Беседа:Цветан Тодоров

Книги

Тук трябва да се включат оригиналните заглавия на книгите от първите им издания. Българските издания могат да се вмъкнат по-късно като допълнение към съответното заглавие. В този им вид книгите нямат място в статията. (нел. на Емил Петков, 22 февруари 2007 г.)

Това ли има предвид Емил Петков ?
• Théorie de la littérature, textes des formalistes russes Seuil 1966 /Теория на литературата, текстове от руски формалисти/
• Littérature et signification Larousse 1967 / Литература и значение/ --Предният неподписан коментар е направен от Seraphita (беседа • приноси) .

Не. Ако книгите не са преведени на български, не е наша работа да превеждаме заглавията им на български. Ще се споменават със заглавия на български само преведените на български книги и то, след като вече един път е споменато оригиналното им издание. Seraphita, моля, не ми задавай въпроси в трето лице! Това е невъзпитано. --Емил Петков 15:25, 22 февруари 2007 (UTC)

Съгласна съм. Дори вече приключих. Ето ти пример как ще изглежда
• Théorie de la littérature, textes des formalistes russes, /Теория на литературата, текстове от руските формалисти/, Seuil 1966
• Littérature et signification, /Литератураи значение/, Larousse 1967
• Grammaire du 'Décaméron’, /Граматика на ' Декамерон'/, Mouton 1969
• Introduction à la littérature fantastique, /Увод във фантастичната литература/ Seuil 1970
• Poétique de la prose, /Пеотика на прозата/ Seuil 1971

Всяко заглавие на нов ред, разбира се --Seraphita 19:36, 22 февруари 2007‎ (UTC)

Цветан Тодоров - развитие

Винаги съм го намирала за скучноват, но някои относително не чак толкова нови (след 2000-та) негови изказвания са повече от разочароващи, жалко. --Alexd (беседа) 18:55, 20 януари 2013 (UTC)

У:НЕЕ форум. −PetaRZ ¬ 00:06, 22 януари 2013 (UTC)

Нима? --Alexd (беседа) 18:28, 13 февруари 2013 (UTC)

Със сигурност. --Мико (беседа) 19:26, 13 февруари 2013 (UTC)

Цветан Тодоров 2

Всъщност 1. В препратката се визира бъдеща статия за академик Цветан Тодоров Белчев. --Мико (беседа) 11:29, 23 септември 2014 (UTC)

Националност

Преместено от У:Р. --10:52, 23 ноември 2015 (UTC)

---

От беседата на: Пища Хуфнагел, реших да преместя темата тук. Човек, който е роден в България и има български родители, не може да е французин, само защото не се чувства напълно българин. Всички други уикипедични версии, считат го за българо-французина или най-смешно за французина от български произход. Моля за промяна на текста, защото независимо какво той твърди и колко се чувства българин, чисто от политическа гледна той е българин, живеещ и създаещ на френски език. Джевянин (беседа) 19:38, 8 октомври 2015 (UTC).

Гражданството е административно правна категория, която дава еднозначно тълкуване на определението французин: човек с френско гражданство. Това е част от културата и нейната условност, която допуска и по-неестествени случаи на двойно гражданство, допълнително обърквано когато другата страна не го признава. Материално и исторически може да се говори за произход, далеч по-неясна полубиологическа категория, която не носи непременно реално съдържание, освен обозначаване на минали обстоятелства.

Не виждам проблем с енциклопедичното описание 'французин от бг произход', нито място за патриотично политическата му критика.

(Пък се сещам за френският антрополог Луи Дюмон, роден в Солун, в едноименния вилает на Отоманската империя.)80.72.94.189

Имам предвид, че хора които има няколко гражданство - винаги ще бъдат тези, от кого са се родили. Цветан Тодоров има българско, френско а може още и друго гражданство, но защо да е наричан французин. Аз съм поляк, но когато ще имам нп. българското гражданство, дали мога се представям като българин от полски произход? А хора които имат 10 гражданства, тогава могат си избиряват как да са наричани? Днес живея си в Белгия, така нека съм белгиец, а след година в Англия, тогава ще бъда англиец? Това дали човек е българин или французин зависи от какъв народ, националност е. Но може и грешно мисля. За Луи Дюмон. Вшъстност са ситуации, че нп. родителите албанци ще раждат деца в САЩ, тогава тези деца са американци от албански произход, но при Цветан Тодоров - той е роден в България, от български родители, тогава винаги ще бъде българин, със френското гражданство, но никога французин, така мисля. Джевянин (беседа) 21:37, 8 октомври 2015 (UTC).

