Хабсбургска монархия

Хабсбургска монархия (на немски: Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г. Обикновено наименованието се използва за владенията им до тяхното обединяване в държавата Австрийска империя (1804).

Хабсбургска монархия
на немски: Habsburgermonarchie
1526 – 1804
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Fiat iustitia, et pereat mundus
„Нека да има правосъдие, дори светът да загине“
Национален химн
Gott erhalte Franz den Kaiser
„Боже, пази император Франц“
Монархията към 1789 г.
Монархията към 1789 г.
Континент
Столица Виена (1526 – 1583)
Прага (1583 – 1611)
Виена (1611 – 1804)
Официален език латински, немски
Религия
Форма на управление Феодализъм
Монарх
1526 – 1564 Фердинанд I (първи)
1792 – 1804 Франц II (последен)
Канцлер
1753 – 1793 Венцел Антон
История
Битка при Мохач 29 август 1526 г.
Битка при Виена 14 юли 1683 г.
Война за австрийското наследство 1740 – 1748 г.
Австро-турска война 1787 – 1791 г.
Свищовски договор 4 август 1791 г.
Обявяване на Австрийската империя 11 август 1804 г.
Предшественик
Ерцхерцогство Австрия Ерцхерцогство Австрия
Бохемско кралство Бохемско кралство
Княжество Трансилвания Княжество Трансилвания
Хърватско кралство Хърватско кралство
Наследник
Австрийска империя Австрийска империя
Днес част от
Хабсбургска монархия в Общомедия
Хабсбургските владения в Централна Европа от 1282 до 1918 г.
Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г.

ИсторияРедактиране

Преди Австрийската империя тя е коренно различна от подобните общности в Европа. Някои западноевропейски историци я класифицират като политическа аномалия, чиято структурна слабост е постоянно състояние на криза и предстоящ упадък.[1]

За родина на Хабсбургите, според установени исторически данни за XI век, са считани владения в днешна Швейцария и Елзас (Франция). Рудолф I (XIII век), първият римско-немски крал от Хабсбургите, управлява райони между Вогезите, Шварцвалд и Люцернското езеро. Тези владения идват, когато Хабсбургите наследяват земите на австрийските князе Бабенберги.[2] След поредица от придобивания на земи и отстъпвания на част от тях през вековете основната част от владенията се измества на изток, чийто главен град е Виена.

СъставРедактиране

Ерцхерцогство АвстрияРедактиране

Вижте: Списък на ерцхерцозите на Австрия

Земи на Бохемската коронаРедактиране

Страните на Бохемската корона (на чешки: Země koruny české) са Бохемия, Моравия и Австрийска Силезия. Бохемската корона попада при Хабсбургите след битката против Османите (1526).

Земи на Унгарската коронаРедактиране

Страните на Светата унгарска корона (Länder der Heiligen Ungarischen Stephanskrone, (унгарски: Szent István Koronájának Országai, хърватски:Zemlje krune Svetog Stjepana, словашки: Krajiny Svätoštefanskej koruny) са днешните Унгария, Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения и частично Австрия. Тези части на Хабсбургската монархия са били извън Свещената Римска империя.

През 1687 г., по време на Голямата турска война, унгарският парламент обявява Светата унгарска корона на Стефан за наследствена. Така Унгария получава особен ранг в Хабсбургската монархия, запазен до 1867 г.

Други страниРедактиране

 
Австро-Унгария. Австрийски земи (Цислейтания): 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Крайна, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг; Унгарски земи (Транслейтания): 16. Унгария, 17. Хърватия и Славония; 18. Босна и Херцеговина (доминион)

ИзточнициРедактиране

  1. Charles W. Ingrao: The Habsburg Monarchy – 1618–1815, S. 2
  2. Scheuch, Manfred. Österreich – Provinz, Weltreich, Republik. Ein historischer Atlas. Wien, Verlag Das Beste, 1994. ISBN 3-87070-588-4. (на немски)

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране