Видин

Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.

---

Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните община Видин и област Видин.

Видин
Видин 43.98869, 22.874058 Видин Видин
Общи данни
Население	47 032 души (15 юни 2020 г.) 918 души/km²
Землище	63,218 km²
Надм. височина	34 m
Пощ. код	3700
Тел. код	094
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	10971
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, НА, …)
Видин в Общомедия

География

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

В землището на град Видин се намира и село Новоселци, което няма собствено землище.

• 

  Центърът на града от птичи поглед

• 

  Крепостта Баба Вида (10 век)

• 

  Каменната порта „Стамбол“ капия

• 

  Каменната порта „Телеграф“ капия

• 

  Каменната порта „Еничер“ капия

Градът е разположен на десния бряг на река Дунав, в която се намират румънските острови Малък Калафат и Голям Калафат и българските Кутово (или Голия остров), Голям близнак и Малък близнак. Срещу Видин е разположен град Калафат, Румъния. Видин се намира на 61 км от Лом, на 104 км от Монтана, на 145 км от Враца, на 211 км от столицата София, на 385 км от Пловдив, на 509 км от Варна и на 625 км от Бургас.

Климатични данни за Видин (1931 – 1970), рекорди от 1926 – 1970 Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно Абсолютни максимални температури (°C) 18,5 21,5 28 32 36,5 38,8 40,8 41 40,5 32 26 20,2 41 Средни максимални температури (°C) 1,2 4,6 10,4 18,3 23,7 27,5 30,1 29,8 25,4 17,9 9,8 4 16,9 Средни температури (°C) −2,2 0,4 5,1 12,1 17,2 20,7 22,9 22 17,9 11,6 6 0,7 11,2 Средни минимални температури (°C) −6 −3,7 0,2 5,9 10,6 14 15,5 14,5 11 6,1 2,5 −2,5 5,7 Абсолютни минимални температури (°C) −32,5 −30,9 −26,6 −5,5 −0,1 5,1 7,6 5,5 −0,3 −5,5 −13,6 −24,5 −32,5 Средни месечни валежи (mm) 41 37 40 51 64 69 47 38 36 49 56 53 581

Квартали

• Акджамия
• Александър Стамболийски
• Баба Тонка
• Бонония
• Васил Левски
• Вида
• Възраждане
• Гео Милев
• Георги Бенковски
• Калето
• Крум Бъчваров
• Кумбаир
• Нов път
• Панония
• Петко Каравелов
• Плиска
• Стефан Стамболов
• Строител
• Съединение
• Химик
• Христо Ботев
• Център

История

Централната част на града преди 1930 г.

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (свързвайки го и с глагола бдя/и). По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща земи от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци.

Крепостта Баба Вида, 1930

През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 век е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Цар Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.

Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център (пашалък). От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийски войски.

Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка, кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори рис). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и за изнесени 452 варела с рибен хайвер.

През 1738 г. във Видин населението е преобладаващо турско. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско – от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия. При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ век пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. – началото на X в.); Бдин (Х-XV в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

През 1950 – 1952 година, по време на колективизацията, 57 семейства (173 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.

Видин, като център на селскостопански район, традиционно развива свързано промишлено производство – известна е местната винарска изба „Новоселска гъмза“ (по името на Ново село, където обаче с производство на вино се занимава ЛВК „Ново село“), създават се млекоцентрала, консервно, мебелно и шивашко предприятия, цигарена и порцеланова фабрики, развива се бурно през 1950-те години заводът за водни помпи след усвояване на съветски модели и насочване на 95% от продукцията към големия пазар на СССР.