Джевянин, наистина ли отричаш правото на хората да се самоопределят или просто си се объркал? :) --Сале (беседа) 07:52, 9 октомври 2015 (UTC)

Темата има корени в Римската империя през феодализма и до национал-социализма. В Империята на местните се признавало да се колят и съдят както си искат, но ако посегнат на римски гражданин (от какъвто и да е произход) ги съди централната власт по свой закон. При феодализма чужденците ги колят и техният феодал решава дали и какво да се опита по нататък: произходът е от земята, която е владение.

Витгенщайн, австриец, католик, служил в австро-унгарската армия, една сутрин научава, че той е от еврейски произход и немци от фабриката за сапун го търсят... В инглиш уики е казано етнически произход да се упоменава само ако обяснява нещо (вероятно: повече от името).

Би следвало да е ясно в коя посока е цивилизацията и свободата и в коя не.80.72.94.189 09:33, 9 октомври 2015 (UTC)

Аз не отричам това, което пишеш 80.72.94.189. Мисля, че някои неща са наложени отгоре; произход, не се избира, то е независимо от нас. Нп. подозирам, че много (да предположим, че всички) албанци и други би искаха да бъдат германци → тогава такави народи като албанци би не съществували теоретично, но би съществували практично. За мен това нелогично, объркано и сложно. Така от днес аз съм българин от полски произход, защото винаги исках, наистина. Но и мерси за обяснение, оствям тази статия. Джевянин (беседа) 13:18, 9 октомври 2015 (UTC).

Джевянин, националността на дадена личност се определя от паспорта му. Човекът може да се самоопределя като част от даден народ. Т.е. аз (живеейки в Мюнхен) мога да бъда (по националност, в зависимост от гражданството и гражданствата ми) „български уикипедианец (живущ в Германия)“, „германски уикипедианец (от български произход)“ или „българо-германски уикипедианец“. Като самоопределяне мога да бъда българин, шоп, баварец, и т.н. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:55, 9 октомври 2015 (UTC)

Разбрах. Така голямо значение има гражданство, не това каква кръв тече във вените. Благодаря ви колеги. Джевянин (беседа) 18:31, 9 октомври 2015 (UTC).

Лорд Бъмбъри, аз съм един от онези, които не смятат, че националността на дадена личност се определя само от паспорта му. Има поне две разбирания за нация. Едното е политическо, а другото - културно. Аз като се има предвид историята на българската нация, предпочитам второто разбиране, но всеки е свободен сам да прави своя избор. За всеки случай, ще се позова на цитат от статията българи: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. [65] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.[66]. Поздрав, --Simin (беседа) 18:40, 9 октомври 2015 (UTC)

Simin, според мен националността е политически термин, докато народността – от историческо-културните характеристики на човека. В статията „Българи“ става въпрос за българския народ, не за българската националност. В нея не пише за българските турци, например, които очевидно са българи. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:08, 9 октомври 2015 (UTC)

Тук се различаваме: в теорията на нацията има различни виждания, но аз вече обобщих две от основните групи. Традиционното в българската историография е, че българската нация се формира преди да е възстановена българска държава. Подобен подход не е уникален.--Simin (беседа) 08:19, 10 октомври 2015 (UTC)

От биографията се вижда, че той е българин емигрирал във Франция (определя себе си като емигрант). Вероятно е приел френско гражданство. Така, че следва да се запише като „българо-френски“ учен (учил е в България). За „произход“ говорим, само когато родителите или техните родители са от определена националност, и са емигрирали, приели са гражданство, а впоследствие е родено лицето. --Rumensz (беседа) 08:03, 13 октомври 2015 (UTC)

Водещо трябва да е самоопределянето - гражданството и местожителството могат да бъдат само индикация за него. Но в случая идентификацията е двойна - ето го експлицитно: [1]. --Спас Колев (беседа) 09:39, 13 октомври 2015 (UTC)

Цитати от източника - „Поисках да сложат и двете знамена на тържеството, защото съм българин и французин.“ „аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен.“ Затова и другите Уикипедии пишат „българо-френски“. С двата флага за националност трябва да е. --Rumensz (беседа) 10:23, 13 октомври 2015 (UTC)

Искането и приемането на друго гражданство е недвусмислен акт на самоопределяне (без противоречие в термините 'самоопределяне' или 'идентификация' не може да е двойно). Тоталитарните режими не позволяват на своите граждани самоопределяне - "невъзвръщенците", дори с чужд паспорт, не са смеели да се връщат. В ангийското уики е променян реда френско - български. Интервюто е двусмислено: той е избягал, "невъзвръщенец" и набляга, че е живял повече там, отколкото тук. (И ако не друго, той не е българин-в-чужбина по съответния закон, именно заради акта, който се констатира, за разлика от т.н. "самосъзнание").80.72.94.175 21:38, 16 октомври 2015 (UTC)