Вишовград

селище в България

Вишовград е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

Вишовград

Панорамен изглед
Общи данни
Население288 души[1] (15 март 2024 г.)
6,79 души/km²
Землище42 436 km²
Надм. височина271 m
Пощ. код5239
Тел. код061308
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ11380
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП за България; 2011)
Вишовград в Общомедия
Панорамен изглед
Карта на землището на село Вишовград

В София, столицата на България, има улица „Вишовград“.

География редактиране

Вишовград се намира на границата на Дунавската равнина с първите възвишения на Предбалкана.

То е на 33 км. от Велико Търново, 11 км. от Павликени, 8 км. от Бяла Черква, 8 км. от Емен, 7 км. от Горско Калугерово, 11 км. от Бяла река, 6 км. от Михалци, 10 км. от Красно градище и 10 км. от Росица.

Местности в землището на селото редактиране

В землището на селото има над 141 местности с различни наименования. Вишовград е разположен на площ от 1.63 km².

В селото се намират няколко хълма: Чуката (0.3 km²), Голиш (0.17 km²), Канлъ дере (0.16 km²), Ямъта и други. Вишовград е обграден от няколко гори: Кайрашка и други. В селището се намира и геокомплекс в местност Зарапово (1.37 km²). Други местности: Кара Орман (1.82 km²), Големия камък (1.37 km²), Малкия камък, Кара Орман, Канлъ дере, Кукувица, Силима, Бъклица, Дълги дол, Задница, Гладника, Маранци, Миширлика, Плужна (0.77 km²).

Климат редактиране

Климатът е умерено континентален, с 4 сезона, задържаща се снежна покривка през зимата и валежи през цялата година (август и септември могат да бъдат доста сухи).

Води редактиране

Селото е богато на изворна вода. Изградени са над 15 чешми.

  • Зарановска река
  • Язовир Плужна
  • На изток от Вишовград се намира Зараповския водопад.

Почви редактиране

 
село Вишовград

Почвите в землището на Вишовград са предимно черноземни и сиви горски (в по-малък процент).

Флора и фауна редактиране

На землището на селото се намират селскостопански ниви (предимно зърнени култури), пасища, както и обширни естествени дъбови гори (доминирани от Quercus sp., Fagaceae). Срещат се често и гори/храсталаци предимно от габър (Carpinus sp., Betulaceae). Намират се и изкуствени насаждения от борове (Pinus sp., Pinaceae). Широко разпространени (култивирани и диворастящи) са и черницата (Morus sp., Moraceae), и орехът (Juglans regia, Juglandaceae), плодовете на които са с превъзходни вкусови качества.

Забележителности редактиране

В землището на селото са разкрити останки от римско кале (връх Чуката). От там се е наблюдавал и охранявал римски път. Наблизо (7 – 8 km) при село Емен се намира красивият каньон на река Негованка. Там е и първата в България екопътека с дължина 1 km.

 
Вишовградски водопад
  • Паметник в местност Дълги дол
  • Паметник в местност Канлъ дере
  • Геокомплекс Зарапово
  • Вишовградски водопад

История редактиране

Праистория редактиране

В землището на Вишовград, поради благоприятните природни дадености и стратегическото му значение, е заселено още в праисторически времена. Открити следи от неолитно селище до хълма Чуката.

Траки редактиране

 
Местността Зарапово

В местността „Зарапово“ е съществувало тракийско селище. Открити са следи от тракийска керамика.

Римско заселване редактиране

В землището на селото са съществували 2 римски селища. Едното се е намирало в земите на местностите „Зарапово“ и „Селище“. Предполага се, че на хълма Чуката е имало и наблюдателна кула, поради стратегическото значение на хълма и землището. През XX век от тези местности са открити множество артефакти, сред които сребърни броеници, римски оръжия, саркофаг. В селището жителите са се занимавали със земеделие и скотовъдство, и са развивали занаяти. Някои от артефактите водят до заключенията, че в римското селище е провеждан културен и административен живот. Археолозите откриват римски колони и гробници в други местности на селото.

