Уикипедия:Разговори

(пренасочване от У:Р)
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2023

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Предложение за корекция в критериите за значимост на спортистиРедактиране

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 31 декември 2022 включително.
Тази нишка по-рано е била част от нишката Уикипедия:Разговори/Архив/2022/декември#Как може да се развие изтрита тема.

Конструктивното ми предложение е в т. 6 от Уикипедия:Значимост (хора) да се премахне критерият за най-високото аматьорско равнище в своя спорт. Отделно определям за противоречиво твърдението считани сами по себе си за значими, тъй като създава предпоставки за лично интерпретиране.

Модификацията изисква да се добави и изискването от т. 1 – обектът да е бил отразяван в множество независими и авторитетни източници, тъй като това е безспорно най-ефективният начин да се докаже потенциалът за значимост на определен спортист. Ако той до този момент не е присъствал никъде из медийното пространство, откъде можем да съдим за неговия успех? Carbonaro. (беседа) 09:51, 17 декември 2022 (UTC)

Аз ще задам отново въпрос, защото той не е получил отговор, когато съм го задавал назад във времето. Защо един български футболист има гарантирано място в българската Уикипедия, а един български спортист, който не е футболист, няма? Защо за един художник, който е професионалист, т.е. прехранва се от това, и е световно известен и признат, няма гарантирано място тук? Защо за един културолог или човек, упражняващ друга професия, място в Уикипедия няма? Особено към хората, в сферата на интелектуалния труд, има редактори, които са изключително враждебни. За тези, от нашето минало има някакъв толеранс, за всичко от нашето съвремие - предложение за изтриване. И искам дебело да отбележа, че говоря за хора, които имат национално и международно признание. Лично за мен, това да си футболист в България не е нито постижение, нито успех. Ако си бил в отбора, който е спечелил Световното първенство по футбол, има някакъв резон да имаш статия в Уикипедия. Но иначе? Хората, които ни излагат пред света, падат от футболни джуджета или дори нямат качествата да бъдат допуснати да играят с футболни джуджета... имат гарантирано място в Уикипедия. Нямам нищо против футболистите, питам отново:
* Защо в индивидуален спорт, културизмът, многократен шампион на България получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост: Станимир Етов?
* Защо страницата ми Дует „СкандаУ“ беше категоризирана за маловажна и гласувана за изтриване и защо след 10 месеца далеч по-зле написана и защитена с източници, тя вече е станала значима?
* Защо хора, с най-високото отличие в наградната система на Република България, (и не само) също получават шаблон за неенциклопедична значимост?
Имам още много въпроси, [...]. Илиев2010 (беседа) 12:29, 17 декември 2022 (UTC)
Не знам дали проблемът всъщност не е, че се пропуска последното изречение: „Следва да се приложат потвърждения от трети страни за нетривиални публикации, различни от спонсорски публикации, които да демонстрират, че лицето е получило широко признание – по първия критерий – като играе в професионално първенство или на най-високото съответно ниво.“ (подчертаването е мое). Ако за всеки спортист, независимо на какво ниво, действително се изискваха „нетривиални публикации“ (а просто споменаване в разни справочници е именно тривиална публикация), „които да демонстрират широко признание“, проблем според мен може би нямаше да съществува.
— Luchesar • Б/П 15:51, 17 декември 2022 (UTC)
Напълно е възможно. Прочитайки първите няколко думи от т. 6 и разглеждайки вече създадените статии, редактор би могъл абсолютно добронамерено да реши да остави и своя принос, като създаде нова статия. Това може би е ключовият момент – дали да не отпадне, както предложи Elizaiv22, изискването за най-високото аматьорско равнище и да се постегне, като цяло, формулировката. Тоест, без значение дали спортистът е на световно, или на аматьорско ниво, щом има достатъчно публикации, значи явно е имало защо и неговото присъствие в У не би се тълкувало като опит за придобиване на публичност? Carbonaro. (беседа) 18:01, 17 декември 2022 (UTC)
Според мен цялата точка 6 трябва да отпадне - общите правила са напълно достатъчни. Освен това сегашният текст е безсмислен и само добавя шум в системата - ако според второто изречение има независими нетривиални публикации, тогава обектът е значим по точка 1 и от първото изречение няма нужда. --Спас Колев (беседа) 08:36, 18 декември 2022 (UTC)

Дали имаме консенсус, както предлага Спас, цялата точка 6 от Уикипедия:Значимост (хора)#Критерии за значимост на хора да отпадне? Струва ми се логичен аргументът, че тази точка в сегашния си вид е безсмислена, тъй като поставя изискване да е изпълнена и точка 1, която пък вече е достатъчен критерий за значимост. В същото време това изискване на практика често се пропуска и така хем имаме излишно правило, хем то и не се спазва. Може да е полезно допълнително да се разпишат по-конкретни критерии за спортисти, но това не изключва да оправим противоречието в сегашните правила.
— Luchesar • Б/П 17:39, 23 декември 2022 (UTC)

Според мен ако отпадне т. 6, трябва да се редактира по някакъв начин целия раздел, един вид точка едно да се "изведе пред скоби"; в сегашния вид на текста аз по-скоро го интерпретирам в смисъл, че което и да е от условията по т. 1 - 10, ако е налице, приемаме личността за значима; и точно оттам тръгва вероятно проблемът с футболистите. Не съм сигурна дали изтриването на т. 6. ни решава казуса с многобройните футболисти, нашите медии са малко ограничени в интересите си, но ще помисля още и ще гласувам в срок. Elizaiv22 (беседа) 17:47, 23 декември 2022 (UTC)

На мен ми се струва разумно предложението да отпадне т. 6 - споделям мнението на Спас Колев, че в сегашния вид е безсмислена и само добавя шум в системата. Разбира се, може да се направят и по-конкретни критерии, но дотогава все пак да почнем с нещо (с това предложение). И да продължим и с другите категории дейци. --Randona.bg (беседа) 18:11, 28 декември 2022 (UTC)

За „значителното отразяване“Редактиране

За съжаление не ми остава време да обърна повече внимание на това предложение. Но имам един важен въпрос, който косвено беше основателно повдигнат от Elizaiv22. Общата ни страница с упътване Уикипедия:Значимост казва, че общ принцип (критерий) за значимост е „ако една тема е значително отразена в надеждни източници, които са независими от темата, се счита, че е подходяща за отделна статия“. Именно това е и точка 1 от Уикипедия:Значимост (хора), но там са указани още критерии в следващите точки. Как гледаме на горния принцип за „значително отразяване в надеждни и независими източници“:

  1. този критерий е достатъчен, но не е задължителен – т.е. ако е изпълнен, темата/личността е значима, но може също да бъде значима, ако алтернативно са изпълнени някои от другите посочени критерии, или,
  2. този критерий е задължителен и достатъчен – т.е. темата/личността не е значима, ако няма „значително отразяване в надеждни и независими източници“, независимо какви други посочени критерии може да са изпълнени, или,
  3. този критерий e задължителен, но не е достатъчен – т.е. винаги трябва да е налице „значително отразяване в надеждни и независими източници“, но трябва да бъде изпълнен и поне още един друг критерий.

Отговорът сякаш е очевиден... докато човек не се зачете и замисли. Предимства и недостатъци на различните варианти според мен:

Вариант Предимства Недостатъци Бележки
1 Не ни принуждава да сме ограничени само до „масовия“ интерес, отразен в „масовите“ източници, резултат от който е например, че за начинаещ и силно промотиран музикален изпълнител може да има много публикации, докато за един утвърден учен – само една. Ако за дадена тема/личност няма „значително отразяване в източници“, тогава какви въобще източници бихме ползвали? От друга страна, дори една биографична статия за утвърден учен може да е достатъчна за написване на статия, независимо, че няма „значително отразяване“.
2 Опростява изключително много въпроса за значимостта: ако има „значително отразяване“ – личността/темата е значима, ако няма – не е. Не е нужно да се преценява абсолютно нищо друго. Приемаме да следваме безусловно „масовия“ интерес, игнорирайки всякакви теми, които не са получили „значително отразяване“. Може да възникнат спорове колко точно „значително“ трябва да е отразяването. За какво в такъв случай въобще са ни всичките други критерии? „Масовият“ интерес все пак е някакъв сравнително обективен критерий какво представлява интерес за обществото. Може би не е наша работа да се опитваме да „култивираме“ интерес към теми, които не са вече „значително отразени“. Колко точно е „значително“ отразяване може да се уточни при нужда.
3 Гарантираме, че за темите/личностите винаги ще има достатъчно източници. Можем да филтрираме теми/личности, които са просто „нашумели“ (например заради пиар кампания), но все още не са достигнали някакви други критерии, които да ги показват като енциклопедично значими. Ще бъдем принудени много подробно и внимателно да разпишем тези други критерии. Иначе рискуваме популярни и важни теми/личности да се окажат „незначими“, независимо от „значителното отразяване“, защото сме пропуснали един или друг критерий.

