Беседа:София/Архив 2

Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Малки поправки

1.Името на града е взето от църквата Св. София, която от своя страна не е кръстена незнайно защо, а на "Божествента мъдрост" можете да добавите това към статията - от гръцки Σοφία - мъдрост.

2.Тук английската версия дава различни факти за броя жители на София - http://en.wikipedia.org/wiki/Largest_cities_of_the_European_Union_by_population_within_city_limits --Zekin 12:08, 20 септември 2009 (UTC)

3. Тая площ не ми се вижда много вярна - София е 20 км в диаметър, лице на кръг е пи по ер на квардрат, или 3.14 х 10^2 което грубо прави 314 км2. То Вашингтон е 177 км2, та София ли ще е повече. DemonX 23:10, 20 декември 2009 (UTC)

Площта на Вашингтон е ограничена по исторически причини. Цялата община е 1345 km2, така че 492 изглежда правдоподобно за града. Първоизточникът изглежда е НСИ - [1]. --Спас Колев 20:04, 21 декември 2009 (UTC)

ето тук може да видите колко е голяма софия http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Sofia --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 86.49.84.197 (беседа • приноси) .

Невероятен скандал

Защо още нищо не пише за грандиозния скандал? Инициативен комитет от Интернет потребители, чрез сайта bgpetition.com са предложили подписка за отцепване на някои столични квартали. Не есигурно дали всички ще се отцепят, и дали изобщо някой квартал ще се отцепи, но това е нещо оригинално, ново за България. До колкото знам в Европа или Русия май имаше подобен случай, в който квартал се отдели от град. Моля добавете инфорамициа по случай, ако има още, защото аз само това знам.

Ето, най-после намерих линк към петицията: Петиция

"Общо подписи: 0". Започвам премахване на всичките ти приноси свързани с тази измислена история. Ако искаш да създаваш новини използвай форуми, а не Уикипедия. --ShadeOfGrey 08:52, 11 май 2008 (UTC)

В България всичко е измислено. А какво става пише в Държавен вестник. Съжалявам, че се намесих в този така дълбок и умен "разговор". Благодаря за вниманието. Golqm hui 09:27, 11 май 2008 (UTC)

еv

Обърщам ви внимание на този еv което е кирлат. (е в кирилица, v в латиница). Щом не съм сигурен какво тук става, премахнах редакция от ботът ми. 表 Михајло ^{_[ talk _]} 18:48, 15 ноември 2008 (UTC)

Подобрение на статията

Статията е в лош вид, трябват повече корекции.

Амфитеатър

Изумява ме, че това не е споменато: [2]

Отстраняване от избрани

Тази статия много се разминава с критериите за избрана в Уикипедия! -- Vekov 20:54, 24 ноември 2009 (UTC)

И откакто си сложил това, никой не е правил съществени промени по статията... ще я махаме ли от избрани (което е срам) или има добри души да си разделят работата и да я оправят. Мен лично най ме дразнят снимките които са наплескани без особена връзка с текста и са прекалено много за количеството текст...--Радостина 13:11, 29 януари 2010 (UTC)

Не мога да повярвам, че някой най-сетне обърна внимание на тази статия! Според мен си е за директно гласуване ... не е само за дооправяне. То по-добре да се преведе en версията, тъй като е много по-добра. Срамота е наистина, но не е за избрана! -- Vekov 13:19, 29 януари 2010 (UTC)

Има ли желаещи да помагат за тази статия? Сложила съм шаблон "редактирам", но той е по-скоро за мен да ми напомня докъде съм стигнала, няма проблем да се редактира през него. Засега мисля да се съсредоточа да видя дали мога да разширя значително секцията "население".--Радостина 20:10, 30 януари 2010 (UTC)

Въпрос

Имам чувството, че си говоря сама тук, и се учудвам на нежеланието за сътрудничество по тази статия... но все пак да кажа - мисля, че е напълно излишна частта, преписана от статията за метрото, мисля да я изтрия и да сложа {{основна|Софийско метро}} и да има само около един параграф за него заедно с автобусите, трамваите и другия градски транспорт. Какво мислите?--Радостина 04:17, 2 февруари 2010 (UTC)

