Отваря главното меню

Източнодунавска армия

Източнодунавска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Източнодунавската армия е създадена в началото на юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на Балканския полуостров. Формирана е на основата на части, разположени в т.н. Четириъгълник на крепостите. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.

Командир е Мехмед Али паша (Карл Детроа), заменен на 21 септември/3 октомври 1877 г. от Сюлейман паша. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два Армейски корпуса:

  • Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 батареи, командир Ахмед Еюб паша
  • Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша.

Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда: Русчушки, Османпазарски и Чаиркьойски отряд.

Основната и задача е да нанесе от изток, флангови удар срещу главните руски сили извършили десант при Свищов. Поради бавно съсредоточаване и мудност претърпява оперативен провал.

Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при Езерче, Кацелово и Горско Абланово, Кашъкбаир и Карахасанкьой, Чаиркьой, Мечка и Тръстеник и др. губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.

В заключителния етап от войната, 27 000 войника от състава на армията са прехвърлени в долината на р. Тунджа и р. Марица за подкрепа на дейтвуващите в този район османски сили. Отстъпва с боеве Бяла, Търговище, Разград и Шумен. По силата на Санстефанския договор, частите на армията се изтеглят от Русе, Силистра и Варна.

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 97-98