Отваря главното меню

Битката при Сенно (Контраударът при Сенно и Лепел) от 6 до 11 юли 1941 г. е голямо танково сражение в началния период на Германо-съветската война от 1941-1945 г., завършило с поражение на съветските войски.

Битка при Сенно
Източен фронт, Втора световна война
Eastern Front 1941-06 to 1941-09.png
Източният фронт през лятото на 1941 г.
Информация
Период 611 юли 1941
Място Сенно (североизточна Беларус)
Резултат немска победа
Страни в конфликта
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия Flag of the Soviet Union (1924–1955).svg Съветски съюз
Командири и лидери
Херман Хот Павел Курочкин

В тази битка изчезва безследно синът на съветския лидер Йосиф Сталин – командирът на гаубична батарея старши лейтенант Яков Джугашвили.[1]

НакраткоРедактиране

В първите две седмици след нападението на Германия срещу Съветския съюз от 22 юни 1941 г. немската група армии „Център“ разгромява съветските войски, разположени по западната граница на СССР, и навлиза стотици километри навътре в съветска територия в направление към Смоленск и Москва. Начело на настъпващите войски са танковите групи, командвани от Херман Хот и Хайнц Гудериан. В началото на юли съветското главно командване хвърля срещу тях повече от хиляда танка в масирана контраатака югозападно от Витебск. В резултат на това на 6 юли се завързва насрещно сражение в междуречието на Западна Двина, Днепър и Березина. След 3-дневни боеве около Сенно и на река Черногостница съветската операция се проваля. Обходени по фланговете и подложени на непрекъснати бомбардировки от Луфтвафе, двата механизирани корпуса, които извършват контраудара, отстъпват на изток, губейки по-голямата част от бойната си техника.[2]

Бойни действия около Сенно и на подстъпите на Витебск (6 до 10 юли)Редактиране

 
Сблъсъци на танковите войски около Сенно,
обход на германците към Витебск

На 3-4 юли предните германски части достигат брега на Западна Двина северозападно от Полоцк, а други спират на Днепър край Рогачьов. 39-ти моторизиран корпус от състава на 3-та танкова група на генерал-полковник Херман Хот се насочва към Витебск, а 47-ми моторизиран корпус от 2-ра танкова група (Гудериан) напредва към Орша. На 4 юли командирът на Западния фронт маршал Семьон Тимошенко заповядва на 20-та армия (130 000 бойци, над хиляда танка и 1500 оръдия с командващ генерал-лейтенант Павел Курочкин) да прегради линията от Полоцк до Орша. В същата заповед се дават по-малко от 48 часа срок за подготовка на контраудар срещу немците в направление към Лепел.[2] Със задачата са натоварени 7-ми механизиран корпус на генерал-майор Василий Виноградов (22 000 войници и 570 танка[3]) и 5-ти механизиран корпус на генерал-майор Иля Алексеенко (21 000 войници и 860 танка[4]) и двата подчинени на 20-та армия. Срещу тях действат няколко танкови и моторизирани дивизии – общо към 500 танка, подкрепени от пехотни части с противотанкова артилерия и авиация.[2]

Съгласно нареждането на Тимошенко, контраударът започва на 6 юли сутринта. Корпусът на Виноградов настъпва откъм Витебск (североизточно от Лепел), а корпусът на Алексеенко – от югоизток, откъм Орша. 14-та танкова дивизия от 7-ми корпус е спряна от силна немска отбрана на река Черногостница и търпи тежки загуби в опита си да я форсира. След продължителен преход, другата танкова дивизия от 7-ми корпус – 18-та, овладява Сенно късно вечерта. Още на следващия ден немската 17-та танкова дивизия контраатакува съветските части в града. На 8 юли заедно с 12-та танкова дивизия тя пресича новите съветски опити за настъпление, изтласква съветския 5-ти механизиран корпус южно от Сенно и обкръжава части от него. Ударите на германската авиация се засилват на 9 юли. На този ден генерал Курочкин дава заповед за отстъпление на съветските танкови части, тъй като германците (левият фланг на 3-та танкова група) форсират Западна Двина, достигат Витебск и заплашват тила на контраатакуващите. На 9-11 юли остатъците от 5-ти и 7-ми механизиран корпус отстъпват с ариергардни боеве от района на Сенно.[2]

Причини за съветското поражениеРедактиране

  • Поради недостатъчното разузнаване, в началото на операцията съветското командване не е наясно със силите на противника. Ударът е насочен срещу 3-та танкова група (Хот), но не се отчита близостта на силни части от 2-ра танкова група (Гудериан) югозападно от Сенно, които пресрещат съветските левофлангови колони.
  • Закъснелите доставки на гориво забавят съветското настъпление още в самото му начало (нощта на 6 срещу 7 юли).
  • Неподходящият за бронирана техника терен (пресечен от реки и блата) възпрепятства напредването на десния фланг на 7-ми механизиран корпус и улеснява германските прикриващи части, действащи с противотанкови оръдия на брега на Черногостница.[2]
  • Липсата на координация между командирите на съветските корпуси. На 7-8 юли германците притискат съветската 18-та танкова дивизия край Сенно и създават опасност за северния фланг на 5-ти механизиран корпус. В неведение за това, генерал Алексеенко продължава настъплението южно от Сенно в западна посока (към Лепел) и е подложен на силна контраатака на 8 юли.[1]
  • Бомбардировките от немската авиация, която има пълно господство над съветската, провалят опитите за подновяване на съветското настъпление на 9 юли.[2]

ПоследициРедактиране

В Лепелския контраудар 5-ти и 7-ми механизиран корпус губят 832 танка. Немските загуби, по руски оценки, се равняват на около 300 танка, немалък брой пехота и артилерия.[5]

С действията си в боевете между 6 и 11 юли съветските двата корпуса задържат за известно време германското настъпление и дават възможност за укрепване на подстъпите към Смоленск. Въпреки това германците форсират Днепър още на 10 юли, а след по-малко от седмица сключват обръч около три съветски армии край Смоленск. След тези събития, на 16 юли Тимошенко докладва на Ставката на съветското Върховно главно командване: „Нямаме достатъчно подготвени сили за прикриване на направлението към Москва. Най-важното – нямаме танкове.“[6]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Мартов, В. Оборона Витебска в дни Великой Отечественной Войны – июль 1941 г.: Хронология событий (взето от Портала на град Витебск, на 9.2.2009)
  2. а б в г д е Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г. (Механизированные корпуса РККА, 8.2.2009)
  3. Без да се брои една дивизия, изпратена към Орша. Източник: 7 механизированный корпус (Механизированные корпуса РККА, 8.2.2009)
  4. В т. ч. не влиза една дивизия, изпратена в Украйна. Източник: 5 механизированный корпус (Механизированные корпуса РККА, 8.2.2009)
  5. 1941 год – уроки и выводы („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: Проект „Военная литература“, 8.2.2009), стр. 121
  6. Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11