За мен, и за момента, сякаш най-разумно изглежда следното, което, макар и не абсолютно стриктно, най-много се доближава до вариант 1:

  • „значително отразяване“ е водещ критерий, който в повечето случаи е достатъчен, без да е нужно да се изпълняват други критерии,
  • но дори на „значителното отразяване“ трябва да се гледа критично и ако има съмнение, че е изкуствено (и предполагаемо кратковременно) предизвикано, трябва да се направи съпоставка и с останалите критерии,
  • и обратно, дори когато няма „значително отразяване“ – но все пак има някакви благонадеждни източници – за определени теми/личности може да са достатъчни други критерии, които трябва да бъдат уточнени предварително – именно в това виждам смисъла на допълнителните критерии: за издадени албуми, книги, евентуалната Уикипедия:Значимост по академичен признак и т.н.

Мнения? Колегиален пинг  Carbonaro., Nk, Elizaiv22, Randona.bg. Извинявам се, ако неволно съм пропуснал някого от дискусиите.
— Luchesar • Б/П 10:33, 11 януари 2023 (UTC)

Благодаря на всички включили се за проявения интерес и за взетото отношение. Проблемът при първия вариант е, че той много се доближава до положението, което е сега. У се напълва със значително количество статии за определена тема, защото голям процент от потребителите проявяват интерес към нея (сравн. с футболистите). От друга страна, теми, които предполагаемо имат значимост, и то съвсем основателна – учени, преподаватели, щангисти (някой беше дал пример с щангист, че нямал значимост), остават несправедливо засенчени от вселената от футболисти и попфолк изпълнители.
Неслучайно давам такъв пример, защото оставам с впечатлението, че искрите прехвърчат именно тогава, когато са засегнати тези конкретни теми. Иначе са доста разнообразни.
Третият вариант, който е най-стриктен, лично на мен на първо четене най ми допада. Убеден съм, че има доста да се мисли. Не претендирам, че това е окончателното, и предполагам, че всички са разколебани. Фактът, че има доста работа също би оказал негативно влияние върху редакторите и може да нажежи обстановката.
Но докато пиша това, се замислям, че вторият също не е по-лош. Приемаме, че са необходими независими източници (а не профил в сайта на футболен отбор) и даваме по-голяма свобода, без да е необходимо и ние да филтрираме всяка една статия става ли, не става ли.
Определено трябва да се внимава тутакси да не снижим критериите, опитвайки се да ги направим по-обективни, и да се окаже, че персонаж, издал само 1 книга например или написал 1 статия, е достатъчно значим, за да се бори за статия. Carbonaro. (беседа) 11:49, 11 януари 2023 (UTC)
Само да отбележа, че задължителното изискване за „значително отразяване“ (варианти 2 и 3) ще изключи повечето учени. Не само, че учените рядко са интересни за журналистите и публицистите, но тези, които са интересни, най-често са ексцентрични „учени“ с маргинални виждания, нерядко страдащи от нарцисизъм и активно самопопуляризиращи се. На сериозните учени рядко им остава време за пиар. Това вероятно може да се каже и за други професии и въобще теми. Според мен „значителното отразяване“ трябва да ни е само водещ, основен критерий, но не абсолютно задължителен. Би могло да имаме и други критерии (както обсъжданите в Уикипедия:Значимост по академичен признак), които да са достатъчни, и, разбира се, винаги трябва да има благонадеждни източници, които да потвърдят поднесената на читателите информация (просто не мисля, че винаги трябва да бъдат „значителен“ брой).
Що се отнася конкретно до футболистите и въобще спортистите, според мен просто ни трябва по-разумна летва. Спортистите -- да не говорим пък за сценичните артисти или политиците -- разбираемо се радват на по-голям обществен интерес, така че е нормално летвата за тях да бъде по-ниска. Т.е. дори средностатистически футболист, актьор или политик вече може да представлява енциклопедичен интерес -- за разлика от средностатистически учен. Но не трябва да стигаме до крайности, когато се оказва, че особено уважаван в своята област, но скромен университетски професор не е „значим“, а начинаещ и почти незнаен футболист вече е. Малко повече баланс -- и ще разрешим проблема -- така смятам.
— Luchesar • Б/П 12:30, 11 януари 2023 (UTC)
Привет и от мен! Благодаря за пингването и за повдигането на тази тема, надявам се да стигнем до някакво решение, което да предотврати (значителна част от) споровете относно значимостта на обекти на статии. Аз лично имам нужда да помисля малко преди да подкрепя някой от трите варианта, посочени от @Iliev, така че допълнително ще пиша по-подробно, но исках да маркирам няколко неща за размисъл в допълнение на написаното за учените, спортистите и пр.
- първо, според мен няма нужда "отразяването" да е журналистическо, макар неволно да асоциираме глагола с тази професия; като пример веднага се сещам многобройните статии за революционери и възрожденци, източниците за които са книги и изследвания, вкл. краеведски, и пр., т.е. тези хора са били достатъчно значими, че някой (независим от тях) изследовател да се поинтересува от живота им, да го проучи и го включи в книга. В този ред на мисли учените често са включвани в публикации и енциклопедии например на БАН или на съответната институция, за която работят, ако работата/позицията им е достатъчно важна;
- второ, понякога значително отразяване в източници има, но не и в български такива - това фактор ли е? Някой беше споменал преди време, че няма смисъл/не е целта на Уикипедия да се пише за личности, които са значими само в собствената си родина - това валиден аргумент ли е, особено в случаите, когато източниците са на език, който масово не се говори в България и не могат да бъдат проверени?
- трето, според вас има ли смисъл да се разграничат критериите за живи хора и такива, за чиято значимост историографията малко или много вече се е произнесла? Моите наблюдения са, че сякаш най-често спорим за приносите на живи хора, но може би греша...
Това е засега от мен, ще пиша отново след като помисля малко върху вариантите, структурирани по-горе. Поздрави, Elizaiv22 (беседа) 19:28, 11 януари 2023 (UTC)
П.П. @Pelajanela мисля, че също ще има какво да добави по темата, затова я пинг-вам. Elizaiv22 (беседа) 19:28, 11 януари 2023 (UTC)
Elizaiv22,  има ли смисъл да се разграничат критериите за живи хора и такива, за чиято значимост историографията малко или много вече се е произнесла? Моите наблюдения са, че сякаш най-често спорим за приносите на живи хора, но може би греша... 
Не грешиш. Струва ми се, винаги сме имали консенсус че за умрелите летвата е по-ниска. Основно защото статия тук не може да повлияе върху живота, дейността или кариерата на човека ако той вече не е между живите. Понякога може би дори прекалено ниска летва както е с „римските балдъзи“. Сале (беседа) 23:44, 11 януари 2023 (UTC)
 особено уважаван в своята област, но скромен университетски професор не е „значим“, а начинаещ и почти незнаен футболист вече е 
Точно това! И понеже си го формулирал перфектно, като редактор, който се занимава толкова дълго време с Wikipedia, кой е най-разумният подход според теб, Iliev? Carbonaro. (беседа) 07:16, 12 януари 2023 (UTC)
 имам нужда да помисля малко преди да подкрепя някой от трите варианта  от Elizaiv22
Не е нужно да е стриктно някой от трите -- както и аз съм представил по-долу своето собствено разбиране към момента, което най-много се приближава до вариант 1, но частично взаимства и от другите.
 няма нужда "отразяването" да е журналистическо (...) учените често са включвани в публикации и енциклопедии 
О, абсолютно! Но моите размисли бяха конкретно върху „значително“ отразяване. Един начинаещ футболист може да бъде споменаван в десетки статии в специализираната преса, докато един добър учен, изявил се над средното ниво, може да бъде споменат само в единични публикации от типа, които споменаваш. Някои особено изтъкнати учени действително може често да бъдат споменавани, но тук именно сякаш възниква чувството за несправедливост в летвата: излиза, че за да си енциклопедично значим футболист е достатъчно просто да си предизвикал интерес като начинаещ, докато за съпоставимо „значително отразяване“ трябва да си академик с два ордена „Стара планина“.
Отделно, че последното създава и допълнително изкривяване: понякога посредствени учени се оказват обект на обществено внимание по конюнктурни -- политически, идеологически и т.н. -- причини. Това не означава, че трябва да ги игнорираме -- те очевидно са спечелили вече вниманието -- но игнорирането на учените, които не се бутат под светлините на прожекторите, но са добри учени, има опасност да създаде неправилно впечатление за съсловието. Както съм писал и в Уикипедия:Значимост по академичен признак#Дискриминация, „Уикипедия не може и не трябва да се опитва да „възстановява справедливост“, още по-малко пък чрез собствени изследвания от страна на редактори. Но Уикипедия трябва да се стреми да бъде максимално обективна и изчерпателна.“
Та, в тоя смисъл именно си мисля, че изискването за „значително отразяване“ трябва да ни е водещо, но не абсолютно изискване. И че трябва да имаме допълнителни, добре премислени критерии.
 понякога значително отразяване в източници има, но не и в български такива - това фактор ли е? 
Това е добър въпрос и действително съм срещал и аз различни гледни точки. От една страна, нашата Уикипедия не е „българска“, а „на български език“. И целта на Уикипедия е да обхване цялото човешко познание, а не само „релевантното“ за определена страна или езикова общност (а и кое в днешния глобален свят е „единствено“ релевантно). В този смисъл всяко познание, което може да бъде подкрепено с благонадеждни източници и отговаря на останалите ни критерии за значимост, неутралност и т.н., би трябвало да има място и в Уикипедия на български език.
От друга страна обаче има поне един проблем с чуждите източници -- възможността за проверка. По едно време някакъв редактор блъскаше тук статии за полунеизвестни китайски (мисля) личности. При положение, че източниците -- доколкото ги има -- са изключително и само на китайски, а все пак доста малко хора знаят китайски, как точно се осъществява изискването на У:ВП?
Та, според мен, и тук е нужен баланс и здрав разум. В днешно време, когато английският е практически международен език, очевидно ми се струва, че източниците на английски минават без проблем условието на У:ВП. Макар и не в същата степен, източници на големите световни и европейски езици -- испански, френски, немски и т.н -- също са окей. По историческа традиция в подобна роля е и руският език, макар впечатлението ми е, че повечето млади хора не го разбират. Но макар да има хора, които учат китайски, японски, арабски, иврит и т.н., включването на теми, които са отразени само в източници на такива езици, ми се струва, че трябва да става изключително предпазливо. Бих казал, че дори липсата на източници на английски вече изисква добра преценка.
