Вишовград
Вишовград е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.
| Вишовград | |
|---|---|
  Вишовград  Вишовград | |
| Общи данни | |
| Население | 281 души[1] (15 септември 2022 г.) 6,63 души/km² |
| Землище | 42 436 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 5239 |
| Тел. код | 061308 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 11380 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Павликени Емануил Манолов (БСП за България; 2011) |
| Вишовград в Общомедия | |
География редактиране
Вишовград се намира на границата на Дунавската равнина с първите възвишения на Предбалкана, на 33 км от Велико Търново, 11 км от Павликени, 8 км от Бяла Черква, 8 км от Емен, 7 км от Горско Калугерово, 11 км от Бяла река, 6 км от Михалци, 10 км от Красно градище и 10 км от Росица.
Климат редактиране
Климатът е умерено континентален, с четири сезона, задържаща се снежна покривка през зимата и валежи през цялата година (август и септември могат да бъдат доста сухи).
Води редактиране
На изток от Вишовград се намира Зараповския водопад. Селото е богато на изворна вода. Изградени са над 15 чешми.
- Зарановска река
- Язовир Плужна
Почви редактиране
Почвите в землището на Вишовград са предимно черноземни и сиви горски (в по-малък процент).
Флора и фауна редактиране
На землището на селото се намират селскостопански ниви (предимно зърнени култури), пасища, както и обширни естествени дъбови гори (доминирани от Quercus sp., Fagaceae). Срещат се често и гори/храсталаци предимно от габър (Carpinus sp., Betulaceae). Намират се и изкуствени насаждения от борове (Pinus sp., Pinaceae). Широко разпространени (култивирани и диворастящи) са и черницата (Morus sp., Moraceae), и орехът (Juglans regia, Juglandaceae), плодовете на които са с превъзходни вкусови качества.
История редактиране
Античност редактиране
В землището на Вишовград, поради благоприятните природни дадености и стратегическото му значение, са отрити следи от неолитно селище до хълма Чуката.
Тракийско селище редактиране
В местността „Зарапово“ е съществувало тракийско селище. Открити са следи от тракийска керамика.
Римско селище редактиране
В землището на селото са съществували две римски селища. Едното е било в „Зарапово“ и „Селище“. Предполага се, че на хълма Чуката е имало и наблюдателна кула, поради стратегическото значение на хълма и землището. През XX век от тези местности са открити множество артефакти, сред които сребърни броеници, римски оръжия, саркофаг. В селището жителите са се занимавали със земеделие и скотовъдство, и са развивали занаяти. Някои от артефактите водят до заключенията, че в римското селище е провеждан културен и административен живот. Археолозите откриват римски колони и гробници в други местности на селото.
Другото романизирано славянско селище е било в местността „Върбоклица“. Открити са останки от няколко римски крепости за защита на пътищата и вътрешните римски селища. Крепостите са били „Кулата“, „Калето“, „Тепето“ и „Малбаир“.
Легенди за възникването редактиране
Има различни версии за произхода на името Вишовград. Първата е, че в непосредствена близост до селото е имало манастир. По време на строежа му жената на главния майстор всеки ден му носела храна. Тя се наричала Висшагеркиня. По време на едно от редовните си посещения до строящия се манастир сянката ѝ била неволно вградена в зидовете. От този момент жената започнала да линее и не след дълго починала. Хората, които живеели в това населено място го нарекли на нейно име – Вишовград. Манастирът „Света Виша“ се е намирал на източния край на хълма Чуката. Друга легенда гласи, че Вишовград е получило това име понеже там е имало много вишни. Трета легенда гласи, че наименованието на селото идва от „Висок град“, поради първоначалното му местоположение между хълмовете „Чуката“ и „Голиш“.