Подкрепям! --Stanchev 10:26, 2 февруари 2010 (UTC)

История

Искам да вмъкна следващото нещо:

---

През февруари 1878 г., когато София е обявена за столица на България, общината се състои от 11 694 жители. Територията й се заключава в рамките на днешния център. На север градът опира до Владайската река, на изток - до църквата "Света София", на юг - до ул. "Солунска", а на запад - до бул. "Христо Ботев". Около града се простират обширни ниви, ливади и бостани. София се разраства на няколко етапа - първо в края на ХIХ в. и след това - между Първата и Втората световна война, когато към столицата прииждат многобройни бежанци от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. В края на ХIХ век между бул. "Христо Ботев" и Владайската река се оформя бедняшкия квартал "Ючбунар". След Балканската (1912 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.) се създават нови 22 квартала. Бежанците се струпват основно в западната част на града, където изникват "Разсадника", "Гевгелийски", "Красна поляна", "Захарна фабрика". По същото време в друга част на града се разрастват кварталите "Иван Вазов", "Лозенец", "Хиподрума", "Лагера", "Стрелбище", "Красно село" и "Овча купел". През 1938 г. със закон към територията на Столична община са присъединени 6 близки села - Княжево, Горна баня, Надежда, Слатина, Драгалевци и Бояна. Особено интересно е, че повечето имена на столичните квартали

датират от времето на турското робство,

а някои имат и славянски корени. Престижният днес квартал "Лозенец", който е съвсем близо до центъра на София, някога е бил горист хълм, където софиянци са ходели на разходка и са си устройвали пикници в почивните дни. Турското име на "Лозенец" е Корубаглар, което в превод означава "лозя в гората", а също и "изсъхнали лозя". Известният журналист Димо Казасов си спомня, че Долни Лозенец - местността около площад "Журналист", е била покрита с вишневи градини и само тук-там е имало по някоя паянтова къща. В подножието на хълма заради нуждите на разрастващия се град били изкопани кариери за строителен пясък и глина. "Възвишението представляваше един прорязан от пътеки гол баир с пръснати тук-таме дъбове - остатъци от някогашна гора. На платото имаше просторни ливади, към които не един път предприемахме своите дълги празнични излети. Седяхме сред ливадите, разстилахме пакетите с провизии и прекарвахме безгрижно свободния ден", разказва Казасов в книгата "Улици, хора, събития". Лозенец е бил свещено място за турци и за християни. Срещу сградата на районния съд днес около останки от стара стена е разположен кварталният пазар. Останките погрешно се наричат "Римската стена". Всъщност това е свято за турците място - стара стена от ХVI в., част от "намазгяф" - мястото, където ходжата служел молитва за тези, които заминават за хаджилък. Край стената били наредени големи камъни, на които бъдещите хаджии стъпвали, за да се качат на конете си. Християните от своя страна се събирали на местността Кръста, която е запазила името си до днес. Изследователката Анна Монеджикова разказва в книгата "София през вековете", че според поверието там имало малко изворче, бликнало под краката на коня на Св. Георги. Затова в чест на светеца