 има ли смисъл да се разграничат критериите за живи хора и (...) 
Тук съм абсолютно съгласен с констатацията на  Сале, включително и с това, че трябва да се внимава летвата да не слезе твърде ниско. Колебая се дори дали да не го кажа обратно: че по-скоро за живите летвата ни (трябва да) е малко по-висока, защото има риск Уикипедия да бъде използвана, съзнателно или не, за създаване на допълнителна популярност. Не че някои хора не се опитват да правят същото нещо и за дядовците си, като израз на някаква родова гордост, но все пак потенциалният користен мотив при живите е по-силен. Казано по друг начин, за живите са нужни и по-солидни източници, доказващи, че вече е налице достатъчно признание или интерес.
 кой е най-разумният подход според теб  от Carbonaro.
Частично целта на този разговор е точно тази -- да обмислим такива възможни подходи. За момента най-правилно ми изглежда да имаме добре обмислени критерии за различни групи личности: спортисти (включително конкретно футболисти), сценични артисти (включително музиканти, но също и все по-популярните влогъри, стриймъри и т.н.), учени, лекари и т.н.
— Luchesar • Б/П 10:00, 12 януари 2023 (UTC)
Iliev и всички останали. „Значително отразяване“ е залегнало като основа на дефиницията за значимост в Уикипедия. Донякъде за съжаление защото измества фокуса към известност вместо към обществена или историческа значимост. Да цитирам У:ЗХ: „1. Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността.“ За това че летвата за живи хора е по-висока е достатъчно да погледнем отделната страница У:БЖХ.
Моето мнение, което съм изказвал нееднократно е че никой единичен частен критерий не може да бъде достатъчен за значимост най-малкото защото задължително трябва да има независими, авторитетни източници които показват „широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“. Всъщност точно дефиницията за „широко признати приноси“ е големият спор за футбола, чалгата и някои други.
Нищо не може да ме убеди, че играл в няколко мача или дори вкарал 2-3 гола за второкласен професионален български отбор може да се смята за „широко признати приноси, които оставят трайна следа“.
Разбира се някой може да използва точно този мой аргумент за да предложи за изтриване статии като Димитър Костов (ски бегач), който е представял България на олимпийски игри, но няма много информация за него. Сале (беседа) 11:07, 12 януари 2023 (UTC)
Това е добра забележка. Съществуват разминаващи се представи за „принципната летва“ на Уикипедия. От една страна е концепцията за „широкопризнати приноси с трайна следа“ и проверките „100 години напред“ и „100 години назад“ и „професорският тест“, които поставят летвата сравнително високо -- определено „над средното ниво. От другата страна е разбирането, че „Уикипедия не е ограничена като обем“, „в Уикипедия трябва да пише за всичко, което интересува читателите“ и въобще „Уикипедия е място за всички знания“.
Струва ми се, че с времето постепенно започнахме да приемаме (с желание или с нежелание) все повече и повече втора теза, като постепенно съвсем средностатистическите представители на дадена област започнаха да стават значими.
И не само футболистите, впрочем. За писатели в момента май сме приели, че е достатъчно да са издали книга. А какво друго правят писателите? Това е същото като да изискваме учен да е написал научна публикация или може би да е защитил „малък доктор“. Или хирург да е направил операция. Окей, книга все пак е по-фундаментален труд от просто публикуван разказ в някое списание, но тогава всеки асистент в университет, написал учебник, също е значим. Или не? И защо пък футболист вкарал два гола във второкласен отбор да не е?
Според мен една тъжна причина за проблемите е, че на хората просто им е интересна дадена тема, и затова са склонни да настояват в тази тематика летвата да е ниска, макар да не са съгласни със същата ниска летва в други области -- защото там могат безпристрастно да видят, че летвата е твърде ниска. Но, нормално, искреният им интерес към тяхната си тема им пречи да направят същата безпристрастна преценка и за интересуващата ги тях област.
Това е човешко и никого не упреквам за подобни пристрастия. Но очевидно е също, че трябва да намерим решение, което да звучи достатъчно справедливо за всички.
Но това е и проблемът с критериите за различни области. Макар по-горе да писах, че именно това ми се струва в момента правилното решение, то е трудно постижимо, защото интересуващите се от конкретна област може да са склонни да искат летвата да бъде свалена. И ако за футболистите това може да е просто досадно, то свалянето на летвата за учени (а и за други области) рискува да доведе до превръщане на Уикипедия в безплатна дъска за CV-та.
На този проблем решението, мисля, е просто да се настоява, че летвата трябва да бъде достатъчно висока и в други области, колкото и да не се харесва на феновете на съответната област: било футболисти, било писатели, било художници, било музикални изпълнители и всякакви други.
Накратко бих направил едно такова обобщение, което не претендирам да бъде правило, а само моя си отправна точка на размишления:
  • За областите, които обичайно създават голям обществен интерес, като спорт и сценични изкуства, значими са дори средностатистическите представители (всеки изпълнител със самостоятелен албум, например), но при условие, че вече има наистина широко отразяване в независими източници. Особено за представителите на изкуствата (включително литературата) съществуващото отразяване е важно, иначе рискуваме Уикипедия да се използва точно за „създаване на несъществуваща до момента публичност“ (т.2 от У:БИСФ). Ако няма такова наистина широко отразяване в независими източници, тогава личността трябва да е над средното ниво в областта си: например футболист, играещ в първокласен отбор, вече е значим, дори да има съвсем малко публикации за него/нея.
  • В останалите области -- представителите на които рядко стават „известни личности“ (celebrities) -- принципната летва е „над средното ниво“. Т.е. учен, който просто е средностатистически добър учен, не е значим за Уикипедия. Нужно е да има приноси, които го/я издигат достатъчно над обичайното ниво на учените (поне в рамките на българската наука), било като (доказано) новаторство в определена област, достатъчно широко признание и т.н. (цитируемостта е малко спорен критерий, но, както сме писали на У:ЗАК, и тя може да бъде фактор при определяне на значимостта). За разлика от „известните личности“ обаче, за тези личности не бихме очаквали чак толкова „значително“ отразяване в независими източници -- просто трябва да има благонадеждни източници, доказващи приносите над средното ниво, които да могат да служат и за подкрепа на твърденията в статиите.
— Luchesar • Б/П 12:15, 12 януари 2023 (UTC)
 например футболист, играещ в първокласен отбор, вече е значим, дори да има съвсем малко публикации за него/нея. 
@Лъчо, не мога да се съглася с това когато няма никакви източници а ако въобще има цитиран такъв той е от сайт на отбора за който рита топката въпросният. Наличието на независими източници би трябвало да е неотменимо при никакви обстоятелства. Същото се отнася за музиканти и певци за които е цитиран единствено издателя на единственият им албума или научен работник за когото е цитиран само неговият научен труд. Във всичките тези случаи става въпрос за информация от заинтересован източник. Сале (беседа) 12:38, 12 януари 2023 (UTC)
До момент в тази дискусия са направени достатъчно много, смислени и нюансирани предложения и коментари, за да имам какво съдържателно да добавя. От вариантите - по метода на изключването (2), нещо средно между 3 и 1, може би. Защото да се мисли анблок за критериите за (доказване на) значимост на личности, работещи/изявяващи се в различни области (от наука през политика, обществена дейност и спорт, до развлекателна индустрия) за мен е проблематично. Не твърдя, че няма общи положения, а че не всички положения са общи.
Вместо това ще споделя как бих подходила методически, използвайки анализ на съдържанието (content analysis) и една или повече регистрационни карти. Бих избрала 10-20 (може и повече) измежду статиите в категориите, които се обсъждат най-интензивно и конкретни У-статии в тях често се посочват и съпоставят като примери – на първо време най-четените, на второ, може би, такива, за които имат консенсус, че значимостта е безспорна (за съставянето на такъв списък може да се направи и бързо допитване в Разговори, предполагам).
След това бих проверила колко и какви публикации, в т.ч. медийно отразяване (забележката на @Elizaiv22Elizaiv22 – благодаря за ping-ването – за пресрилийзите е много уместна; освен това през последните 10 години и в българските издания придоби доста широко разпространение форматът на т.нар адверториъли (или native advertising), които са доста по-завоалирана (умишлено) форма на създаване на неотличимо от редакционното платено съдържание (форма на търговски съобщения) от класическите PR съобщения), сайтове на научни издания и организации, изследователски центрове, критични рецензии в специализирани издания, макар жанрът да е доста слабо представен в България, и прочее. Със съжаление отбелязвам, че много малко издания, ако изобщо има такива, не публикуват прессъобщения – трябва им текучество, в пощите им пристигат десетки "готови" публикации ежедневно, някои променят по нещо, други директно copy-paste–ват.
Отварям една скоба, за да вмъкна, във връзка с въпроса за различните видове източници, в които се осъществява повече или по-малко значимото/независимо по всякакви признаци/безпристрастно/качествено/критично отразяване, че за мен има смисъл покрай предстоящата ревизия и изданията да се категоризират и опишат по разбираем и за редактори с по-малък опит начин. Разумно е търсенето (на публикации за тези личности) да е филтрирано до налични публикации към датата на създаване на статията в Уикипедия, не към днешна, за да не се изкривява и да се види "моментната снимка".
TL;DR: Ретроспективно установяване на степен на покриване на критериите, които се обсъждат; съпоставяне и анализ при всички случаи, в които се наблюдават по-сериозни девиации в едната или другата посока. Лично на мен би ми било интересно да отделя време за нещо такова  
Pelajanela // беседа 22:28, 12 януари 2023 (UTC)