Първите сведения за възникване на селото датират от XIV век. Вишовград е едно от трите села в земите между Ловеч и Търново, което е запазило името си до днес и е възникнало до съществуваща крепост. Първото славянско-българско селище е възникнало в местността Камъка. Първите сведения за него са, че е било разположено в местността Селище. Броят на домакинствата във Вишовград са били 57 на брой. В землището на село Вишовград е съществувал Манастир „Свети Йоан Предтеча“, намирал се е в северозападната част на землището, близо до земите на селата Росица и Бяла Черква. Според преданията, манастирът е разрушен през 1393 година, след падането на България под Османска власт. Името на селото се е срещало в архивните документи като „Вишувград“. Селото е съществувало в местността Зарапово, където е имало Римско и по-късно тракийско селище.
Османско владичество редактиране
Вишовград е преместен между хълмовете „Чуката“ и „Голиш“. Според легендата, това е станало поради честите набези на османските разбойници. Жителите Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньо са сред първите, които преместили своите имоти в района между двата хълма. През 1726 година във Вишовград е роден Мирчо войвода. Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода(1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите осем години. Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград.
През годините 1823 и 1829, в селото върлува чума, която погубва много от жителите на селото.
Четата на Филип Тотю преминава през землището на Вишовград през 1867.
В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към Църквата в селото, но средствата са били събирани за революционния комитет в селото от свещеници и жители. Отец Матей Преображенски е бил във Вишовград при основаването на революционен комитет, начело с поп Балчо Колев.
Със селото са свързани ред забележителни личности и събития от историята на страната. Най-често изтъкваното събитие е преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през землището на Вишовград на 20 – 21 юли (8 – 9 юли стар стил), 1868 г. Третата (в местността Дълги дол) и четвъртата (в местността Канлъдере) битка на четата се състоят в землището на селото. В Канлъдере е заловен жив Стефан Караджа. На мястото на битките сега има паметници.
По време на Априлското въстание от Вишовград излизат шестима четници, които се присъединяват към четата на Поп Харитон, която бива разбита в Дряновския манастир.[2]
Трета Българска държава редактиране
Първия кмет на селото след Освобождението е Съби. Няколко години по-късно кмет на селото е Стерзю.
Първите воденици на Зарановската река се създават през 1888 година. Вишовград става самостоятелна община за няколко десетилетия. През 1893 година са построени първите общински сгради в селото. Кварталът между „Голиш“ и „Чуката“ се е наричал „Горна махала“. Севлиевско опълченско дружество „Лъв“ издига паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в местността Дълги дол между два бора.[3]
В 1895 година църквата „Свети Илия“ е изписана от дебърските майстори Наум Илиев и племенниците му Янаки Ненчов и Теофил Ненчов.[4]
В селото започват да се развиват занаяти. Развива се бъчварството, кожухарството и тенекеджийството. Създават се първите шивачници и първите коларо-железарски работилници.
Вишовградчани откупуват землището в района на Плужна от българската държава през 1903 година. За целта жителите на населеното място създават дружество „Компанията“ и събират исканата сума от 305 000 лева. Четири години по-късно се основава Потребителска кооперация „Спасение“. Неин пръв председател е Иван Делииванов.
Съби Мирчев е кмет на Вишовград през 1908 година, преди и след обявяването на Независимостта на България.
В началото на XX век се създават жилищните райони (махали) Селище и Асанца. През следващото десетилетие се застрояват къщите на нови семейства от вишовградските родове. Създават се махалите Червен бряг и Дрибака. През 1907 година е основана потребителска кооперация „Спасение“. Андрея Йорданов построява фабрика за цигли през 1921 година в местността Зарапово, която работи в продължение на 9 години. Първата дъскорезница в селото е построена през 1938. Две години по-късно в селото се създава младежка организация „Бранник“. Появяват се и първите частни автомобили. Създава се пчеларско дружество „Нектар“.
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[5]
През 1939 братя Рубелови от Арбанаси даряват средства за построяване на Паметника „Загинали за Родината“ в центъра на селото. В селото е съществувала Столарска фабрика „Дъб“.
Първите трактори в селото са с марката Универсал и Щайер през 40-те години на двадесети век. През селото минава и първият автобус по линията Павликени – Велико Търново с марката MAN.
Първият вестник, издаван за село Вишовград, е „Житен клас“ и е издаван след 1945. Същата година започва и електрификацията на селото.