софиянци се събирали на Кръста на Гергьовден

На Спасовден се служел молебен за здраве с религиозно шествие, при което събралото се множество обикаляло хълма с песнопения, начело със свещениците с литии и хоругви. С много стара история е и името на кв. "Банишора". След войните от 1912 - 1918 г. София се разраства основно в северозападна посока. Кварталът се оформя в сегашните си граници около 1921 г., когато местността е парцелирана и имотите са изкупени от прииждащи преселници от Македония, пише Светлин Кираджиев в книгата "София каквато е била". Името остава от старата Банишор махала. Друг изследовател - Георги Тахов, в труда "От Средец до София" предполага, че името Банишора датира още отпреди падането на България под турско робство. Според него то означава "бавно течаща вода" или "баня с бавно течащ извор". Тъй като поселището е най-далечният отбранителен ъгъл на някогашен Средец обаче, има предположение, че името идва от "бойниш" - "укрепено място", "ъгъл за отбрана". В близост до "Банишора" пак след Първата световна война започва да се застроява квартал "Захарна фабрика". Населяват го основно преселници от Радомирско, софийските села и бежанци от Македония. Името е взето от построената през 1898 г. захарна фабрика. Първоначално тя се издига самотна сред полето, заедно с няколко сгради за ръководния персонал. След войните околните парцели се заграбват от преселниците. Действа правилото, че ако за 1 нощ бъде издигната постройка с основи и покрив, общината не може да я събори. По този начин много бедни софиянци и пришълци се снабдяват с парче земя, издигайки с помощта на приятели и близки паянтови постройки за 1 нощ. После с много молби и ходатайства откупуват терена от общината на минимални цени. Около захарната фабрика и близката до нея керамична фабрика около 1914 г. започва застрояването на кв. "Модерно предградие", в което, както пише Светлин Кираджиев,

освен името няма нищо модерно

Кварталът възниква върху част от землището на с. Обеля. В него се заселват работници от близките фабрики и преселници от радомирско и от софийските села. По протежението на бул. "Константин Величков" в началото на ХХ в. започва да се развива кв. "Разсадника". Името му идва по доста ироничен начин. В опит да спрат разширяването на града в тази част общинските власти създават горски разсадник до жп линията за Кюстендил. След войните обаче са принудени да парцелират част от разсадника и да раздадат местата на минимални цени главно на македонски бежанци от Велес и Прилеп, на преселници от Трънско и на бедни софиянци. Близо до "Разсадника" се оформя циганската махала "Татарли". Основната забележителност там по данни на изследователите е кръчмата "Циганка една". В нея пеела красивата циганка Кева, която привличала в кръчмата посетители от цяла София. В съседство на "Разсадника" бежанци от Егейска Македония и особено от Гевгелийско създали нов квартал - "Гевгелийски". На запад от "Разсадника", по бул. "Вардар", където сега са Трета градска болница и кино "Арена", започнал да се оформя кв. "Красна поляна". Първо той се казвал "Булина ливада", понеже собственичка на голяма част от земята била туркинята Айше Ризабегова, която хората наричали буля. Името "Красна поляна" било дадено на квартала през 30-те години на ХХ в. Между "Красна поляна" и "Красно село" е кв. "Земляне". Името му е възникнало доста прозаично - там имало разположени много тухларници, които копаели "земя" от хълма. Затова заселниците, основно от Македония, Цариброд и Добруджа, го нарекли земляне. Името на "Красно село" пък според сведения е измислено от поета Иван Вазов, помолен от заселилите се там селяни. Ромските квартали "Факултета" и "Филиповци" могат да се похвалят с интересна история на имената си. През 30-те г. на ХХ в. на запад от "Красна поляна" започнал да се формира циганският квартал "Факултета". Той бил наречен така заради близката птицевъдна станция ("Фермата") на Агрономическия факултет, построена около 1922 г. Там се заселили цигани, за които вече нямало място в "Татарли". За разлика от сравнително младия кв. "Факултета",

