гръцки училища и да издигне българската църква „в името на съотечествениците ни и просветители на всички славянски народи свети Кирил и Методий“.[12][11]

Общината се обръща за утвърждение към Привременния екзархийски смесен съвет и моли Българското читалище в Цариград да одобри назначаването на йеродякон Агапий Войнов (определен за учител във Воден) за учител в Солун.

 
Печати на Българското църковно настоятелство „Св. Кирил и Методий“ и Българската църковна община в Солун[13]

На 7 септември 1869 година общината открива общинско смесено училище. През 1872 година екзарх Антим I утвърждава за временен председател, избрания от общината, свещеник Петър Димитров от Зарово. Разногласята в общината обаче продължават и се стига до разцепление и поява на нова българска община, която обаче Екзархията не утвърждава. Смущения предизвиква и отзоваването на солунския епископ Нил Изворов от Солун, направено по настоявене на Портата, която се позовава на екзархийския ферман, който не предвижда български владици в Солун и Одрин. Така се появява втората македонска уния от 1874 година. Отец Димитров се увлича за кратко от униятската пропаганда, но след среща с Петко Славейков се отказва от униятството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година. Димитров остава в Солун до разгрома на Априлското въстание в 1876 година, когато е принуден да замине за Цариград.[14]

На 20 юли 1873 година в Солун е открит български параклис с настоятели Димитър Паунчев, Насте Стоянов, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от Връбница става негов настоятел.[15]

 
Архимандрит Козма Пречистански, председател на общината от 1880 до 1886 г.

По време на Руско-турската война общината е разтурена. През май 1878 година Никола Паунчев и Насте Стоянов от името на Солунската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[16]

След войната общината отново продължава дейността си. На 29 октомври и 24 декември 1879 година общината пише до екзарх Йосиф с искане за завръщане от Пловдив в Цариград, тъй като с отсъствието си от столицата занамерявал грижите за църковните дела и за противодействие срещу гръцкото духовенство, което употребявало притесинтелни за българите мерки.[17]

В 1880 година се завръща от Цариград активният народен деец архимандрит Методий Кусев, който успешно се наема да възстанови църковно-просветното дело в Солун. С негова помощ е изпратен в Солун като драгоманин на руското консулство, оглавявано от Михаил Хитрово, Наум Спространов. Кусев препоръчва на Солунската община да избере за свой председател бившя игумен на Пречистанския манастир Козма Пречистански. Кусев, Пречистански и Спространов развиват активна дейност и успяват да изправят на крака църковно-просветното дело в Солунско.[18]

Екзархията изпраща пари за издръжка на солунските училища и учителите Кузман Шапкарев и Димитър Христов, като ги препоръчва на общината като македонци и добри учители и българи. Шапкарев е определен за секретар на общината, а след него „печатопазител“ е Герасим Константинов – прекарал известно време по затворите. Общината иска в учебната 1880 – 1881 година Екзархията да поеме издръжката на училищата, но от Цариград отпускат само определена сума пари и общината сама поема остатъка.

В началото на юли 1880 година е избрана нова община, която е утвърдена от Екзархията и е възложено ръководството на Солунска епархия.[19] В общината влизат Иван Маджаров - председател, Димко Хаджипанов - подпредседател, свещеник Иван Ангелов - застъпник-председател, Кузман Шапкарев, Петруш Шумков, Герасим Сахатчиев, Никола Паунчев, Никола Попстефанов, К. П. Кусев, Христо Шагов, Янко Илиев и Стоян Иванов. Платен секретар е Константин Панов, на когото е възложено да събира помощи в Румелия и Княжеството за изплащане на купената училищна сграда. Скоро обаче Панов е освободен поради парични затруднения.[20]

 
Свещеник Иван Маджаров, председател на общината от 1886 до 1889 и от 1894 до 1904 г.

През есента на 1880 година общината участва активно в откриването на българската мъжка и девическа гимназия в града. На общината се възлагат не само солунски задачи, а дейността ѝ навлиза дълбоко навътре в Македония. Смятана е за „главна община на всичките общини в Македония“, тъй като може да представлява във вилаетската столица и проблемите на другите общини. Председателят на общината се е смятал за управляващ формално несъздадената Солунска епархия.[21]

През декември общината моли руското консулство за парична помощ:

В Росийското императорско генерално консулство в Македония.

Българската община в Солун, понеже не се намира в състояние да облекчи достасъжалителното положение на българските семейства, донесени в последните времена от Кюпрюлийския окръг в Солун, прибягва до благодетелното чусвство на Императорското генерално консулство, и има честта да Го моли най-покорно да благоволи и я избави от подобно неприятно положение, като пожертва и я снабди с едно количество пари.