Народна република България редактиране
По инициатива на Младежки народен съвет, през 1947 година се създава Радиопредавателен стършел. Редактори на предаването са Бойчо Бойчев и Иван Лесичков. В селото е съществувало летище за селскостопански самолети на хълма Голиш.
Първия председател на Селски Народен съвет (пост, еквивалентен на кмет на селото) е Райко Цанков, заемал длъжността до 1949.
В периода 1951 – 1952 за селото е създадено специално периодично издание „Скъпоценни зърна“, приложение към областния вестник „Борба“. Другият вестник се появява към края на 80-те и е наречен „Канлъ дере“. През следващите години започва залесяването на хълма-Чуката с борови дървета. Свещеник Данаил Мусински, който е родом от село Мусина, е събрал най-много данни за Вишовградските родове и родовата памет в селото. Мусински е погребан в Църквата „Свети Пророк Илия“. През 1961 се построяват новите сгради на кметството. Преди да се построят сградите на общината, тя се е помещавала в частни помещения и Читалище „Ради Фичев“. През 60-те години се озеленяват хиляди декари в землището, с над 20000 дървета – акации, борове и кестени. Първата дама, кмет на селото в периода 1969 – 1986, е Стефанка Иванова.
През годините на демокрацията в селото се появява странноприемницата „Дълбок зимник“, която се намира в центъра на селото.
Република България редактиране
Стефан Ненков е първият кмет на селото след демократичните промени. За кратко време във Вишовград е живял японец. Кооперативното стопанство и цехът в селото преустановяват своята дейност. В селото земеделска дейност развиват няколко агрономи. Малцина се тези, които успяват да създадат собствено препитание в селото. Много вишовградчани се преселват в Павликени, Велико Търново, Бяла Черква, Плевен и други населени места.[6] През 2003 година в двора на училището (на мястото на първата църква) е открит пантеон в памет за загиналите за свободата на България и четниците Стефан Караджа и Хаджи Димитър, а дарител за строежа е академик Борислав Боянов. Провежда се научна конференция „Вишовград в регионалната и националната история на българския народ“. През следващите години в селото се купуват имоти от граждани на Великобритания, Ирландия, Норвегия, Белгия и други страни.[7]
Местна власт редактиране
Кметове на Вишовград редактиране
- Иван Иванов (2011 – )
Език редактиране
Вишовградския говор е част от Мизийско-балканския диалект. Откриват се разлики в изговарянето на някои от използваните думи в ежедневието във Вишовград и населените места около него. Нено Неделчев е единствения учен, направил най-обстойно изследване на вишовградския говор.
Население редактиране
| Година | 1400 | 1550 | 1640 | 1820 | 1882 | 1893 | 1900 | 1923 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| население | 560 | 500 | 820 | 2890 | 820 | 2354 | 2378 | 2450 | 2535 | 2496 | 2049 | 1729 | 1134 | 874 | 693 | 640 | 318 | 255 |
Религия редактиране
Вишовград е част от Павликенската духовна околия и Великотърновската епархия.
Православен храм „Свети Пророк Илия“ редактиране
Според преданията първата църква, която е построена е в района между Голиш и Чуката. Този храм е бил разрушен от завоевателите според легендите. През 40-те години на XVII-век е построен храм на мястото на сградата на училището. До Църквата се е издигала и сградата на килийното училище. Православният храм „Свети Пророк Илия“ е построен в късен готически стил построен през 1897 година.
Първият свещеник във Вишовград е бил поп Михал, който е дошъл от Лозенградско. След него поп става Георги Петров. Иван Радев е духовник в храма до след Петров до 1895. Данаил Мусински е духовник в храма и през времето на НРБ.
Родове от село Вишовград редактиране
Родовете Стойоолу, Дудреоолу, Поповите, Балеолу, Неноолу водят началото си от XVII век.