През 70-те и 80-те години на XX век градът бързо се разраства благодарение на новия Химически комбинат „Видахим“ (със завода за полиамидни влакна „Видлон“, завода за автомобилни гуми „Вида“, ремонтно-механичния завод, ТЕЦ „Видин“), станал основата на Държавното стопанско обединение „Видахим“ (с Научноизследователския институт по полиамидни влакна). Заводът за помпи „Георги Димитров“ прераства в комбинат и после в ДСО „Випом“ (включвайки и новия Научноизследователски институт за помпи), превръщайки се в най-големия производител на помпи на Балканите. В структурата на млекокомбината също е създаден научно-приложен развоен институт – НИИ по млечна промишленост, първият в отрасъла извън столицата. Създадени са също Тютюневият комбинат (на базата на Цигарената фабрика), Керамичният комбинат, Мебелният завод „Бдин“ (в добавка към мебелната кооперация), Заводът за ризи „Вида“ (конкуриращ се с ТПК „Боян Чонос“ в износа), веригата магазини „Финес“ (стоки за бита, парфюмерия и козметика) и други предприятия.

Освен с вината си Видин се слави с автомобилните си гуми, водни помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, много от тях успешно изнасяни не само в СИВ, но и в развиващите си и в развитите страни. Благодарение на видинската фабрика България става шестата страна в света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.

След 1990 г. и прехода към пазарна икономика в България промишлените предприятия в града бързо западат и се сгромолясват под влиянието на фактори като политико-икономическо влияние, корупция в държавната и местната власт, приватизация на предприятия с явна невъзможност да оцелеят в новите условия.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

• 1880 – 13 704 души
• 1887 – 14 772 души
• 1910 – 16 450 души

Година на преброяване Численост 1934 18 740 1946 18 759 1956 24 170 1965 37 128 1975 53 529 1985 62 484 1992 62 691 2001 57 395 2011 48 071 2019 40 620

Видин е 21-вият по големина град в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено чувствително е намалението на област Видин, която от 1946 г. се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава обезлюдяване (делът на пенсионерите е над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от всичко 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като област Смолян, област Кърджали са с по-многобройно население. Към 2009 г. населението на област Видин е 108 067 души. Без спешна политика за незабавно спиране хода на емиграционните процеси във Видинско и цяла Северозападна България в бъдеще областта може да се обезлюди подобно на Странджа, където гъстотата е едва 10 – 12 души/km² при средна гъстота за България 70,3 души/km².

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2013 г.

Видин
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011	2013	2015
население	14 772	16 450	18 465	18 481	23 932	36 835	53 091	62 693	62 691	57 614	52 558	50 547	49 471	48 071	46 068	43 595
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

Управление

Избори за общински кмет

• 2019 г.: Цветан Ценков кандидат на местната коалиция СДС (НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДС), печели изборите във Видин c 57,8% пред Огнян Ценков
• 2015 г.: Огнян Ценков (ГЕРБ) печели на втори тур
• 2011 г.: Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53,26% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ)
• 2007 г.: Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „За Видин“)
• 2003 г.: Иван Ценов („Всички за Видин“) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
• 1999 г.: Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
• 1995 г.: Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

Международни отношения

Побратимени градове:

• Демре, Турция
• Зайчар, Сърбия
• Калафат, Румъния
• Ровно, Украйна
• Уест Карълтън, Охайо, САЩ
• Ходмезьовашархей, Унгария

Градове партньори:

• Дебър, Северна Македония
• Дегендорф, Германия
• Леко, Италия
• Улм, Германия

Икономика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Днес в града възстановява работа заводът за автомобилни гуми. Работи с около 200 работници също и заводът за помпи „Випом“, както и заводът за ризи „Вида“ (в ликвидация). Бившият НИИ по млечна промишленост е производствена база на „ЕлБи булгарикум“ (наследник на ДСО „Млечна промишленост“ и носител на авторските права по българския щам за кисело мляко).

Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират.

Инфраструктура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Транспорт

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Ферибот Видин – Калафат

Видин е първото голямо пристанище в страната по течението на Дунав и начална точка на Републикански път I-1, водещ до границата с Гърция при Кулата. На 2 km от града е разположен фериботният комплекс, който през 2013 г. е заменен от втори мост по българското течение на реката, наречен „Нова Европа“ (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин – Калафат“). През Видин преминават 2 европейски транспортни коридора – 4-ти и 7-и.

