Отваря главното меню

Битката при Крета се води през 1009 г. между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II източно от Солун. Изходът ѝ е успешен за Византия, но българските нападения в околностите на Солун не спират, а обрат във войната настъпва едва пет години по-късно в резултат на Беласишката битка.

Битката при Крета
Българо-византийски войни
Информация
Период 1009
Място източно от Солун,
днешна Гърция
Резултат победа на византийците
Страни в конфликта
България Византия
Командири и лидери
Самуил Василий II
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Войната на Василий II с българите започва още в началото на самостоятелното му царуване през 976 г. Дълго императорът не може да се справи с нападенията на Самуил в балканските владения на Византия. В първите години на XI век Василий предприема решително настъпление и откъсва от българите много градове и области (Преслав, Видин, Тесалия, Драч и др.).[1] Българският владетел не посреща пасивно византийските нахлувания, а сам извършва успешни набези дълбоко във византийска територия срещу Одрин (1003 г.) и Солун (1004 г.).[2] Императорът на свой ред предприема нападения в България, за да не ѝ даде възможност да се засили отново и за да защити собствените си владения.[3]

При тези обстоятелства през 1009 г. край Крета се стига до сблъсък между главните сили на противниците. За него се разказва в латински вариант на житието на Св. Никон Метаноите.[4] Поражението на Самуил в тази битка се тълкува като едно от многократните поражения, които "парализират" опитите му за контранастъпление.[5] Въпреки неуспеха при Крета, нападенията на българите в района на Солун и Халкидическия полуостров продължават до битката при Беласица, в която Самуил търпи решително поражение.[6]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 679-688
  2. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 684, 687-688
  3. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 690
  4. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 689-690
  5. Гюзелев, В., България от втората четвърт на Х до началото на XI век, с. 71, в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. "Наука и изкуство", София 1983
  6. Пириватрич, С. Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 135-136