"Филиповци" има вековна история

и се предполага, че името му е дадено по време на кръстоносните походи от човек с името Филип. Името е много разпространено в Западна Европа. Изследователите предполагат, че селището, което е съществувало по време на кръстоносците, се обявило под властта на лице с име Филип. Георги Тахов разказва, че по време на турското робство населението на "Филиповци" било в доста привилегировано положение, тъй като се занимавало главно с отглеждането на ловни соколи. Заради натрупания си дългогодишен опит в опитомяването и дресировката на млади соколи, хората от "Филиповци" получили благоволението на султан Меджит Хана (Ловджията), който заповядал турците да не ги изнудват и да не допускат насилие над привилегированата рая. Интересна е историята и на други два престижни в днешно време столични квартала - "Хиподрума" и "Лагера". Те започнали да се заселват през 20-те години на миналия век. Димо Казасов дава остроумна интерпретация на името на "Хиподрума", което идва от построения на това място софийски хиподрум. "Макар основното занятие на прабългарите да е било коневъдството, никой от техните потомци не е строил хиподруми. По завещан от векове обичай българите провеждали конни състезания на открито поле, и то един път в годината - на Тодоровден. Но дойде в страната ни принц Фердинанд Кобургготски и нареди да се построи хиподрум... Там имаше паянтова конюшна за десетина коня и един дървен навес, наречен "ложа", с около 200 места. И те бяха много". Въпреки липсата на интерес към конните състезания, софиянци проявяват жив интерес към земята около хиподрума и построяват цял квартал, взел името му. Казасов си спомня, че близо до съоръжението за конни надбягвания имало редица дълги, ниски и потънали в земята постройки, в които се подслонявали излезлите на лагер войници. Клубът на офицерите пък се помещавал в солидна сграда, малко по-встрани от войнишките казарми. Тъй като лагерът се считал за много отдалечен от града, офицерите получавали лагерни пари, нещо като командировъчни. В близост до "Хиподрума", от другата страна на бул. "България", се разпростира кв. "Стрелбище". Той вече е

един от елитните софийски квартали,

защото е много близо до центъра, но също така е тих, отдалечен от глъчката и опиращ в Южния парк. Този квартал също възникнал малко след войните и бързо се разраснал. Името му идва от стрелбищата на 1 и 6 пехотен полк. Земята всъщност не била никак подходяща за строеж, защото сградите трябвало да се издигат върху наводнявани пролет и есен пасища, а землището всъщност било собственост на Боянската община, заграбено от Софийска. Най-напред се застроила най-северната част от квартала, главно с бежанци от Кукушко, Царибродско, Босилеградско, която се наричала Първо стрелбище. Почти едновременно на юг се застроило второ стрелбище, главно от преселници от Трънско и Царибродско. Легенда съпровожда и името на кв. "Овча купел". Според исторически сведения през 1858 г. след силно земетресение в района бликнал мощен извор с лечебна минерална вода. Дори след Освобождението обаче местните не подозирали за лечебните свойства на водата. В справочна книжка от 1933 г. за балнеоложки център, построен доста по-късно, пише, че на мястото на сегашния квартал нямало никакви постройки, а само голо поле, където селяните пасели овцете си. Изворът и образуваните около него гьолове стигали чак до днешния кв. "Красна поляна". Те обаче служели само за водопой на добитъка. Скоро овчарите забелязали, че състоянието на болните животни се подобрява, а някои дори се излекували. Така се появило и името "Овча купел". През 1915 г. край минералните извори била построена дървена баня. Едва през 30-те години на ХХ в. започнали са се строят по-модерни балнеоложки центрове, а кварталът станал привлекателен за заможните софиянци. Те започнали да си строят вили и по-големи къщи, които давали под наем на дошли да се лекуват летовници. Въпреки че днес не се счита за престижен квартал,