Друго селище от римско време - романизирано славянско селище - е било в местността „Върбоклица“. Открити са останки от няколко римски крепости за защита на пътищата и вътрешните римски селища - „Кулата“, „Калето“, „Тепето“ и „Малбаир“.

 
Римска надгробна плоча и саркофаг от местността Селище край Вишовград, текст: "На подземните богове! Лициус Петрониус Сенциус (бувш) жрец. Приживе на себе си и на своята съпруга Флавия Маргарита се погрижи да направи."
 
Римска надгробна плоча и саркофаг, Вишовград

Възникване на съвременното село редактиране

 
„Кулата“ Вишовград

Първите сведения за възникване на селото датират от XIV век. Вишовград е едно от трите села в земите между Ловеч и Търново, запазили имената си до XXI век и е възникнали до съществуваща крепост. Първото славянско-българско селище е възникнало в местността Камъка. Първите сведения за него са, че е било разположено в местността Селище.

Има различни версии за произхода на името Вишовград. Първата е, че в непосредствена близост до селото е имало манастир. Вероятно това е манастирът „Света Виша“, на източния край на хълма Чуката. Според легендата, по време на строежа му Висшагеркиня, жената на главния майстор, всеки ден му носи храна и става така, че сянката ѝ е неволно вградена в зидовете; тя започва да линее (заслабва) и не скоро умира, а селището е именовано така в нейна памет.

Друга легенда гласи, че Вишовград е получило това име понеже там е имало много вишни. Трета гласи, че наименованието на селото идва от „Висок град“, поради първоначалното му местоположение между хълмовете Чуката и Голиш.

Ранна история редактиране

Отначало Вишовград, в местността Зарапово, брои към 57 домакинствата. В землището му има манастир - Манастир „Свети Йоан Предтеча“, намирал се е в северозападната част на землището, близо до земите на селата Росица и Бяла Черква. Според преданията, манастирът е разрушен през 1393 година, след падането на България под османска власт. Името на селото се е среща в архивните документи като „Вишувград“.

Османско владичество редактиране

 
Дървото на партизаните на хълма Голиш
 
Паметник на ескадрона освободил Вишовград
 
Възстановка на Третата и Четвъртата битка на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в местността Канлъ дере край Вишовград

Вишовград е преместен между хълмовете Чуката и Голиш, вероятно заради честите набези на османските разбойници, а сред първите преместили се са местните жители Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньо.

През 1726 година във Вишовград е роден Мирчо войвода.

Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода (1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите 8 години.

Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград.

През годините 1823 и 1829, в селото върлува чума, която погубва много от жителите му.

 
Паметник на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в Дълги дол

Четата на Филип Тотю преминава през землището на Вишовград през 1867.

Отец Матей Преображенски присъства на основаването на революционен комитет, начело с поп Балчо Колев. В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към църквата в селото, но средствата са събирани за революционния комитет там, съставен от свещеници и жители.

 
Паметна плоча БСДП

Със селото са свързани ред забележителни личности и събития от историята на страната. Най-често изтъкваното събитие е преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през землището на Вишовград на 20 – 21 юли (8 – 9 юли стар стил), 1868 г. Третата (в местността Дълги дол) и четвъртата (в местността Канлъдере) битка на четата се състоят в землището на селото. В Канлъдере е заловен жив Стефан Караджа. На мястото на битките са поставени паметници.

По време на Априлското въстание от Вишовград излизат 6 четници, които се присъединяват към четата на Поп Харитон, впоследствие разбита в Дряновския манастир.[2]

Трето българско царство редактиране

Първия кмет на селото след Освобождението е Съби. Няколко години по-късно кмет на селото е Стерзю. Съби Мирчев е кмет на Вишовград през 1908 година, преди и след обявяването на Независимостта на България.

