Отваря главното меню

Битката при Мечка – Тръстеник е решителна за изхода на бойните действия на Източния фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Битка при Мечка – Тръстеник
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период 14/26 ноември – 30 ноември/12 декември 1877 г.
Място между с. Мечка и с. Тръстеник
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg престолонаследник Александър Александрович
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Пьотър Вановски
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Александър Фиркс
Ottoman flag.svg Мехмед Али паша (Карл Детроа)
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Ottoman flag.svg Асаф паша
Сили
Русчушки отряд Източнодунавска армия
Жертви и загуби
2220 убити и ранени 4200 убити и ранени

Съдържание

Разположение на силитеРедактиране

Османските сили (30 000 войници, 1800 конници и 54 оръдия, командир Асаф паша) са насочени срещу левия фланг на Северния Руски отряд съставен от части на XII-ти армейски корпус (15 батальона, 18 ескадрона и 72 оръдия, командир генерал-лейтенант Пьотър Вановски). Руските сили заемат позиция от брега на р. Дунав – с. Мечка – с. Тръстеник. Общата дължина на отбранителната линия е 10 км.

Битката е замислена от Мехмед Али паша (Карл Детроа). Поради снемането му от поста командващ османската Източнодунавска армия е осъществена от новия командир Сюлейман паша. Целта е да се осъществи пробив в руската отбранителна линия и османските части да се насочат към направлението Бяла – Плевен.

Бойни действияРедактиране

Битка на 14/26 ноемвриРедактиране

Около 8 часа на 14/26 ноември командирът на XII-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Александър Фиркс узнава за започналото вражеско настъпление. Поради разтегнатия фронт възприема тактическа активна отбрана. Главният удар е насочен срещу левия фланг на руските позиции при с. Мечка. Достигнали на 150 крачки до позициите на 45-ти Азовски пехотен полк и 46-ти Днепровски пехотен полк, противниковите части са отбити с контраатака. За успеха допринася фланговият удар от направлението на с. Пиргово на 48-ми Одески пехотен полк (командир полковник Санников). Около 13 часа противникът отстъпва по левия фланг до с. Пиргово. Преследването е преустановено към 15 часа поради започнала османска атака срещу десния руски фланг. Води се ожесточен бой при с. Гюрючешме и с. Тръстеник. Позициите са отстоявани от 47-ми украински пехотен полк, 48-ми Одески пехотен полк и 129-ти бесарабски пехотен полк. След контраатака на 47-ми украински пехотен полк и флангов удар на 48-ми Одески пехотен полк критичната обстановка е преодоляна. Противникът се изтегля на североизток.

Руски загуби: 1509 убити и ранени. Османски загуби: около 1200 убити и ранени.

Битка на 30 ноември/12 декемвриРедактиране

В началото на декември Сюлейман паша подготвя нова атака с цел облекчаване опита на Осман паша да разкъса блокадния пръстен при Плевен. На 30 ноември/12 декември многобройни османски сили излизат от Русе. Руските части, усилени след първия бой, са известени за началото на османското настъпление с оръдейни изстрели от бреговата артилерия при Парапан. Около 8:30 часа османската конница достига линията с. Пиргово – с. Гюрючешме. Следват я гъсти пехотни колони и артилерия. Отбити са две атаки при с. Мечка и с контраатаки противникът е отблъснат до височините при с. Пиргово. Действията са подкрепени от руската броненосна лодка „Никопол“, установена на котва при о-в Мечка. Десният руски фланг провежда успешно настъпление при с. Гюрючешме. Противникът е принуден да се изтегли от цялата линия към направлението Русе – Кадъкьой. Сюлейман паша научава за пленяването на Западната армия на Осман паша при Плевен след преустановяването на боя.

Руски загуби: 711 убити и ранени. Османски загуби: около 3000 убити и ранени.

РезултатиРедактиране

Битката при с. Мечка – с. Тръстеник приключва действията на Източния фронт през 1877 г. Източният руски отряд решително задържа най-мощната османска групировка – Източнодунавската армия. Изпълнява успешно стратегическата си задача – да не допусне флангов удар срещу главните руски сили, а през късната есен – да не допусне опит от изток за деблокиране на обкръжената при Плевен османска Западна армия.

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 79, 150 – 151