Хабсбургска монархия

Хабсбургска монархия (на немски: Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г. Обикновено наименованието се използва за владенията им до тяхното обединяване в държавата Австрийска империя (1804).

Хабсбургска монархия (Австрия)
Habsburgermonarchie (Österreich)
1526 – 1918
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Fiat iustitia, et pereat mundus
„Нека да има правосъдие, дори светът да загине“
Химн: Gott erhalte Franz den Kaiser
„Боже, пази император Франц“
Монархията към 1789 г.
Монархията към 1789 г.
Континент
СтолицаВиена (1526 – 1583)
Прага (1583 – 1611)
Виена (1611 – 1804)
Официален езиклатински, немски
Религия
Форма на управлениеФеодализъм
Монарх
1526 – 1564Фердинанд I (първи)
1792 – 1804Франц II (последен)
Канцлер
1753 – 1793Венцел Антон
История
Битка при Мохач29 август 1526 г.
Битка при Виена14 юли 1683 г.
Война за австрийското наследство1740 – 1748 г.
Австро-турска война1787 – 1791 г.
Свищовски договор4 август 1791 г.
Обявяване на Австрийската империя11 август 1804 г.
Валутагулден
Предшественик
Ерцхерцогство Австрия Ерцхерцогство Австрия
Бохемско кралство Бохемско кралство
Княжество Трансилвания Княжество Трансилвания
Хърватско кралство Хърватско кралство
Наследник
Австрийска империя Австрийска империя
Днес част от
Хабсбургска монархия (Австрия) в Общомедия
Хабсбургските владения в Централна Европа от 1282 до 1918 г.
Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г.

История редактиране

Преди Австрийската империя тя е коренно различна от подобните общности в Европа. Някои западноевропейски историци я класифицират като политическа аномалия, чиято структурна слабост е постоянно състояние на криза и предстоящ упадък.[1]

За родина на Хабсбургите, според установени исторически данни за XI век, са считани владения в днешна Швейцария и Елзас (Франция). Рудолф I (XIII век), първият римско-немски крал от Хабсбургите, управлява райони между Вогезите, Шварцвалд и Люцернското езеро. Тези владения идват, когато Хабсбургите наследяват земите на австрийските князе Бабенберги.[2] След поредица от придобивания на земи и отстъпвания на част от тях през вековете основната част от владенията се измества на изток, чийто главен град е Виена.

Слез края на Войната за испанското наследство със сключването на Ращатския мирен договор Австрия на Хабсбургите достига най-голямото си териториално разширение от разделянето на наследството на Карл V през 1556 и се превръща в голяма сила в Западна и Южна Европа в допълнение към доминиращото си влияние в Централна Европа.

Състав редактиране

Ерцхерцогство Австрия редактиране

Вижте: Списък на ерцхерцозите на Австрия

Земи на Бохемската корона редактиране

Страните на Бохемската корона (на чешки: Země koruny české) са Бохемия, Моравия и Австрийска Силезия. Бохемската корона попада при Хабсбургите след битката против Османите (1526).

Земи на Унгарската корона редактиране

Страните на Светата унгарска корона (Länder der Heiligen Ungarischen Stephanskrone, (унгарски: Szent István Koronájának Országai, хърватски:Zemlje krune Svetog Stjepana, словашки: Krajiny Svätoštefanskej koruny) са днешните Унгария, Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения и частично Австрия. Тези части на Хабсбургската монархия са били извън Свещената Римска империя.

През 1687 г., по време на Голямата турска война, унгарският парламент обявява Светата унгарска корона на Стефан за наследствена. Така Унгария получава особен ранг в Хабсбургската монархия, запазен до 1867 г.

Други страни редактиране

 
Австро-Унгария. Австрийски земи (Цислейтания): 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Крайна, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг; Унгарски земи (Транслейтания): 16. Унгария, 17. Хърватия и Славония; 18. Босна и Херцеговина (доминион)

Източници редактиране

  1. Charles W. Ingrao: The Habsburg Monarchy – 1618–1815, S. 2
  2. Scheuch, Manfred. Österreich – Provinz, Weltreich, Republik. Ein historischer Atlas. Wien, Verlag Das Beste, 1994. ISBN 3-87070-588-4. (на немски)

Литература редактиране

Външни препратки редактиране