Първите воденици на Зарановската река се създават през 1888 година. Вишовград става самостоятелна община за няколко десетилетия. През 1893 година са построени първите общински сгради в селото. Кварталът между Голиш и „Чуката“ е наречен „Горна махала“. Севлиевско опълченско дружество „Лъв“ издига паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в местността Дълги дол между два бора.[3]

В 1895 година църквата „Свети Илия“ е изписана от дебърските майстори Наум Илиев и племенниците му Янаки Ненчов и Теофил Ненчов.[4]

 
Паметници в центъра на Вишовград

В селото започват да се развиват занаяти. Развива се бъчварството, кожухарството и тенекеджийството. Създават се първите шивачници и първите коларо-железарски работилници.

Вишовградчани откупуват землището в района на Плужна от българската държава през 1903 година. За целта те създават дружество „Компанията“ и събират исканата сума от 305 000 лева.4 години по-късно се основава Потребителска кооперация „Спасение“. Неин пръв председател е Иван Делииванов.

 
Битката при Кървава дол (Канлъ дере)

В началото на XX век се създават жилищните райони (махали) Селище и Асанца. През следващото десетилетие се застрояват къщите на нови семейства от вишовградските родове. Създават се махалите Червен бряг и Дрибака.

През 1907 година е основана потребителска кооперация „Спасение“. Андрея Йорданов построява фабрика за цигли през 1921 година в местността Зарапово, която работи в продължение на 9 години.

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[5] Същевременно районът изживява и икономически подем. Първата дъскорезница в селото е построена през 1938. Появяват се и първите частни автомобили. Създава се пчеларско дружество „Нектар“. В селото е съществувала Столарска фабрика „Дъб“.

През 1939 братя Рубелови от Арбанаси даряват средства за построяване на Паметника „Загинали за Родината“ в центъра на селото. През 1940 в селото е основан клон младежката организация „Бранник“.

Първите трактори в селото са с марката Универсал и Щайер през 40-те години на XX век. През селото минава и първият автобус по линията Павликени – Велико Търново с марката MAN.

Първият вестник, издаван за село Вишовград, е „Житен клас“ и е издаван след 1945. Същата година започва и електрификацията на селото.

Народна република България редактиране

 
Пекарната във Вишовград

Първия председател на Селски Народен съвет (пост, еквивалентен на кмет на селото) е Райко Цанков, заемал длъжността до 1949. Първата дама-кмет на селото управлява в периода 1969 – 1986 - Стефанка Иванова.

По инициатива на Младежки народен съвет, през 1947 година започва предаването Радиопредавателен стършел, с редактори Бойчо Бойчев и Иван Лесичков. В периода 1951 – 1952 за селото е създадено специално периодично издание „Скъпоценни зърна“, приложение към областния вестник „Борба“. Другият вестник се появява към края на 80-те и е наречен „Канлъ дере“.

Трудово кооперативно земеделско стопанство във Вишовград е създадено през 1949 година. Първият председател на ТКЗС-то е Паскал Радев. Към стопанството влизат 3000 броя домашни животни, банциг, плугове, трактор Щаер. Построяват се първите 3 навеса към ТКЗС-то. През първите години бригадите са 3. Създават се птицеферма, свинекомплекс (близо до Зарапово) и кравеферма. Няколко години по-късно, комплексните бригади стават 7. Набляга се на производството на пшеница, ръж, ечемик, слънчоглед. Вишовград става производител на над 25 вида десертно грозде и грозде за вино. През 1958 ТКЗС Вишовград влиза в състава на ОТКЗС „Бачо Киро“ в Бяла Черква. През 70-те години в селото за полска работа са закупени трактори съветско производство ЮМЗ-6 и ХТЗ Т-150. По-късно стопанството минава към АПК „Росица“ в град Павликени.

През 60-те години се озеленяват хиляди декари в землището, с над 20000 дървета – акации, борове и кестени. Също така е залесяван и хълмът Чуката - с борови дървета. В селото е съществувало летище за селскостопански самолети на хълма Голиш.

През 1961 се построяват новите сгради на кметството. Преди да се построят сградите на общината, тя се е помещавала в частни помещения и читалище „Ради Фичев“.

