Битка при Вишовград

битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Каараджа в срещу военни подразделения на Османската империя

Битката при Вишовград е пето сражение межу четата на Хаджи Димитър и Стефан караджа и османска редовна войска, състояла се на 8 юли 1868 г.

Битка при Вишовград
Информация
Период8 юли 1868 г.
МястоВишовград, Османска империя
РезултатПобеда за бунтовниците
  • Всички атаки предприети от османската войска са отбити
  • Четата отстъпва на юг след стъмняване
Страни в конфликта
Чета на Хаджи Димитър и Стефан КараджаОсманска империя
Командири и лидери
Хаджи Димитър
Стефан Караджа
неизвестно
Сили
1224000
Жертви и загуби
тежкимного тежки
Карта

След битката при Карапановата колия четата се придвижва на юг в походен военен ред – с авангард и ариергард. Стефан Караджа начело с авангарда оглежда местността и скоро четата се настанява близо до Вишовград за почивка, за да се нахрани. Скоро обаче се появява османска потеря и започва бой. Новата позиция на четниците не предлага добри условия. Турската потеря е разположена в голяма и гъста гора върху доминираща над околната местност височина. Налага се четниците да пестят боеприпасите си, тъй като те вече са преполомени. В тази ситуация войводите решават да преминат в настъпление и да овладеят позицията на потерята, като разделят четата на две бойни групи. Начело на едната застава Хаджи Димитър, а на другата – Стефан Караджа. Четниците настъпват, като стрелят в движение. Потерята отстъпва, нейната позиция е заета и на нея е организирана кръгова отбрана, като лявата част от четата е заета от Стефан Караджа, а дясната – от Хаджи Димитър. За прикрите се използват дърветата. Изкопават се окопи, позицията се маскира със снопи от близката нива. Потерята предприема атака, но е отбита. Задава се редовна войска, която на свой ред атакува, като числеността на османците достига до 4000 души. След няколко залпа войниците слагат байонетите на пушките си и се втурват в атака. Една група успява да проникне в позицията. Четниците, предвождани от Стефан Караджа, предприемат контраатака и османците отстъпват. Следва нова турска атака, извършена от около 100 души. Една група от 15 – 20 души прониква в позицията на четниците, но след нова котнраатака, предприета от бунтовниците, османците отново са отблъснати. С настъпването на ноща боят е прекратен. След съвещание на ръководството, на която е определен маршрутът на четата, тя отново потегля с авангард и ариергард, като отново успява да се измъкне от османските войски и да продължи бойния си път.[1]

Източници редактиране

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 281.