Солун, 19 д/врий 1880

Председателят свещ. Ив. Маджаров, печатопазител Герасимов, К.[22]

През август 1882 година е избрана нова община,[23] в която влизат Тодор Хаджимишев, Коне Шошев, Тодор Мацанов, Никола Алексиев, Петър Шумков, Насте Стоянов, С. Ризов, Н. Попев и Б. Кузманов.[24] Общината се заема активно с работа, но скоро подава оставка, поради вътрешни разногласия, дължащи се на това, че в Солун са събрани изтъкнати търговци от разни градове на Македония и между тях трудно се постига вътрешно единство. Оставката обаче не е приета от Екзархията в Цариград, откъдето изтъкват пречките пред съставяне на нова община и дават съвети за продължаване на дейността като средищна община в Македония.[25]

 
Празненство на солунските дружества по случай деня на Св. св. Кирил и Методий, 11 май 1906 г., Мъжката гимназия в Солун. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Празненство на касапското дружество, Солун, 1906 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Свидетелство на Никола Попстефанов от Българското начално училище в Солун, 9 юни 1902 г., подписано от управителя Благой Десковски и учителката Елена Мацанова
 
Свитеделство за бедност от Солунската община, подписано от свещеник Христо Шумаров, 22 юли 1910 г.
 
Инвентарен опис на имотите на Солунската и Кукушката община

През септември 1884 година е избран нов състав на общината: Даме Петров, Георги Новоселец, Тодор Мацанов, Тодор Хаджимишев, Коне Самарджиев, Н. Попов, Константин Стателов, Коне Шошев, К. Белозелков, хаджи Пано Кушев.[26]

В края на юли 1885 година е избран нов състав на общината, който е утвърден от екзарха.[27]

Председател от 1886 до 1889 година е свещеник Иван Маджаров, заместен от архимандрит Григорий. От 1894 до 1904 година председател отново е свещеник Маджаров.[28]

След Маджаров до 1907 година общината е оглавявана от йеромонах Неофит, наследен от архимандрит Евлогий[29] в 1907 година.[30]

В Меморандум на солунското българско гражданство от началото на 1913 година до министър-председателя на България се казва, че надеждите на българите са помрачени от факта, че вместо български войски в голяма част от Македония са навлезли сръбски и гръцки, които не се държат като освободители, а като завоеватели. Гръцките власти заставят българите да се обявяват за гърци, изгарят книги, тероризират българските учители, свещеници и бивши революционери. „Това е печалната картина по цяло Енидже Вардарско, Кайларско, Мъгленско, Леринско, Костурско и Солунско, райони, населени с компактно българско население, което вече от 20 години води въоръжена борба за своето освобождение. Но сега гърци и сърби открито заявяват, че няма да напуснат окупираните от тях български територии. Това е, което най-много терзае българското население. Ето защо солунското българско гражданство апелира към министър-председателя и царя на направят всичко възможно да се запази целостта на българското отечество.“[31]

Архиерейски наместници на Солунската епархия и председатели на общинатаРедактиране

Име Години
свещеник Иван Маджаров 1880 – 1881
архимандрит Козма Пречистански 1881 – 1886
свещеник Иван Маджаров 1886 – 1889
архимандрит Григорий 1889 – 1894
свещеник Иван Маджаров 1894 – 1903
йеромонах Неофит 1903 – 1907
свещеник Христо Шумков 1907 – 1911
архимандрит Евлогий 1911 – юни 1913

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 27.
  2. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 28 и бележка 26, с. 29.
  3. Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 46, 52.
  4. в. „Македония“, 3, № 18, 30 март 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 113.
  5. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 29–30.
  6. а б в Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 56–57.
  7. а б Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 46–47.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 548.
  9. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 56–57.
  10. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 59, 69 (бел. 38).
  11. а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 549.
  12. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 59.
  13. Михайлов, Иван. Как пишеха нашите народни будители и герои
  14. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 552, 639.
  15. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 646.
  16. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  17. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 63.
  18. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 553.
  19. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 554, 639.
  20. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 639.
  21. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 555 63.
  22. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 341 - 342.
  23. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 555.
  24. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 639.
  25. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 555.
  26. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 63579.
  27. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 555.
  28. Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.139, 151.
  29. Христовъ, К. Високо Преосвещений св. скопскии митрополитъ Неофитъ. // Илюстрация Илиндень X (2 (92)). Издание на Илинденската Организация, февруарий 1938. с. 3.
  30. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 301.
  31. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.