Работниците в кариерата достигат 60 души през 80-те години на XX век. Добитият материал се използва за направата на пътища в Павликенска община и панелни блокове в общинския център и областния център Велико Търново.

Първоначално през 1972 цехът работи към ЕЛПРОМ Велико Търново в областта на електрически двигатели. Около 1992 г. той преминава към фабрика за текстил в град Елена.

Република България редактиране

 
Пантеон на загиналите Четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Стефан Ненков е първи кмет на селото след демократичните промени. Друг кмет от това време е Иван Иванов (2011 – ).

Кооперативното стопанство и цехът в селото преустановяват своята дейност. В селото земеделска дейност развиват няколко агронома, но поради липса на работа и заради неуспехи на местните бизнес-начинания много вишовградчани се преселват в Павликени, Велико Търново, Бяла Черква, Плевен и други населени места.[6]

През 2003 година в двора на училището (на мястото на първата църква) е открит пантеон в памет за загиналите за свободата на България и четниците Стефан Караджа и Хаджи Димитър, а дарител за строежа е академик Борислав Боянов. Провежда се научна конференция „Вишовград в регионалната и националната история на българския народ“.

През годините на демокрацията в центъра на селото работи странноприемницата (хотел) „Дълбок зимник“.

Население редактиране

Жители редактиране

За кратко време във Вишовград е живял японец. В селото се купуват имоти от граждани на Великобритания, Ирландия, Норвегия, Белгия и други страни.[7]

Година 1400 1550 1640 1820 1882 1893 1900 1923 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1991 2001 2011 2021
население 560 500 820 2890 820 2354 2378 2450 2535 2496 2049 1729 1134 874 693 640 318 255

Родове от село Вишовград редактиране

Свещеник Данаил Мусински, който е родом от село Мусина, е събрал най-много данни за Вишовградските родове и родовата памет в селото. Мусински е погребан в църквата „Свети Пророк Илия“.

Родовете Стойоолу, Дудреоолу, Поповите, Балеолу, Неноолу водят началото си от XVII век.

  • Стоянови
  • Станчеви
  • Райкови
  • Цанкови
  • Иванови
  • Петрови
  • Бойчеви
  • Балеви
  • Райкови
  • Цвяткови
  • Събеви
  • Таракчиеви

Фамилия Вишовградски e разпространена във Велико Търново и село Михалци.

Местен диалект редактиране

Вишовградския говор е част от мизийско-балканския диалект. Откриват се разлики в изговарянето на някои от използваните думи в ежедневието във Вишовград и населените места около него. Нено Неделчев е единственият учен, направил най-обстойно изследване на вишовградския говор.

Жилищни райони на селото редактиране

 
Кметство село Вишовград
  • Селище (0.14 km²)
  • Корея (0.23 km²)
  • Червен бряг (0.24 km²)
  • Вървище (0.27 km²)

Религия редактиране

Вишовград е част от Павликенската духовна околия и Великотърновската епархия. Първият свещеник, в по-ново време, във Вишовград е поп Михал, който е дошъл от Лозенградско. След него поп става Георги Петров.

Според преданията първата църква, която е построена е в района между Голиш и Чуката, но този храм е разрушен от завоеватели-турци. През 40-те години на XVII-век е построен храм на мястото на сградата на училището, а към него има и килийното училище, в отделна сграда. Иван Радев е духовник в храма до след Петров до 1895.

Православният храм „Свети Пророк Илия“ е построен в късен готически стил построен през 1897 година. Данаил Мусински е духовник в храма и през времето на НРБ.

 
Православен храм „Свети Пророк Илия“

Образование редактиране

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ редактиране

 
Основно училище „Св. Кирил и Методий“

Първото училище в селото е килийно. Сведения за училищна дейност датират още от 1826, когато там преподава учител, с прякора Куция даскал.