────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────  Наличието на независими източници би трябвало да е неотменимо при никакви обстоятелства. 
Разбира се! Изискването информацията в статиите да е проверима и да са ползвани благонадеждни източници е валидно за всички статии и е независимо от изискването за енциклопедична значимост. Ако по някакъв магически начин всички благонадеждни източници за Левски се изпарят, статия за него няма да има, колкото и да е значим.

А що се отнася до футболисти, за които информация има само в сайта на отбора им, и изпълнители, за които е писал само издателят им -- практически същото бях изразил като мнение и аз: ако в тези области, в която има толкова голям обществен интерес, за някого няма независими благонадеждни източници, т.е. някой не е станал вече обект на „значително отразяване“ -- повтарям, въпреки огромния интерес към тези области -- значи тази личност не може да е енциклопедично значима.
— Luchesar • Б/П 13:06, 12 януари 2023 (UTC)

Само да илюстрирам във връзка с учените, макар че е отклонение от темата за спортистите. В момента в Инкубатора има две статии: едната за Тодор Полименов, другата за Румяна Койнова-Тенчова; първата много активно се пише от лица в конфликт на интереси (не че е забранено), които смятат, че щом е професор е достатъчно значимо. Втората си стои там пасивно (аз я пипнах) и очевидно обектът ѝ няма нищо общо с нея. Съпоставката между научните постижения на двете личности, макар и в различни области, ако се надникне в scholar, е огромна: Полименов и Койнова. В беседата на Полименов (2 монографии, едната дисертацията, както се прави) се залага на схващането, че всеки професор има достатъчно голяма значимост, за да бъде в Уикипедия. Несъмнено конкретната личност има приноси, и всеки професор би трябвало да ги има. Но малко не разбирам самочувствието и неспособността да се съпоставят с други (но може би пък нежелание). Университетите са автономни и могат да бълват колкото си искат професори и пр., всички помним килограмите професорите „игнатовчета“, но Уикипедия не им е филиал/страница за реклама. Имат си представяне в сайтовете на съответните университети. Изглежда целият Философски факултет на СУ (е, поне професорите) е решил да влезе тук. Планират се и още статии за засега липсващите, с посочения аргумент. Та мисля, че е време да се заемем (заехме се, но да не прекъснем това :)) да уточняваме критериите за всички категории.
В тази връзка, по конкретните три варианта ми трябва още малко време за мислене, но клоня повече към третия, с чийто посочен недостатък май трябва да се заемем и да го решим. --Randona.bg (беседа) 17:23, 12 януари 2023 (UTC)
След известен размисъл и аз клоня към третия вариант (мисля, че подсъзнателно винаги така съм го тълкувала - задължително, но не единствено условие). Евентуално бих предложила да отпадне "значително" от изискването за отразяване, защото ми се струва субективен показател, който би породил нови спорове. Ако е налице достатъчно отразяване независимо от личността (т.е. не е прес рилийз, официален сайт или сайт на работодател, или включване в класация/списание срещу заплащане), вторият критерий ще допълни картинката дали личността е значима.
Съответно, ако се спрем на варианта отразяването да е задължително, но не достатъчно условие за статия, това ще означава, че за всяка личност ще трябва да е налице поне още един изпълнен критерий, където вече ще можем да диференцираме, вкл. можем да запазим (част от) критериите по т. 2 - 10. Elizaiv22 (беседа) 20:54, 12 януари 2023 (UTC)
Май ще си останем на същото дередже. Carbonaro. (беседа) 10:43, 26 януари 2023 (UTC)
Може би наистина най-добре е да бъде премахната т. 6. Ако спортистът има достатъчно значими постижения (или кариера като цяло), ще се намерят и достатъчно нетривиални публикации (покрива се т. 1 в комбинация с някоя от останалите точки), както Спас вече е отбелязал. Ако няма, то няма какво да се чудим и почесваме – предложение за изтриване (по-добре сякаш по бавната процедура)... --Ted Masters (беседа) 17:44, 26 януари 2023 (UTC)
Ted Masters, можем да махнем т.6. и за всеки отделен случай да коментираме дали има значими постижения оставили трайна следа в спорта, но още по-добре е просто да махнем израза „играли в професионално първенство“. Самата думичка „играли“ изключва огромен брой от спортовете където не се играят мачове. Цялата лека атлетика например. Сале (беседа) 11:19, 1 февруари 2023 (UTC)
Сале, думичката играли може да се замени с участвали или състезавали се. Но дори и да не гледаме първото изречение, което е объркващата част, всъщност и сега точката казва, че трябва да има независими/нетривиални източници, за да се счита, че личността е достатъчно значима. Изискване, което за петминутните играчи, струва ми се, не може да бъде покрито в мнозинството от случаите. Дали трябва да се добави изискване за поне една награда, отличие или поне някакъв вид признание, може да се разисква, но това би било приложимо най-вече за спортистите в индивидуалните спортове. Може би е добре да се направи отделен раздел (разбивка) с критерии, както е при музикантите и военните. Струва ми се обаче, че това ще бъде една изключително дълга и много напрягаща дискусия. :) Ted Masters (беседа) 17:50, 1 февруари 2023 (UTC)
Ted Masters, колко по-дълга и напрягаща от тази която вече водим с години :)
За мен е достатъчно ако футболистът е участвал в национален отбор или ако свалим още малко надолу поне в международен мач на високо ниво напр. Лига Европа, но не и просто участие в какъв да е мач в Б група.
Определено трябва или да махнем или да заменим думичката играли защото заради нея в настоящия си вид цялата точка се отнася само за част от спортовете в които се играят мачове а се изключват много други включително повечето от олимпийските спортове. Цялата лека атлетика, почти всички зимни спортове освен хокея и много много други. Сале (беседа) 20:04, 1 февруари 2023 (UTC)
Е, може би не трябва да изключваме напълно постиженията на национално ниво. Според мен трябва да се гледат най-вече професионалните нива. Струва ми се, че е добре да се премахне споменаването за най-високо аматьорско ниво, след като преди това се говори за професионално. И дори оттам (професионалното) не всички биха имали значимост. Не знам дали е добра идея да се въвежда някакъв количествен фактор при отборните спортове, като напр. N на брой играни мачове, геймове и т.н. + N на брой отбелязани голове или точки. Източниците, както винаги, си остават абсолютен реквизит, но са и показател.
За останалото съм съгласен. Точката, дори и да остане, определено трябва да се преформулира така, че да бъде максимално ясна за всеки един редактор. Ted Masters (беседа) 20:59, 1 февруари 2023 (UTC)
Ted Masters, не изключвам никакви постижения на национално ниво за които има множество независими, нетривиални публикации показващи широко признати приноси, които оставят трайна следа в съответния спорт :) Веднага се сещам например за Дизела. Сале (беседа) 21:33, 1 февруари 2023 (UTC)
 Може би е добре да се направи отделен раздел (разбивка) с критерии, както е при музикантите и военните. 
Това аз го казах. Хубаво е да се цитира съответният потребител, за да не изглежда, че е направено някакво невероятно откритие.--Rebelheartous (беседа) 19:22, 2 февруари 2023 (UTC)
Когато се чудиш как да се заядеш... Ами браво, открихте топлата вода.   --Ted Masters (беседа) 20:12, 2 февруари 2023 (UTC)