Във Видин има 4 градски автобусни линии:

Линия	Mаршрут
Линия № 1:	Гарата – Музея – Общински пазар – Старата болница – ОРБ „Св. Петка“ – Църквата – Мелницата – „Товарни превози“ – Ферибоот и обратно по маршрута. Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута.
Линия № 4:	Селище-Гарата-"Калето"-"Панония"-"Видахим"„Вапцаров“ – Английска гимназия – Нафтопункт – Мелницата – „Панония“ бл. 10 – „Панония“ бл. 4 – „Вида Стил“ – ж.к. „Вида“ – „Куклите“ – Нова баня – бл. „Кокиче“ – ж.к. „Баба Тонка“ бл. 3 – Гарата. Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута.
Линия № 5:	„Селище“-Гарата – „Панония“ – „Калето“. Маршрут: Гарата – ж.к. „Баба Тонка“ бл. 6 – ж.к. „Хр. Ботев“ – Нова баня – „Куклите“ – ж.к. „Вида“ – „Вида Стил“ – „Панония“ бл. 4 – „Панония“ бл. 10 – Мелницата – Нафтопункт – Английска гимназия – кино „Вапцаров“ – Военно поделение – Куклен театър – бл. „Лотос“ – Музея – Гарата. Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута.
Линия № 6:	„бл. 120 апартамента“ – Гарата – „Панония“ – Нов гробищен парк. Маршрут: „120 апартамента“ – Гарата – Музея – бл. „Лотос“ – Куклен театър – Военно поделение – Кино „Вапцаров“ – ГПЧЕ – Нафтопункт – Мелницата /Кумбаир/ – „Панония“ бл. 10 – „Панония“ бл.4 – „Вида Стил“ – ж.к. „Вида“ – „Ал. Самболийски“ бл. 6 – „Плиска“ бл. 6 – бл. „Кокиче“ – „Перчински“ – ж.к. „Строител“ – Стар гробищен парк – Нов гробищен парк и обратно по маршрута.

Образование

ПМГ „Екзарх Антим I“

СОУ „Цар Симеон Велики“

• Филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“
• Средно общообразователно училище „Любен Каравелов“
• Средно общообразователно училище „Петко Рачов Славейков“
• Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“
• Средно училище „Цар Симеон Велики“
• Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“
• Природоматематическа гимназия „Екзарх Антим I“
• Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“
• Професионална гимназия по облекло и хранене „Михалаки Георгиев“
• Професионална гимназия по селско стопанство „Г.М.Димитров“
• Професионална техническа гимназия „Васил Левски“
• Основно училище „Епископ Софроний Врачански“
• Основно училище „Иван Вазов“
• Основно училище „Отец Паисий“
• Основно училище „Св. Климент Охридски“
• Помощно училище „Д-р Петър Берон“
• Градско ученическо общежитие
• Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности

Паркове и градини

Крайдунавската градска градина с бюста на Тодор Петров и Художествената галерия „Никола Петров“ отзад

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чемширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетни барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878 – 1899 г., 1911 – 1928 г., 1928 – 1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, Турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на турската крепостна стена), мемориални обекти, панорамни и наблюдателни пунктове, създаващи зрителен контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини

• Парк „Рова“ (Градина над рова) – на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали Стария град (кв. „Калето“).
• Парк „Владикина бахча“ (северните 3/4 от бившия парк „Толбухин“) – пред стадиона; там е била лятната резиденция на Видинския владика.
• Парк „Белите брези“ (южната 1/4 от бившия парк „Толбухин“) – до ж.к. „Христо Ботев“, изцяло с вековни дървета.
• Парк „Нора Челеби Пизанти“ – до централните гробища.
• Лесопарк „Майски лес“ – близо до колодрума.
• Ловен парк – лесопарк край града.

Някои от крайградските паркове са с увредени зони, където повечето от дърветата са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради – църки, училища, детски градини, общинска болница и предприятия, са оформени китни цветни градини и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ – разположена на дунавския бряг на 4 км североизточно от града; обхваща къмпинг „Дунав“ с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин – Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни български и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ – обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, отвъд гр. Дунавци, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла. Включва туристическата хижа „Божурица“ и бази за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища. От 2014 г., местността е дом на скоростните етапи на Рали Вида.

