Битка на Слива
Битката на Слива е сражение на Илинденско-Преображенското въстание, разиграло се край паланката Крушево.[1]
| Битка на Слива | |||
| Илинденско-Преображенско въстание | |||
 Паметникът в местността Слива | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 12 август 1903 | ||
| Място | проход Слива, Крушево, Османска империя | ||
| Резултат | Крушевската република е разбита | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
.svg){kind=small}
Описание редактиране
На 3 август 1903 година е провъзгласена Крушевската република. На 12 август повече от десетхилядната армия на Бахтиар паша обкръжава Крушево. Въстаническите отряди на Андрей Докурчев, подпоручик Тодор Христов Офицерчето, Гюрчин Наумов и Марко Христов с престрелки се изтеглят от града. Части от отряда на Офицерчето се събират на прохода Слива северозападно от града и само малцина успяват да преминат през него и да се присъединят към Иван Наумов Алябака.[1] Четата е около 40[1] - 50 четници на 16-17 годишна възраст,[2] според Никола Киров Майски „всички почти деца“.[1] Подвойводите на Офицерчето са Георги Стоянов и Диме Смугрев.[2] Подпоручик Христов сам избира удобни, стратегически места за дълбоки окопи, в които българските четници се окопават и посрещат настъплението на редовната войска и башибозук. Боят трае около един час.[1] В сражението загиват 32 четници.[3][4]
След боя Бахтиар паша оценява направените от Офицерчето укрития и заявява, че само с пехота не би могъл да ги превземе без грамадни жертви, особено пък, ако въстаниците са разполагали с модерно оръжие.[1]
В същото време започва и битката на Мечкин камен - най-кръвопролитното сражение, което въстаниците водят край Крушево.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Радоева, Снежана. Подпоручик Тодор Христов - Офицерчето (1883 - 1903). София, Издателство „Парадигма“, 2019. ISBN 978-954-326-389-9. с. 159.
- ↑ а б Битката кај "Слива" // Македонска нација. Посетен на 30.1.2023.
- ↑ Дамјановски, Ристо. Востаната Македонија. Скопје, 1990.
- ↑ Marinov, Tchavdar. Famous Macedonia, the Land of Alexander: Macedonian identity at the crossroads of Greek, Bulgarian and Serbian nationalism // Entangled Histories of the Balkans - Volume One: National Ideologies and Language Policies. Brill, 2013. ISBN 9789004250765. с. 273–330.