Конкретно за футболисти и спортистиРедактиране

Аз не разбирам защо тук се разисква една точка от общите критерии за хора, вместо да се (пре)напишат критериите за отделните области на познанието или за самите уики проекти. Това би било много по-ползотворно.--Rebelheartous (беседа) 17:54, 31 януари 2023 (UTC)

Специално за футболистите – всеки един играл в професионална лига има място в Уикипедия. Така че коментара за Цветелин Тонев по-горе нещо не го разбрах. В България професионалните отбори са в А в Б група. Това дали Цветелин Тонев е допринесъл повече за обществото от някой учен или професор, който липсва в Уикипедия – най-вероятно не. Но не можем да измерваме нещата по този начин. Животът не е справедлив, така и Уикипедия няма как да е идеална и справедлива. Каква е според вас значимостта на всички тези например ? За останалите спортисти – има прекалено много фактори за да се вземе някакво общо решение, но няма по-добър измерител от медали на национални и международни шампионати.--Ģiverņ (беседа) 18:20, 31 януари 2023 (UTC)

Не, нищо конкретно против личността Цветелин Тонев. Към момента на публикуване на коментара ми това бе просто един от многото примери за статии в окаян вид, без източници, които седят необезпокоявани от никого. „Всички тези“ определено е отвратително, че са по-високо от интелектуалците на нашето време, но колкото и да ни е неприятно, нищо не можем да кажем. Тъй като, за добро или за лошо, някои сфери по подразбиране се радват на по-голям обществен интерес. И броят на източниците, естествено, расте пропорционално. Carbonaro. (беседа) 18:46, 31 януари 2023 (UTC)
Ама слагайте източници, хора. Кой ви спира?! Да не мислите, че на някой са му ресор футболисти или фолк певици? Не. Всички потребители отговаряме за всички статии едновременно.--Rebelheartous (беседа) 10:41, 1 февруари 2023 (UTC)
Rebelheartous,  Да не мислите, че на някой са му ресор футболисти или фолк певици? 
На това му се вика да казваш на черното бяло. Да не би да се опитваш да убедиш някого, че няма потребители като Davidkenarovcska? Колко от неговите близо 16 хиляди редакции са за нещо различно от футбол? За фолк певиците пък да не говорим. Там определено има платени. Сале (беседа) 11:13, 1 февруари 2023 (UTC)
Сале, на Davidkenarovcska редовно му трия copy/paste-овете от разни сайтове. Човекът обаче ъпдейтва статистики и като цяло има добри приноси, просто трябва някой да го менторства и наглежда.--Rebelheartous (беседа) 11:21, 1 февруари 2023 (UTC)
Givern, по каква логика „всеки един играл в професионална лига има място в Уикипедия“? С какво това е значимо постижение в дадената област? Сале (беседа) 19:13, 31 януари 2023 (UTC)
А защо всеки професионалионален спортист да има място в Уикипедия? Отвратителното не е в контраста с интелектуалците, а в неспазването, направо елиминирането на правилата на Уикипедия, а именно точка 1 и точка 2. Дори в самата точка 6 пише, че за лицето трябват „нетривиални публикации, различни от спонсорски публикации, които да демонстрират, че лицето е получило широко признание – по първия критерий“. Ако няма такива, очевидно личността няма „широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“ (вторият критерий). Не виждам да пише, че т. 2 не важи за спортисти. --Randona.bg (беседа) 19:21, 31 януари 2023 (UTC)
Givern, точно това „играл в професионална лига“ е прекалено ниската летва която коментираме от самото начало. Няма никакви смислени аргументи за това! „Играл ... “ всъщност означава че дори да е влязъл в края на едно полувреме в единствен мач и потичал насам-натам по терена без дори да докосне топката изведнъж става достатъчно значим за самостоятелна статия. Това е все едно да твърдим, че всеки който е изнесъл една единствена лекция в университет е напълно значим (участвал като лектор) или всеки пилот на граждански самолет излитал от летище София или всеки който е пуснал едно видео в ютуб и е спечелил десетина лева от него и т.н. и т.н. Абсурдно е да твърдиш, че е достатъчно самото участие „играл ... “ в българските А и Б футболни групи, които сами по себе си са на дъното на спорта доколкото футболът в Европа може изобщо да се нарече спорт. Разбирам да кажеш, че е достатъчно значимо някой да е голмайстор за годината на отбор от А група или е бил избран за най-добър вратар в еди каква си класация или поне играл в международен мач на отбора си. Изобщо нещо смислено. „Търчал насам натам по терена в някой и друг мач“ не е. Сале (беседа) 19:37, 31 януари 2023 (UTC)
Относно футболистите трудно може да се приложи критерий за значимост. Индивидуалните награди не са много и са твърде ексклузивни. Това важи за всеки отборен спорт. Определена спечелена титла пък е толкова собственост на Меси колкото и на резервата на скамейката. По-скоро се следва дали определен отбор е значим или не. Ако е значим – няма как да определиш кой играч е повече или по-малко значим. В тази връзка футболист ритал в професионален отбор притежава значимост за Уикипедия. Така разбира се възникват абсурди – Георги Семерджиев също може да има статия както и Бербатов, но това просто няма как да се избегне.--Ģiverņ (беседа) 08:00, 1 февруари 2023 (UTC)
Givern, значимостта не се наследява! Това, че някой е бил част от значима фирма, организация, структура, музикална група, партия, отбор и т.н. по никакъв начин не го прави автоматично значим. Лондонската кралска филхармония категорично е значима, но това не означава, че всеки музикант свирил някога в нея заслужава отделна статия. СУ категорично е значим, но това не означава, че всеки който някога е преподавал там също е значим. БНБ категорично е значима, но това не означава, че за всеки неин служител трябва да има статия. Да продължавам ли с примерите? За всички изброени по-горе и всякакви други професии важи правилото че трябва да имат „широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област“ или да са обект на „множество нетривиални и независими публикации“. Няма абсолютно никаква смислена причина за футболистите да се прави изключение. Самото участие в мачове категорично не може да се приравнява на „широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област“ точно това е което се случва досега. Сале (беседа) 11:01, 1 февруари 2023 (UTC)
Бих добавил, че едва ли и някой от тези има значимостта на Айнщайн, но това не е причина да ги изтриваме. Ето примерно на този каква му е значимостта? Че е завършил физика и че е писал докторска тема за кристалите ли? Направо си звучи като CV. Но ако се разпишат едни подкритерии за област Физика, много по-лесно ще се вижда кой е значим и кой не. Пак казвам, хубаво е да има отделни критерии за отделните области, а не да бистрим общите за хора.--Rebelheartous (беседа) 11:16, 1 февруари 2023 (UTC)
Rebelheartous, интересно ... за учени поставяш летвата на нивото на Айнщайн а за футболисти не искаш да я вдигнем поне до нивото на Мартин Камбуров да речем. Даваш ли си сметка колко смешно почва да става? Сале (беседа) 11:23, 1 февруари 2023 (UTC)
Ами Сале, само ще кажа, че в други Уикипедии летвата е много по-ниска, отколкото при нас. Не мога да си представя във френската Уикипедия на някой да му хрумне дори да предлага за изтриване статията за местното първенство, както направихме ние. Ако ще я вдигаме до Камбуров, то значи ще останат не повече от петдесетина статии за футболисти. Съответно и в останалите области ще трябва да направим чистка – 50 личности от Македония, 50 учени от БАН и т.н.
Аз все пак ще гледам до 2-3 дни да напиша няколко критерия за спортисти и ще ги пусна тук за обсъждане, че в момента само разтягаме локуми.--Rebelheartous (беседа) 19:30, 2 февруари 2023 (UTC)
Rebelheartous, откъде накъде ще правим чистка в други области където летвата е много по-висока? Няма критерий „учен работил в БАН“ нали така?
 Аз все пак ще гледам до 2-3 дни да напиша няколко критерия за спортисти и ще ги пусна тук за обсъждане, че в момента само разтягаме локуми. 
Аз вече доста пъти съм ги писал достатъчно просто и ясно! Участие в национален отбор на международно състезание от най-висока категория за съответния спорт е много ясен критерий който ще остави доста повече от 50 футболисти. За всички останали спортисти прилагаме общите критерии по т.1 и т.2 т.е. значително медийно отразяване и широко признати приноси по които също ще останат доста повече от 50 футболисти вкл. много такива които не са били в национален отбор. Нещо неясно? Сале (беседа) 01:47, 3 февруари 2023 (UTC)
Сале, в такъв случай направо да ги предлагаме за изтриване? Carbonaro. (беседа) 08:26, 3 февруари 2023 (UTC)

