Битка при Лизимахия
Битката при Лизимахия през 277 г. пр. Хр. е сражение между келти и армията на претендента за македонския престол Антигон Гонат в Тракийския Херсонес (днешния Галиполски полуостров).
| Битка при Лизимахия | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 277 пр.н.е. |
| Място | Лизимахия (Тракия) |
Предистория редактиране
Битката се състои в третата година от голямото келтско нашествие на Балканите, в хода на което са разорени Македония и Тракия.[1] През 278 г. пр. Хр. келтите разоряват и разположения на шийката на Тракийския Херсонес град Лизимахия,[2] средище на голямото тракийско царство на диадоха Лизимах. След няколко неуспеха в предходните години, Антигон Гонат (син на друг диадох – Деметрий Полиоркет), решава да използва погрома и анархията в Македония, за да направи нов опит да вземе властта над страната. За целта той прекратява военните действия срещу селевкидския цар Антиох I в Мала Азия, сключва мирен договор с него и прехвърля армията си през Хелеспонта (Дарданелите).[3] В района на Лизимахия се натъква на войска от 18 000 келтски воини.[4]
Битката редактиране
Основният източник за събитията – Помпей Трог (преразказан от друг древноримски автор – Юстин), сочи, че битката е предхождана от келтско пратеничество в стана на Антигон. Привидно пратениците идват, за да изнудят Антигон да се откупи, но истинската им цел е да разузнаят за противника си. Привлечени от големите богатства в противниковия лагер, една нощ келтите го нападат, но го заварват напълно изоставен. Предвидил какво ще се случи, Антигон скрива навреме войниците си в близка гора. Келтите се впускат да грабят товара на корабите му, изтеглени на брега. Тогава, според Юстин, те са изненадани от моряците и част от войниците, избягали тук с жените и децата си. „Клането (над келтите) бе такова, че вестта за тази победа осигури на Антигон мир не само от страна на келтите, но и от страна на другите му варварски съседи“.[5]
Изследователите от по-ново време тълкуват тази информация различно. Според Уилям Тарн келтите стават жертва на предварително устроена засада, при която Антигон Гонат използва жаждата им за плячка, а лагера си – за примамка.[4] Други изследователи смятат победата на Гонат за щастлива случайност, резултат от желанието на войниците му да спасят имуществото си.[6]
Последици редактиране
Битката при Лизимахия има голямо непосредствено и дълготрайно значение за политическата история на региона. Оцелелите от разбитата от Гонат войска се оттеглят навътре в Тракия и образуват келтска държава, просъществувала до 212 г. пр. Хр.[7] Победата носи на Гонат голям престиж в Елада и му отваря пътя към Македония като избавител от нашествениците. Синът на Деметрий Полиоркет се утвърждава на македонския престол през 276 г. пр. Хр., година след битката при Лизимахия.[8][9]
Източници редактиране
- ↑ Walbank, F.W. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 115.
- ↑ Tarn, William Woodthorpe. Antigonos Gonatas. Oxford, Clarendon Press, 1913. с. 164.
- ↑ Walbank 2006, с. 116 – 117.
- ↑ а б Tarn 1913, с. 165.
- ↑ Epitome of Pompeius Trogus, Book ХХV (1 – 2). В: Watson, John Selby. Justin, Cornelius Nepos and Eutropius. London, George Bell and Sons, 1886. Посетен на 22.07.2020.
- ↑ Делев, Петър. Лизимах. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. с. 276 – 277.
- ↑ Делев 2004, с. 277.
- ↑ Walbank 2006, с. 117.
- ↑ Tarn 1913, с. 166.