Култура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Религии

Музей Конака

Мавзолеят на екзарх Антим I

Видинската катедрала „Св. Димитър“

Градът е център на Видинска епархия, оглавявана от митрополит Дометиан.

Театър и музика

• Драматичен театър „Владимир Трендафилов“
• Държавен куклен театър
• Филхармония
• Ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“

Медии

БНР

Радио „Фокус“

Радио „Видин“

Радио „Бъдин“

Музеи и мавзолеи

• Музей „Конака“
• Музей „Кръстата казарма“
• Крепост Баба Вида
• Художествена галерия „Никола Петров“
• мавзолей на екзарх Антим I
• тюрбе на Мустафа паша (в двора на болницата)

Други културни учреждения

• Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“
• Читалище „Цвят“, Видин
• Ларп клан „Бдин“

Редовни събития

• Видински панаир
• Фолклорен фестивал „Танци Край Дунав“
• Международен фестивал на влашката песен и танц
• ежегоден фестивал на училищата от региона
• ежегоден концерт на „Jazz състав Fame“
• Бдински национален некланов зимен ларп (ежегодно от 2008 г.)
• турнир по уличен баскетбол Streetball
• Рали „Вида“
• Раликрос Видин
• Мотосъбор на „North-West Motors“

Забележителности

Замък „Баба Вида“

Замъкът „Баба Вида“, намиращ се на брега на Дунав и опасан от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

На мястото е имало бастион по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители я ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби крепостта е завладяна през 1390 г. по времето на султан Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основи. Построена е отново през 1475 – 1476 г. по времето на султан Баязид II.

Крепостта музей „Баба Вида“ е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Крепостта „Баба Вида“

Стамбо̀л капия

Пазар капия

Видинска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Бдинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка Баба Вида, а за защита на населението градът постепенно се укрепва. Изгражда се градската Видинска крепост между 1704 и 1735 г. Тя включва замъка Баба Вида (като цитадела) и 3 концентрични пояса укрепления около града:

• каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени отвън от ров с вода) и реката;
• ров, пълен с вода от р. Дунав, с 13 порти (6 от тях край реката), наричани капии;
• земен вал (насип) отвъд днешния град, известен като Редута.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбол капия, смятана за главната порта на Видинската крепост.

Храмове

Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по височина в България след софийската „Александър Невски“.

• катедрала „Св. Димитър“
• църква „Свети Николай“
• църква „Св. Петка“
• църква „Св. Пантелеймон“
• Видинска синагога
• Джамия с библиотека на Осман Пазвантоглу
• Мустафа паша джамия

Спорт

ФК „Бдин“

Спортни клубове

• ФК „Бдин“
• БК „Видабаскет“
• Кану-каяк клуб „Ванто“
• СКК „Стрела“
• СК „Самбо джудо борба“, Видин
• Спортен клуб по бокс „Global Sports Fight Club“
• Клуб по спортни танци „Видин 99“
• Волейболен клуб „Бдин-Вида“
• Кану-каяк клуб „Бдинци 77“
• Карате клуб „Видин“
• СК по тенис на маса „Бдинци – 2000“
• Шахматен клуб „Найден Войнов“
• СК по лека атлетика „Атлет“
• Клуб по спортни танци „Аксел“
• Клуб по спортни танци „Елит“
• Клуб по културизъм „Бъдин“
• КГСГ „Вида спорт – 2001“
• АСК „Вида Моторспорт“
• стадион „Георги Бенковски“
• колодрум

Външни препратки

• Община Видин
• Видин онлайн
• Видински информационен портал
• Фотогалерия „Снимки от Видин“
• Видин – Баба Вида Архив на оригинала от 2008-12-28 в Wayback Machine.
• „Видин в пътепис от XVII в.: Красиво население, 4700 къщи, 450 дюкяна, 200 бани“, faktograf.bg, 11 януари 2011 г.