Не знам как да добавя, че са починали. Първият на 10 януари 2023 г., а вторият – през 2004 г. --Svawt95 (беседа) 10:39, 16 януари 2023 (UTC)

В уикиданни добавяш изявление: дата на смърт и я въвеждаш. Също и мястото на смърт в допълнително изявление. Мене Румен ме научи от А до Я. --Luxferuer (беседа) 10:53, 16 януари 2023 (UTC)
Svawt95, в Укиданни се добавят, но и там трябва да има източници. Засега не е твърдо изискване, но рано или късно ще стане. Сале (беседа) 15:50, 17 януари 2023 (UTC)
Наясно съм, че става от Уикиданни. Знам, че се влиза през „обект в Уикиданни“. Но след това какво правя? Влизал съм неколкократно в Уикиданни:Въведение, гледал съм и „опознавателните обиколки“. За мен е супер абстрактно обяснено и нищо не разбирам. Ако може някой с няколко думи да обясни разбираемо, ще съм благодарен.--Svawt95 (беседа) 21:27, 18 януари 2023 (UTC)
Аз понеже съм от най-невежите може би ще успея простичко :). В уикиданните, след последното попълнено каре (вляво в синьо) - при Асен Селимски това е Instrument (с отбелязано Voice), долу вдясно – но преди Identifiers – има Add Statement, клик, празно поле, в което напр. в случая пишеш Място на смърт (може и на бълг) (или баща, или друго), появява се на английски, и после попълваш. --Randona.bg (беседа) 21:48, 18 януари 2023 (UTC)
След като натиснеш add statement, ти се появява това. Във всяко едно от полетата вляво се пишат някакви качества – sex or gender, date of birth, occupation, а в съответното поле по средата – стойността.
Например на sex or gender може да съответства male. Carbonaro. (беседа) 11:27, 19 януари 2023 (UTC)
Благодаря на всички! Тъкмо се канех да напиша, че подобно нещо не ми излиза, но се сетих, че съм на мобилната версия. Превключих на настолна и нещата се получиха от раз, точно както е описано. Но за пореден път се чудя защо мобилната е толкова проблемна? И защо разликата е от земята до небето?--Svawt95 (беседа) 20:32, 19 януари 2023 (UTC)
Svawt95: От Настройки, срещу избрания от Вас „Облик“ има връзка „Личен JavaScript“, кликвате там и добавяте следното:

mediaWiki.loader.load( '//ru.wikipedia.org/w/index.php?title=MediaWiki:WEF_AllEditors.js&action=raw&ctype=text/javascript' );

Отивате на страницата на някоя личност и от лявото меню от раздел „Wikidata Edit“ избирате „WEF: Person“. Ще ви се появи прозорец, където има таб „birth & death“. Там ще се оправите. Поразгледайте този прозорец, защото има и други полезни неща. --Стан (беседа) 20:59, 2 февруари 2023 (UTC)


