Беседа:Теодор Бланк

Неенциклопедичен текст

Прехвърлям от статията на беседата встъпителните няколко параграфа, които не са подходящи за енциклопедична статия. Спири ··· - - - ··· 23:04, 4 декември 2015 (UTC)

Целта на настоящата статия е да се охарактеризира дейността на Теодор Бланк - един днес
несправедливо забравен преводач, който между 1925 и 1931 г. се стреми да
представя на немската четяща публика тогавашното българско повествователно
изкуство.

Интересът ни към личността на Теодор Бланк се породи от библиографския
преглед „Нови български разкази на немски“, обнародван в сп.
„Златорог“ през 1930 г.4 Изреждат се 44 разказа, чиито „преводи са направени
от г-н Теодор Бланк“. Междувременно знаем, че в основата на тази
публикация е списъкът на преводите на Бланк, написан от самия него на
пишеща машина около 1927 г. и собственоръчно допълван през следващите
години. За съжаление още не сме успели да издирим всички разкази, посочени
в списъка, респ. в отпечатания преглед; някои периодични издания, за
които се знае, че съдържат преводи на Бланк, понастоящем не ни са на
разположение. До днес са намерени пет разказа, отпечатани след появата
на споменатия библиографски преглед.

Работата върху настоящата статия бе подкрепяна и поощрявана от проф.д-р
[[Хенриета Тодорова]] (София), г-жа Елза Т. Бланк-Лякова (София) и д-р Улрих
Шварц (Волфенбютел, Германия), за което авторът им изказва благодарност. Съдържателната
кореспонденция и разговорите с тях, ръкописът „Нови данни
към биографията на Теодор Бланк“, изпратен от г-жа Лякова, семейни документи
и ръкописи от наследството на Бланк, както и неговите по-важни
писма до годеницата му Мария Статкова, всичко, представено от г-н Шварц -
това са, заедно с обнародваните преводи на Бланк, най-важните извори за
настоящата статия. По всяка вероятност има още доста материал в архивите
на онези български писатели, както и на други интелектуалци, с които Бланк
се е сприятелил, общувал или водил преписка. Но издирването на този материал
е задача на бъдещето.

През 20-те години на миналия век в Германия се появява определен
интерес към културата, народното творчество, а по-късно и литературата
на българите; той спорадично продължава и през следващите десетилетия
и нараства през 70-те години, когато Източният въпрос се изостря до краен
предел, в твърде обширни занимания с българската проблематика и с
културния напредък в българските земи. В публикациите тогава преобладава
страноведски-синкретичен подход към литературните прояви. Но в резултат
както на диференциацията на научните занимания с България, така и на
подема на модерната българска литература към края на миналия век, вече
надделява такова възприемане на българската литература, което се гради
върху художествени критерии. Пръв Георг Адам (1876-1948) запознава
немския читател с художествено значимото в българската литература. Макар
по професия лекар, Г. Адам обстойно се занимава със славянски литератури,
при което българската литература особено го притегля. Той я чете в оригинал,
разменя писма с български писатели, пътува из България, превежда
разкази, стихотворения и народни песни.

През 20-те години той се оттегля от интензивна преводаческа дейност, появяват
се преводачи-посредници. Най-активният и значителен между тях без съмнение
е Теодор Бланк.