Битка при Лизимахия

Битката при Лизимахия през 277 г. пр. Хр. е сражение между келти и армията на претендента за македонския престол Антигон Гонат в Тракийския Херсонес (днешния Галиполски полуостров).

Битка при Лизимахия
Информация
Период 277 пр.н.е.
Място Лизимахия (Тракия)

ПредисторияРедактиране

Битката се състои в третата година от голямото келтско нашествие на Балканите, в хода на което са разорени Македония и Тракия.[1] През 278 г. пр. Хр. келтите разоряват и разположения на шийката на Тракийския Херсонес град Лизимахия,[2] средище на голямото тракийско царство на диадоха Лизимах. След няколко неуспеха в предходните години, Антигон Гонат (син на друг диадох – Деметрий Полиоркет), решава да използва погрома и анархията в Македония, за да направи нов опит да вземе властта над страната. За целта той прекратява военните действия срещу селевкидския цар Антиох I в Мала Азия, сключва мирен договор с него и прехвърля армията си през Хелеспонта (Дарданелите).[3] В района на Лизимахия се натъква на войска от 18 000 келтски воини.[4]

БиткатаРедактиране

Основният източник за събитията – Помпей Трог (преразказан от друг древноримски автор – Юстин), сочи, че битката е предхождана от келтско пратеничество в стана на Антигон. Привидно пратениците идват, за да изнудят Антигон да се откупи, но истинската им цел е да разузнаят за противника си. Привлечени от големите богатства в противниковия лагер, една нощ келтите го нападат, но го заварват напълно изоставен. Предвидил какво ще се случи, Антигон скрива навреме войниците си в близка гора. Келтите се впускат да грабят товара на корабите му, изтеглени на брега. Тогава, според Юстин, те са изненадани от моряците и част от войниците, избягали тук с жените и децата си. „Клането (над келтите) бе такова, че вестта за тази победа осигури на Антигон мир не само от страна на келтите, но и от страна на другите му варварски съседи“.[5]

Изследователите от по-ново време тълкуват тази информация различно. Според Уилям Тарн келтите стават жертва на предварително устроена засада, при която Антигон Гонат използва жаждата им за плячка, а лагера си – за примамка.[4] Други изследователи смятат победата на Гонат за щастлива случайност, резултат от желанието на войниците му да спасят имуществото си.[6]

ПоследициРедактиране

Битката при Лизимахия има голямо непосредствено и дълготрайно значение за политическата история на региона. Оцелелите от разбитата от Гонат войска се оттеглят навътре в Тракия и образуват келтска държава, просъществувала до 212 г. пр. Хр.[7] Победата носи на Гонат голям престиж в Елада и му отваря пътя към Македония като избавител от нашествениците. Синът на Деметрий Полиоркет се утвърждава на македонския престол през 276 г. пр. Хр., година след битката при Лизимахия.[8][9]

ИзточнициРедактиране

  1. Walbank, F.W. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 115.
  2. Tarn, William Woodthorpe. Antigonos Gonatas. Oxford, Clarendon Press, 1913. с. 164.
  3. Walbank 2006, с. 116 – 117.
  4. а б Tarn 1913, с. 165.
  5. Epitome of Pompeius Trogus, Book ХХV (1 – 2). В: Watson, John Selby. Justin, Cornelius Nepos and Eutropius. London, George Bell and Sons, 1886. Посетен на 22.07.2020.
  6. Делев, Петър. Лизимах. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. с. 276 – 277.
  7. Делев 2004, с. 277.
  8. Walbank 2006, с. 117.
  9. Tarn 1913, с. 166.