Бачо Киро е учителствал във вишовградското училище. През 1855 учител е бил Паскал Радев Домусчиев. Някои от учениците му заплащат в грошове, други в крини (измервателен уред, подобен на широко сито) жито.

След него учителстват Драгия Недков и Иван Радев. Иван Радев е член на революционния комитет и учителства от 1867 – 1877. Димитър Коевцалията учителства в периода 1879 – 1882.

Първата училищна сграда (специално построена за училище в центъра на селото) е от 1882 г. Под сградата е имало тунел, по който минава селският път.

Втората сграда на училището (по-късно - интернат) е построена през 1893. Броят на учениците през 1898 е 237. За учебна дейност са се ползвали и дюкяните на Христо Попов.

В селото има и прогимназия с 3 класа. Невяна Севриева и Петър Димовски учителстват до 1900. Един от първите директори на училището е Иван Трифонов Делииванов, който учителства от 1898 до 1936 г. и създава училищната библиотека през 1906, дописва летописната книга и създава албум за училището. По това време са учителствали Никола и Бонка Събеви, Кирил Иванов, Илия Денчев, Мария Генчева, Обрешко Събев и други.

През 1941 година е построена трета (сегашна - към 10-те - 20-те години на XI век) сграда на училището. След 1944 година учителстват Денка и Илия Радоеви, Веска и Еленка Начеви. В края на 70-те години Училището оглавява Трифон Трифоновски.

Директори на училището редактиране

  • Петко Петков (1944 – 1951)
  • Веселин Василев (1951 – 1952)
  • Илия Радоев (1952 – 1955)
  • Христо Величков (1956)
  • Йозиф Христов (1957 – 1959)
  • Трифон Трифоновски (1959 – 1996)

Читалище „Ради Фичев“ редактиране

 
Читалище „Ради Фичев“

През 1896 година във Вишовград е основано Читалище „Канлъ дере“, по-късно преименувано на Читалище „Ради Фичев“, именувано на дарителя на средствата за строежа на сградата. През 1907 читалището има 47 членове. 1212 тома литература има към читалищната библиотека през 1949.

Около 1027 г. се играят пиесите „Хайдути“ от М.Неволин, „Левски“ от Иван Вазов, „Боряна“ от Йордан Йовков. „Свиден роден край“ от Емил Събев, „Песен за Вишовград“ от Трифон Трифоновски, „Мирчо хайдутин заспива“ са литературни произведения, посветени на вишовградския край.

От 1941 към читалището е създаден джазов оркестър. Вишовград е известен с така наречения „Вишовградски хумор“, който се характеризира с анекдоти.

През 1966 се провежда конференция „90 години Априлско въстание“.

Председатели редактиране

  • Иваничка Стефанова Колева
 
ТКЗС Вишовград
 
Автогара Вишовград

Редовни събития редактиране

 
Стадионът във Вишовград

Личности редактиране

Спорт редактиране

В селото е съществувал футболен клуб ЦСКА „Вишовград“, участвал в спортни първенства от Павликенски и Търновски окръг. Първият стадион се е намирал извън селото в местността „Реките“, а после е преместен над Автогарата в местността „Вървище“.

Източници редактиране

Допълнителна литература редактиране

  • Свещ. Петко Франгов, свѣщ. Ив. Радев Мирчо войвода и Узун Петко, 1923
  • Иван Радев „Дългата памет“ 1993, Военно издателство София
  • Трифон Трифоновски, Иван Иванов „Историческия път на село Вишовград“, 1996 Велико Търново
  • „Вишовград (Сборник от статии)“, 2004
  • Веселин Маринов, „Кратка история на село Вишовград“, 2003
  • Христо Василев, „Вишовград помни дедите“, 2012; „Вишовград помни дедите – II част“, 2012; „Вишовградски родословия“, 2015
  • Нено Неделчев, Мизийско-балкански диалект, 1995 СУ „Свети Климент Охридски“
  • Нено Неделчев, Вишовград, част I, II, III
  • Кольо Русев, Вишовградчани в защита на родината, 2004

Външни препратки редактиране