"Слатина" е едно от най-древните селища

в страната. Свидетелства за съществуването му са открити още преди 8000 г., твърди Георги Тахов. Селото е почти толкова старо, колкото и самият град София. Името "Слатина" е от славянски произход и се е запазило до днес. Заради разположението си - височина над София, Слатина се превърнала във входна врата към града. Специалистите дори смятат, че Слатина е била средище на кланящи се на култа към Великата майка. Заемайки място в посока към слънцето, Слатина е била навярно място, което като оброчище се е почитало и по-късно, пише Георги Тахов. Според него там е намерено и най-древното копче в българската история - с диаметър 3 см и от глина. Дори по време на Възраждането за Слатина се говорело като за земята на старите светилища. В близост до "Слатина" е друго селище, което съществува от древността - село Подуене. Според Тахов старото име на селото е Одиана. Той го свързва с култа към богинята на лова Диана и твърди, че там дори е имало нейно светилище. Според изследователя селото попадало в ловните предели на някогашна Сердика. Софийските села са имало свои култове, олтари и обществени имоти, въпреки несъмненото им подчинение на града. Самите сердикийци също имали предпочитание към Диана, или както траките я наричали - Артемида. Край село Враждебна, което е до Подуене, е открит релеф, в който Артемида язди елен, пише Георги Тахов. Според него подуянци са били основно соколари и ловни водачи. В Ранното Средновековие и през робството обаче името Одиана е било изместено от Подуене. То крие шопско определение за разстояние близко до София, смята Тахов. Изследователят дори твърди, че жителите на Подуене са сред тези, които сътворили името на София. Отначало те казвали, че отиват на пазар при църквата "Св. София", но по-късно за по-кратно започнали да казват, че отиват "На София". Името на "Враждебна" също е свързано с най-старата история на Седика. Според Георги Тахов то е било сред селищата край града с предполагаем еретически (богомилски) противовластнически характер. Името произлиза от старобългарското "враждение", т. е. "преследване". Названието обаче може да има и смисъл на землище, в което се извършва врачуване, място на врач или на човек, който се занимава с ерест. Произходът на името "Дървеница" също е доста особен, но и логичен. Той няма нищо общо с неприяните животинки дървеници, а с дърво. Според Георги Тахов Дървеница било отделно село, първоначално наричано Дървеничище или Дървениче. В пряк превод то означава село от дърво. Името дошло от факта, че вратите, стените и всичко останало в селището били сковани от дърво. Данни за съществуването на селото има още от турско време, то било средище на хайдушки чети, а по кърджалийските времена

имало собствена отбранителна система,

заграждения от насипи и дървен материал, а населението било въоръжено, нещо необичайно за онези времена. С дървета е свързан и произходът на друг голям жилищен квартал на София - "Обеля". Според д-р Анна Димитрова името се среща още през ХV в. в турски документи като Обеле, а през ХVI - ХIХ в. - като Обеля. Според изследователката в основата на името на селото е запазена старинната дума "обел", която означава "гора, обградена с обелени колове". Думата е производна и от глагола беля или обеля. Със същата основа е и думата "забел" - "бранище, дребна гора". Формата "обеля" е старинно прилагателно. Предполага се, че първоначално името се е състояло от прилагателно и съществително (вероятно "обеля гора"), но по-късно втората част е отпаднала, смята Анна Димитрова. Името на кв. "Орландовци", който днес се свързва с Централните гробища и не навява приятни асоциации, също крие вековна история. Георги Тахов допуска, че то може да идва от орла или орли. Вероятно е обаче да има и латински произход, както и името на Филиповци. Възможно е по време на кръстоносните походи да е получило името си от човек на име Орлан или Орландо. След Освобождението кварталът 3 г. носел името село Райна Княгиня, но то не успяло да се наложи, защото жителите му продължили да използват старото название. Жителите на Драгалевци трябва да са много горди с предците си, защото според Георги Тахов името на селото, сега столичен квартал, идва от две думи - "драг" и "леф". Т. е. драги левци или силни, смели и добри войници. Името се среща в различни разновидности - като Длаголефча, Драгулевци и Драгалевци. Коренът обаче е един. Селището е много старо, а по времето на Иван Александър и Иван Шишман близо до него е бил съграден Драгалевският манастир, вероятно като признание за това, че драгалевчани били едни от защитниците на Средец.

---

Текста е на Веселина Гарчева, публикуван във в-к Сега DemonX 00:13, 27 февруари 2010 (UTC)

За да може да се ползва чужд текст е необходимо писмено разрешение от автора, че е съгласен текстът да се променя и използва свободно, включително за комерсиални цели, при условията на cc-by-sa. Отделен е въпросът, дали е уместно точно в статията за София да се вмъкват толкова подробности за отделни квартали. --Спас Колев 21:17, 27 февруари 2010 (UTC)

Познавам лично авторката и поемам ангажимента да поискам от нея и издателя и в-к Сега писменото потвърждение че позволяват публикацията и ще постна линк към сканираното изобщражение веднага щом го получа. По втората част - не случайно публикувам това в страницата на дискусии, а не основната страница за града. DemonX 12:30, 28 февруари 2010 (UTC)

А не трябва ли да направи една нова статия История на София?--Vammpi 12:09, 19 октомври 2010 (UTC)