- Стоянови
- Станчеви
- Райкови
- Цанкови
- Иванови
- Петрови
- Бойчеви
- Балеви
- Райкови
- Цвяткови
- Събеви
- Таракчиеви
Образование редактиране
Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ редактиране
Сведения за училищна дейност датират още от 1826, когато преподавател е бил Куция даскал. Бачо Киро е учителствал във вишовградското училище. Първото училище е било килийно. През 1855 учител е бил Паскал Радев Домусчиев. Някои от учениците за заплащали в грошове, други в крини жито. След него учителстват Драгия Недков и Иван Радев. Иван Радев е бил член на революционния комитет и учителства от 1867 – 1877. Първата училищна сграда е построена през 1882 година в центъра на селото. Любопитно е, че под сградата е имало тунел, под който е минавал селския път. Втората сграда на училището (по-късно станала интернат) е построена през 1893. Броят на учениците през 1898 е 237. За учебна дейност са се ползвали и дюкяните на Христо Попов. В селото се открива е прогимназия с три класа. Невяна Севриева и Петър Димовски учителстват до 1900. Един от първите директори на училището е Иван Трифонов Делииванов, който учителства от 1898 до 1936. Учителят създава училищната библиотека през 1906, дописва летописната книга и създава албум за училището. По това време са учителствали Никола и Бонка Събеви, Кирил Иванов, Илия Денчев, Мария Генчева, Обрешко Събев и други. През 1941 година е построена трета (сегашна) сграда на училището. След 1944 година учителстват Денка и Илия Радоеви, Веска и Еленка Начеви. Димитър Коевцалията учителства в периода 1879 – 1882. Бачо Петров учителства в селото. В края на 70-те години Училището оглавява Трифон Трифоновски.
Директори на училището редактиране
- Петко Петков (1944 – 1951)
- Веселин Василев (1951 – 1952)
- Илия Радоев (1952 – 1955)
- Христо Величков (1956)
- Йозиф Христов (1957 – 1959)
- Трифон Трифоновски (1959 – 1996)
Читалище „Ради Фичев“ редактиране
През 1896 година във Вишовград е основано Читалище „Канлъ дере“, по-късно преименувано на Читалище „Ради Фичев“, именувано на Дарителя на средствата за строежа на сградата. През 1907 читалището има 47 членове. Две десетилетия по-късно, се играят пиесите „Хайдути“ от М.Неволин, „Левски“ от Иван Вазов, „Боряна“ от Йордан Йовков. От 1941 към Читалището е създаден джазов оркестър. През 1966 се провежда конференция „90 години Априлско въстание“. 1212 тома литература има към читалищната библиотека през 1949.
Вишовград е известен с така наречения „Вишовградски хумор“, който се характеризира с анекдоти. „Свиден роден край“ от Емил Събев, „Песен за Вишовград“ от Трифон Трифоновски, „Мирчо хайдутин заспива“ са литературни произведения, посветени на вишовградския край.
Председатели редактиране
- Иваничка Стефанова Колева
Стопанство редактиране
ТКЗС Вишовград редактиране
Трудово кооперативно земеделско стопанство във Вишовград е създадено през 1949 година.
Първият председател на ТКЗС-то е Паскал Радев. Към стопанството влизат 3000 броя домашни животни, банциг, плугове, трактор Щаер. Построяват се първите три навеса към ТКЗС-то. През първите години бригадите са три. Създават се птицеферма, свинекомплекс (близо до Зарапово) и кравеферма. Няколко години по-късно, комплексните бригади стават седем. Набляга се на производството на пшеница, ръж, ечемик, слънчоглед. Вишовград става производител на над 25 вида десертно грозде и грозде за вино.
През 1958 ТКЗС Вишовград вбиза към ОТКЗС „Бачо Киро“ в Бяла Черква. През 70-те години в селото за полска работа са закупени трактори съветско производство ЮМЗ-6 и ХТЗ Т-150. По-късно стопанството минава към АПК „Росица“ в град Павликени.
Строителна кариера редактиране
Работниците в кариерата достигат 60 души през 80-те години на двадесети век. Добитият материал се използва за направата на пътища в Павликенска община и панелни блокове в общинския център и областния център Велико Търново.
Фабрика редактиране
Първоначално през 1972 цехът работи към ЕЛПРОМ Велико Търново в областта на електрически двигатели. Дванадесет години по-късно, цехът преминава към фабрика за текстил в град Елена.