Ана-Мария ТрайковаРедактиране

Здравейте!Казвам се Ана-Мария Трайкова.Имам огрОмна молба за редакция на биографията ми която тиражирате,защото е пълна с неточности и измислици.Нямам представа кой е източнийка,но това което пише не е в моя полза.Валя моят PR се опита да редактира,но не я приемате.Очаквам съдействие от Ваша страна.
78.128.47.175 17:27, 20 януари 2023 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Точно тук Ви попитах коя е информацията, която е неточна, но Вие не отговорихте. Carbonaro. (беседа) 17:30, 20 януари 2023 (UTC)
А тук въпросната Валя очевидно излъга, че не е PR на Ана-Мария Трайкова, което би трябвало да означава доведе до блокиране.-- Сале (беседа) 18:47, 20 януари 2023 (UTC)
Special:Diff/prev/11657551
— Luchesar • Б/П 17:41, 21 януари 2023 (UTC)
Ако смятате, че в статията за Вас в Уикипедия има „неточности и измислици“, е добре да проверите най-напред дали въпросните твърдения не са публикувани и разпространявани в медийни и други достъпни за широката публика издания. Ако можете да докажете, че тези издания разпространяват неточна информация за Вас или дори клевети, можете да поискате от редакторите им да свалят или редактират материалите и да потърсите правата си по съдебен път (в случай, че е налице състав на престъплението клевета). Имате възможност да подадете заявка и за премахване на конкретни резултати при търсене по името Ви в Google (вж. Right to be forgotten; което не Ви гарантира удовлетворяването ѝ).
Ако обаче информация, която не Ви харесва, се съдържа в публикации в множество нетривиални източници и Вие не предприемате нищо по отношение на тези източници, нямате основание за претенции относно съдържанието на статията за Вас в Уикипедия, след като вече е преценено и не се оспорва от никого, че обектът на статията (Вие) има необходимата безспорна значимост, оправдаваща съществуването ѝ (запазването ѝ), и включената информация не е (i) измислена, нито е (ii) резултат от У:БОИ. Това, което евентуално можете да поискате, в случай, че можете да аргументирате възраженията и позицията си, е преформулиране на отделни части, които звучат едностранчиво или тенденциозно. Това може да се постигне чрез добавяне на нова надеждна и проверима информация, която да даде допълнителен контекст и по този начин евентуално да повлияе на общото впечатление, което статията в Уикипедия оставя у четящия.
Как да проверите произхода на твърденията, в случай, че в статията не се посочени източници: например Наричат я "Малката певица на президента". Копирате цялото твърдение и го поставяте в полето за търсене в Google, обградено в кавички. Ако търсене по по-голям пасаж не върне резултати, можете да опитате да вземете само част от него или да съчетаете няколко ключови фрази, които свързвате с оператор за търсене AND: пример: "Ана-Мария Трайкове" AND "певица на президента". Ако след поредица от разширени и стеснени търсения не откривате информация, потвърждаваща дадено твърдение за Вас, можете да поискате изтриването ѝ от статията за Вас в Уикипедия. Така или иначе тя (информацията) няма да остане в който и да е вид, ако съдържа твърдения за факти, неподкрепени с източници. Това се отнася и да предложения текст за Вас в беседата на статията – в момента целият този масив не съдържа нито един източник (специално за беседата, не поначало за статиите, е достатъчно да бъдат поставени в скоби на съответните места в текста, за които се отнасят); това представлява очакване/прехвърляне на ангажимента за търсене, проверка и подбор на източници на други редактори, които евентуално биха отделили време и вложили труд за тази статия. Както и да е написан (тон, синтаксис, безпристрастност, неутралност и т.н.), текстът е неизползваем, след като нито едно от твърденията в текста не може да бъде проверено.
Накратко: каква информация (ще) съдържа статията за личността Ана-Мария Трайкова в Уикипедия (и за когото и да е другиго) зависи изключително от:
  • наличието ѝ в медийни и други източници (информацията е публикувана в онлайн или в печатни издания и може да бъде намерена чрез търсене по ключови думи, в библиотеки, архиви и т.н.)
  • проверимостта ѝ: среща ли се в повече от един източник без разминавания във фактите
  • благонадеждността на тези източници по критериите за У:БИ
  • коректното им цитиране в статията
Pelajanela // беседа 12:03, 21 януари 2023 (UTC)

Шаблони за Условията за ползванеРедактиране

Направих много набързо два шаблона, които помагат по-лесно да се споменават УЗП ({{УЗП}}) и конкретно точка 4 от УЗП ({{УЗП4}}).
— Luchesar • Б/П 17:44, 21 януари 2023 (UTC)

Ментор/НаставникРедактиране

Имам една лека дилема, при превода на термина „mentor“ на български в контекста на локализацията на проектите на Фондация Уикимедия. Принципно, mentor на български се превежда като наставник (менторска програма/наставническа програма) и ако мислим за чистотата на езика малко повече, би трябвало да ползваме точно този термин. От друга страна, терминът ментор се е наложил в българския език изключително много, докато терминът наставник започна да придобива една леко негативна конотация. Много ми е важно да чуя колкото се може повече мнения по въпроса. Специално бих помолил Pelajanela да си каже мнението. --Стан (беседа) 09:12, 24 януари 2023 (UTC)

„Наставник“ на мен ми звучи особено добре. Още повече, че се използва в утвърдени словосъчетания – академичен наставник, творчески наставник. Carbonaro. (беседа) 09:26, 24 януари 2023 (UTC)
Много благодаря за насочването на вниманието ми и въвличането ми в тази дискусия, Стан!
Ще си позволява да отговоря веднъж, в движение, преди да съм направила задълбочено проучване, въз основа по-скоро на придобити впечатления, предишни прегледи (много често в един и същи контекст с peers, peering, peer review) и най-вече като се позовавам на теоретичната рамка за култура на участие (participatory culture), не просто защото бих се причислила към школата на Дженкинс[1], с чието има и научна дейност най-вече се свързва, но и защото съм на мнение, че Уикипедия е илюстрация на културата на участие par excellence. И втори път, малко по-късно, когато имам повече време и след като се подготвя насочено и в необходимата степен  
Първо поглеждам в РБЕ, разбира се
— за мен съпоставяне на речниковото значение не дава недвусмислено предимство на едното над другото понятие от гледна точка на лингвистичната семантика, имайки предвид (i) установените употреби на двете и (ii) употребата в конкретния случай, по повод на който повдигаш този въпрос. Първият филтър би бил отсъствието на ментор от речника. Или отсъствие на значение на една от двете думи, което в достатъчно степен "обслужва" търсения/влагания смисъл.
На английски
  • наставник се превежда с думите: teacher, instructor, educator, school teacher, academic, master
  • съветник е adviser
  • ръководител е manager, leader, director, supervisor, instructor, mastermind, principal, boss, administrator, pilot
  • надзорник е supervisor, warden, foreman, steward, surveyor, gaffer, viewer, driver, floorwalker, ganger, overlooker, overman
  • а ментор е mentor :)
— същевременно mentor се превежда като наставник, ментор, възпитател
От друга страна, значението на думите се изменя с навлизането на синонимни понятия и най-вече с появата и развитието на определени фразеологизми, които може да не са съществували до преди едно, две и повече десетилетия. И, разбира се, изпреварват ревизиите на официалните речници.
Обикновено наставникът, по начина, по който се употребява най-често в българския език, е назначен за такъв от някого. Менторството в редица случаи и примери е неформално и тъкмо неформалното менторство е една от специфичните изяви и характеристики на културата на участие.
Преди да продължа, трябва да направя уточнението, че силно поддържам запазването (защитата) на богатството на българския език, високата езикова култура, използването на понятия на български език винаги и навсякъде, където са утвърдени, разпознаваеми, подходящи. Смея да твърдя, че недобрите преводи, вкл. на художествена литература, дори от английски или най-вече от английски, са такива, не защото преводачите не знаят добре английски, а е защото нямат необходимата езикова култура по отношение на българския език. По тази причина се съпротивлявам, според мен не самоцелно (не бих искала да е и би било в противоречие с нагласата ми), на всякакви дигиталности, когато разполагаме с абсолютно пълноценни смислово и утвърдени в различни сфери на живота, вкл. и най-вече в политически документи и техническа литература, понятия като цифров преход, цифров (единен) пазар, цифрови технологии, цифрова грамотност, цифровизация. Но в крайна сметка дори за това съм склонна да приема, че конструктивният подход изисква човек да преразглежда вижданията си, да следи измененията и разширяването на живите езици, да се адаптира и по този начин да осъществява силно комуникативно действие.
Но да се върна към основния въпрос:
Уикипедия и изобщо проектите на Фондацията създават идеални условия и всъщност предпоставят и за от критично значение за развитието на културата на участие чрез постоянна смяна на ролите – всеки, който поради вътрешна мотивация и ценности, специфични интереси, труд и таланти, развие определени способности и натрупа знания в дадена област, би могъл да оказва помощ и подкрепа на онези, които сега навлизат, търсят и ценят опита, учат се от него – не защото някой го изисква от тях, а поради вътрешна потребност.[2]
В заключение (като че ли преминах границата на TL;DR) – може би бих избрала и намерила повече аргументи в подкрепа на използването на ментор в случая – и поради изказаното от теб съображение за конотацията и по-често срещаните употреби, за което намирам и се опитах да изложа аргументи в потвърждение на валидността му; но не намирам основание да твърдя, че наставник би било погрешно и неподходящо.
Pelajanela // беседа 12:08, 24 януари 2023 (UTC)
Бележки
  1. накратко и жаргонно: фен съм на самоопределилия се като aca-fan калифорнийски медиен изследовател  
  2. 3. With some type of informal mentorship whereby what is known by the most experienced is passed along to novices, из Confronting the Challenges of Participatory Culture: Media Education for the 21st Century (Part One) http://henryjenkins.org/blog/2006/10/confronting_the_challenges_of.html October 19, 2006 Henry Jenkins
PS В насоките за прилагането на кодекса за поведение има много хубав и полезен речник в края (binding verbs v recommendation verbs) с пояснение за значението на използваните глаголи - разграничение между глаголи, които изразяват изискване и задължение, и такива, които изразяват препоръка. Бих казала, че със значението, с което най-често попадам на думата в съвременния български език, има малко по-ясно изразена властова динамика между наставник и наставляван, отколкото между ментор и лицето или групата, с което/която менторът взаимодейства. Така ми се струва. Но решението може да бъде и чисто прагматично, по Хъмпти-Дъмпти-евски: When I use a word… it means just what I choose it to mean – neither more nor less. 
Стан, може ли два-три примерни превода от У, където да се види как звучи с едното и с другото? --Поздрави, Петър Петров 14:55, 24 януари 2023 (UTC)
Петър Петров: Отвори тази страница и филтрирай по "mentor". В таб "Всички" могат да се видят всички, в това число и непреведените текстове от разширението "Growth Experiments". --Стан (беседа) 15:25, 24 януари 2023 (UTC)
Така си и помислих - че става дума за Growth  , което беше „частната“ причина да „вляза“ в обсъждането през participatory culture (като втори слой – над този за изначалната връзка между WP и PC) Pelajanela // беседа 16:22, 24 януари 2023 (UTC)

