Отваря главното меню

Денен (на валонски език: Denain) е градче в Нидерландия, днес Белгия, където на 24 юли 1712 г. се състои последната голяма битка от Войната за испанското наследство.

ПредисторияРедактиране

 
Сцена от битката при Денен

След оттеглянето на Англия от войната и на нейния блестящ генерал Марлборо, Евгений Савойски се стреми с австрийски и холандски сили да пробие и без това нарушената отбрана на Франция и да постигне успешен за Великия съюз край на войната.[1] Той формира армия от 130 000 души, която разполага зад укрепленията близо до Денен и започва обсада на Ландрези - последната крепост, след която се отваря свободен път към Париж. Срещу него е изпратен маршал Вилар, герой от битката при Малплаке, за да провали обсадата и така да спаси Франция.[2]

Ход на биткатаРедактиране

Вилар решава да изненада оставените при Денен холандски части, докато останалата част от армията на Евгений обсажда крепостта (на 10 мили на юг). В деня на битката 70-те хиляди французи на Вилар изминават 14 мили до Денен и нападат холандците.[3] Макар и по-малко като брой, в началото холандците оказват ожесточена съпротива, унищожавайки с артилерийски огън водещите три батальона на французите.[4] Вилар веднага решава да се възползва от предизвиканата димна завеса и изпраща една пехотна колона тихо да нахлуе в холандските окопи. Когато димът се разнася, и холандците откриват измамата, започва ожесточен бой, в който те нямат шанс и се втурват в паническо бягство. Тъкмо в този момент Евгений Савойски се появява на близките височини с подкрепления, но се оказва, че не може да се притече на помощ, възпрепятстван от скрити френски резерви. Намерението му да ги нападне е изоставено, когато разбира, че трета френска сила бърза на помощ откъм Валансиен. Той се оттегля, изоставяйки Денен, където загиват малко над 8000 от неговите войници срещу 500 французи.[5]

ЗначениеРедактиране

Сражението няма решително стратегическо значение за хода на войната, тъй като съотношението на силите остава в полза на съюзниците.[6] Все пак то проваля обсадата на Ландрези и спасява Франция. Най-важно остава обстоятелството, че Вилар пропагандира тази малка победа като голям успех и като доказателство за неспособността на Евгений да сломи френската съпротива. Това убеждава холандците и повечето германски държави да търсят мир и води пряко до договора от Утрехт през 1713 г., сключен без съгласието на Австрия.

БележкиРедактиране

  1. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 119
  2. Claude Sturgill, Marshal Villars and the War of the Spanish Succession, Lexington 1965, pp. 120-121
  3. Eggenberger, A dictionary of battles, p. 120
  4. The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary, еd. by Linda and Marsha Frey, London 1980, p. 130
  5. Такова е съотношението на загубите според Eggenberger, A dictionary of battles, p. 120
  6. Derek McKay, Prince Eugene of Savoy, London 1977, p. 140 пише: "Битката беше малка и за момента Евгений беше склонен да я пренебрегне."