Редовни събития редактиране
- 24 февруари, – Трифон Зарезан
- 2 август, Илинден – събор на селото
- 23 юли, – Честване на една от най-големите битки на Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в землището на селото
Жилищни райони на селото редактиране
- Селище (0.14 km²)
- Корея (0.23 km²)
- Червен бряг (0.24 km²)
- Вървище (0.27 km²)
Местности в землището на селото редактиране
В землището на селото има над 141 местности с различни наименования. Вишовград е разположен на площ от 1.63 km².
В селото се намират няколко хълма: Чуката (0.3 km²), Голиш (0.17 km²), Канлъ дере (0.16 km²), Ямъта и други. Вишовград е обграден от няколко гори: Кайрашка и други. В селището се намира и геокомплекс в местност Зарапово (1.37 km²). Други местности: Кара Орман (1.82 km²), Големия камък (1.37 km²), Малкия камък, Кара Орман, Канлъ дере, Кукувица, Силима, Бъклица, Дълги дол, Задница, Гладника, Маранци, Миширлика, Плужна (0.77 km²).
Забележителности редактиране
В землището на селото са разкрити останки от римско кале (връх Чуката). От там се е наблюдавал и охранявал римски път. Наблизо (7 – 8 km) при село Емен се намира красивият каньон на река Негованка. Там е и първата в България екопътека с дължина 1 km.
- Паметник в местност Дълги дол
- Паметник в местност Канлъ дере
- Геокомплекс Зарапово
- Вишовградски водопад
Личности редактиране
- Мирчо войвода е роден във Вишовград
- Пенка, майката на Петко Славейков, е родена във Вишовград
- Цона Добрева – майка на Бачо Киро
- Миладин Иванов Колев – преподавател във Великотърновски университет
- Трифон Трифоновски – писател
- Нено Неделчев – български преподавател, професор
- поп Балчо Колев (дядо на академик Борислав Боянов)
- Христо Василев Йорданов – професор във Висшия химикотехнологичен институт (цветни метали)
- Райко Райков – пръв учител в Основното училище в Петко Каравелово
- Събин Събев – юрист, професор по администрация и управление
Спорт редактиране
В селото е съществувал футболен клуб ЦСКА „Вишовград“. Отборът е участвал в спортни първенства от Павликенски и Търновски окръг. Първият стадион се е намирал извън селото в местността „Реките“, а после е преместен над Автогарата в местността „Вървище“.
Други редактиране
- улица „Вишовград“ – в град София
- фамилия Вишовградски – разпространена във Велико Търново и село Михалци
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.voivodi.eu, архив на оригинала от 6 август 2016, https://web.archive.org/web/20160806214228/http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/cetata-na-pop-hariton-i-petr-parmakov, посетен на 2016-07-17
- ↑ www.borbabg.com, архив на оригинала от 13 август 2016, https://web.archive.org/web/20160813141754/http://www.borbabg.com/2010/11/03/жителите-на-вишовград-възраждат/, посетен на 2021-02-13
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ Вишовград село с бурно минало, в-к Борба
- ↑ Вестник Борба, архив на оригинала от 13 август 2016, https://web.archive.org/web/20160813141754/http://www.borbabg.com/2010/11/03/жителите-на-вишовград-възраждат/, посетен на 2016-06-21
Допълнителна литература редактиране
- Свещ. Петко Франгов, свѣщ. Ив. Радев Мирчо войвода и Узун Петко, 1923
- Иван Радев „Дългата памет“ 1993, Военно издателство София
- Трифон Трифоновски, Иван Иванов „Историческия път на село Вишовград“, 1996 Велико Търново
- „Вишовград (Сборник от статии)“, 2004
- Веселин Маринов, „Кратка история на село Вишовград“, 2003
- Христо Василев, „Вишовград помни дедите“, 2012; „Вишовград помни дедите – II част“, 2012; „Вишовградски родословия“, 2015
- Нено Неделчев, Мизийско-балкански диалект, 1995 СУ „Свети Климент Охридски“
- Нено Неделчев, Вишовград, част I, II, III
- Кольо Русев, Вишовградчани в защита на родината, 2004