За мене „ментор“ е думата с много по-голяма негативна натовареност от двете - реално я използвам и я чувам да се използва единствено в словосъчетанието „менторски тон“, което е силно пейоративно. И на мен като на Петър не ми е много ясен контескстът, но може би „помощник“? Ако не, при всички положения съм за „наставник“. -- Мико (беседа) 07:35, 1 февруари 2023 (UTC)

„Помощник“ сякаш наистина звучи по-подходящо в тоя контекст. Ментор за мен не е толкова негативно звучаща, но пак си има същия намек за някой, който ти „казва какво да правиш“ -- и ти опъва ушите, ако не го правиш -- а не толкова, че ти „помага“ да се справяш с нещата.
Иначе, контекстът е mw:Growth/Feature summary (тука е на една страница обяснено сравнително накратко). Обсъждали сме го и преди: има инструменти, които можем да си включим, които позволяват нови редактори да имат свои ментори/наставници/помощници сред по-опитните. Основната идея е „нюбитата“ да имат конкретен „човек за контакти“, на когото да могат да задават въпроси при нужда, вместо да се лутат къде точно да пишат (нерядко някои задават въпроси на собствената си беседа, очаквайки, че някой ще им отговори там).
— Luchesar • Б/П 17:15, 1 февруари 2023 (UTC)
Сега @Iliev ме подсети и наистина няма нищо лошо редакторите да задават въпросите на беседите си. Този, който им е оставил съобщение за добре дошли, обикновено има страницата в своя списък за наблюдение. Де факто новаците именно към него се насочват, тъй като той първи им е подал ръка и ги е въвел в обстановката. Колко реално това се практикува, е друг въпрос, но в шаблона така или иначе си е указано как може да се привлече вниманието на друг уикипедианец. Carbonaro. (беседа) 17:33, 1 февруари 2023 (UTC)

Редактиране и създаване на странициРедактиране

Някой може ли да ми каже как се редактират като цяло страници, защото мога да помогна на уики общността с малко превод, но не мога да разбера как става, пък и забелязах, че в българската уикипедия страничния отдясно панел с кратката информация е по-различен от английската, защо не знам. Ivel66 (беседа) 19:00, 24 януари 2023 (UTC)

Ivel66, като за начало У:ВПС. Сале (беседа) 21:18, 24 януари 2023 (UTC)

Авторските праваРедактиране

Как предлагате да направя интересна страница след като уикипедия ме огранчиава с авторски права. Не мога да снимам примерно умрял актьор, нито пък жив, защото нямам възможност. Също така всички снимки които взимам са от гугъл изображения, които са с линкове към сайтове. Как предлагате да проследя цялата нишка за да намеря автора на изображението или този който държи правата му. Моля ви се, ще ви бъда благодарна за обяснението. Ivel66 (беседа) 14:59, 27 януари 2023 (UTC)

Ivel66, не Уикипедия Ви ограничава а законите за авторските права! Уикипедия изисква както снимките така и всичко останало да се лицензира под лиценз който позволява свободно използване включително и за комерсиални цели и точно тук се намесват законите.
Умрял актьор очевидно ще Ви е доста трудно да снимате, но с живите няма никакъв проблем ако Вие лично правите снимката и разбира се ако въпросният актьор няма нищо против. Сале (беседа) 16:07, 27 януари 2023 (UTC)
Сале, нали точно това попитах как да проследя връзката през сайтове и работи за да намеря точно този човек, на който са правата за снимката. Всъщност имам и още един въпрос, проблем ли е ако използвам снимки от английската уики тъй като вие би трябвало да работите заедно. Ivel66 (беседа) 16:12, 27 януари 2023 (UTC)
Ivel66, няма проблем да използвате снимки от Общомедия. Колкото до това дали „работим заедно“ мисля, че все още не разбирате добре Уикипедия, но в това няма нищо лошо. Нещо което съветвам всички е когато говорят а и мислят за Уикипедия винаги да използват второ лице множествено число т.е. винаги „ние“ :)
Колкото до това как да откриете кой всъщност държи правата за дадена снимка в Интернет това е въпрос на който едва ли някой може да отговори. На теория би трябвало на всеки сайт да има информация за контакт където да задавате такива въпроси, но силно се съмнявам, че навсякъде бихте получили адекватен отговор. Сале (беседа) 16:36, 27 януари 2023 (UTC)
Значи след като кача изображението пише че сайте не може да го приеме. Искам да видя guide къде ще ме отведе и да знам как да кача снимката, и в същото време той ме отвежда в началната страница на уикипедия. Значи, мъчиш са да помогнеш малко, нали на хора които искат да прочетат нещо, да преведеш статия, защото като гледам в бг уикипедията хората си пестят в повечето страници писането (има изключения с някой страници, не говоря за всички) мъчиш са да направиш страницата малко по интересна със снимки и накрая "Вашата снимка не се приема от уики" без абсолютно никакво обяснение защо и как да качиш снимка. Еми съжалявам, допревеждам си статията и приключвам с преводите, който му е интересно да научи за нещо, да ходи в английската уики. Ivel66 (беседа) 16:41, 27 януари 2023 (UTC)
@Сале Ivel66 (беседа) 16:43, 27 януари 2023 (UTC)
Ivel66, снимките се качват в Общомедия. Там влизате със същото име и парола като тук. Снимки качени там могат да се включват директно тук. За повече информация погледнете У:НК. Въобще силно Ви препоръчвам да обърнете повече внимание на помощните страници. Можете да започнете от тази страница. Сале (беседа) 16:49, 27 януари 2023 (UTC)
Ivel66, по повод на горното имаме дори помощна страница наречена Уикипедия:10 неща, които трябва да се знаят за картинките в Уикипедия. Сале (беседа) 16:53, 27 януари 2023 (UTC)
добре да го знам, но защо имам функцията да кача външна снимка, която не е в общомедията, а в същото време уикипедия отказва да я качи. Аз това не разбрах, за какво е тогава тази функция Ivel66 (беседа) 16:53, 27 януари 2023 (UTC)
Снимките се качват в Общомедия. Уикипедия само ги използва. Стан (беседа) 16:58, 27 януари 2023 (UTC)
Ivel66, защото преди много години е взето решение да не се разрешава качване на локални картинки в българоезичната Уикипедия и именно затова навсякъде в помощните страници пише че трябва да се качват в Общомедия. Още веднъж ще Ви помоля, този път малко по-настоятелно да четете какво пише в помощните страници. Все пак никой не е длъжен да Ви обяснява надълго и нашироко нещо което е подробно написано в тях. Сале (беседа) 17:00, 27 януари 2023 (UTC)
и все пак съм благодарна за обяснението :) Ivel66 (беседа) 17:02, 27 януари 2023 (UTC)

Voting closes soon on the revised Enforcement Guidelines for the Universal Code of ConductРедактиране

You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.

Hello all,

Voting closes on the revised Universal Code of Conduct Enforcement Guidelines in three days at 23.59 UTC on January 31, 2023. Please visit the voter information page on Meta-wiki for voter eligibility information and details on how to vote. More information on the Enforcement Guidelines and the voting process is available in this previous message.

On behalf of the UCoC Project Team,

User:BPipal (WMF)

Здравейте, аз искам да Ви попитам защо от известно време в повечето шаблони годината (която се изтегля автоматично) се изписва изцяло - година, вместо както беше преди - съкратена само до г.? Не знам дали задавам правилно въпроса си. Дано да бъда разбран правилно.
212.39.89.225 13:30, 2 февруари 2023 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)