Разкопки при ЦУМ

Защо никъде не са споменати разкопките за метрото при ЦУМ, където се откриха нянаходки? 84.22.2.204

Ако смятате, че нещо липсва, допишете го. Не забравяйте да посочите източници: книга, статия във вестник или списание и т.н. — Лъчезар • Б/П 00:24, 15 май 2010 (UTC)

Дата на основаване

Някъде има ли източник кога е основана София, или най-малкото, откога е постоянно обитавано селище ? Никъде не пише нищо по въпроса, а и да пише, всичко се изчерпва до догадки... – Tourbillon ^Да ? 20:29, 6 юли 2010 (UTC)

Място в класацията по брой жители в ЕС

Някой или някои в последните седмици упорито и последователно пише (или пишат),^[3][4][5][6] че София е на 12-то място по население в ЕС, в противоречие със самата свързана към числото статия Списък на градовете в ЕС по население, където е посочено 15-то място. Ако някой има информация или мнение по въпроса, моля да коментира. Засега връщам редакциите, но може пък да има някакво право човекът, не знам. — Лъчезар • Б/П 15:58, 5 август 2010 (UTC)

Какво Липсва

• Печат
• в раздел История#След Освобождението, трябва по-вече да се обърне внимание на чужденците/заселниците/преселниците/бежанците *(от Македония и другаде) и тяхното влияние в/у града;
• отделните епохи на застрояване. Модернизъм, Социализъм и т.н.
• една статия История на София
• централизация след 90-те
• проблемите на града днес
• Бъдещо разширение? --Vammpi 12:15, 19 октомври 2010 (UTC)

• един раздел политика с подраздели кмет, общински съвет и международно сътрудничество
• в географията липсват води, флора и фауна, релеф
• текст в раздела След 1990
• здавеопазване --Vammpi 18:11, 19 февруари 2012 (UTC)

Личности

Моля не трийте личностите свързани със София от глобално и национално значение. Такъв раздел има в почти всички статии за населени места. Техните имена са изключително важни за историята на града и мястото му в Европейската и националната памет.Mpb eu

Връщане на редакция

Първо премахнах редакцията на 87 121 12 116 за броя на населението след последното преброяване, след това я възстанових. Малко прибързано реших, че след като промяната е направена анонимно и не е обяснена в беседата, е ненадеждна. Но проверих на сайта на Националния статистически институт и се оказа, че е съвсем коректна. ISla 22:22, 26 юли 2011 (UTC)

Брой на населението

Според данните от последното преброяване, населението на София е 1291 591 души.
Това показват данните на НСИ: http://censusresults.nsi.bg/
Затова връщам към редакцията от 25 август. ISla 11:57, 27 август 2011 (UTC)

Аз виждам 4 различни цифри за населението. Две в шаблона, 1 в уводния абзац и сега четвърти вариант според твоята последна оставена редакция. Това в никакъв случай не може да остане така. --Rebelheartous 12:57, 27 август 2011 (UTC)

Всъщност последната редакция не е моя, направена е от нерегистиран редактор, но съответства на данните на НСИ. Виждам, че наистина има разминаване, редно е да го отстраним. (Първоначално не го видях, просто погледнах разликите между двете редакции и върнах последната.) Данните на НСИ би трябвало да са надеждни, предлагам да се ръководим от тях. Има две числа – за населението на София с околните села, които са със статут на квартали, и без тях. В таблицата към статията е посочено първото число. ISla 13:45, 27 август 2011 (UTC)

Да, нека да останат единствено данните от преброяването. Те обхващат града заедно с кварталите му (като Драгалевци, Горубляне), а не включват населени места като Нови Искър или Банкя от общината. --Rebelheartous 13:52, 27 август 2011 (UTC)

Поправка на линк

Здравейте! В страницата на София има списък с районите на столицата, само че линкът за район "Младост" не води до страницата на район "Младост", а до обяснението какво е това младост ([7]). Та, просто да се направи район "Младост" да води до [8]) V victorova 16:48, 21 септември 2011 (UTC)

Ето така се прави [[Младост (район в София)|Младост]] --Мико 16:55, 21 септември 2011 (UTC)