Отваря главното меню

Херман Хот (на немски: Hermann Hoth) е офицер в немската армия от 1904 до 1945 г. и достига чин генералоберст през Втората световна война. Заедно с Хайнц Гудериан развиват идеята за Блицкрига.

Херман Хот
Hermann Hoth.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1904 - 1918; 1919 - 1945 г.
Прякор “Papa Hoth”
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование пехотно-танкови войски
Командвания 4-та танкова армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
Подпис Papa Hoth Unterschrift.jpg
Херман Хот в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)Редактиране

Херман Хот е роден на 12 април 1885 г. в Нойрупин, Германия. Син на военен медицински офицер. През 1904 г. се присъединява към армията като офицерски кадет. До 1914 г. достига чин хауптман и служи в Генералния щаб. Участва в Първата световна война, където командва различни формации. Приключва войната в щаба на пехотна дивизия.

Междувоенен периодРедактиране

След войната служи в Райхсвера. През 1935 г. при сформирането на Вермахта вече е командир на 18-та пехотна дивизия с чин генерал-майор. През 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант и получава ръководството на 15-ти корпус. Води формацията по време на кампанията в Полша. Става един от първите офицери носители на Рицарски кръст.[1]

Втора световна война (1939-1945)Редактиране

 
Ген. Херман Хот и Хайнц Гудериан, СССР 1941 г.

По време на кампанията на запад ръководи 10-та армия. На 19 юли 1940 г. е издигнат в чин генерал (full general).[1] За операция Барбароса му е поверено командването на 3-та танкова група. Под негово командване формацията прониква дълбоко в съветската територия и овладява Минск, Витебск и взема голям брой военнопленници. След това участва в настъплението към Москва. На 17 юли 1941 г. Хот е награден с дъбови листа към Рицарския кръст. През октомври е прехвърлен в южния сектор на Източния фронт. Там поема командването на 17-та армия с чин генералоберст. Води формацията в боевете край Харков и Дон. През лятото на 1942 г. поема командването 4-та танкова армия. Участва в операция Зимна буря, неуспешния опит за изграждане на коридор към обградената 6-та армия при Сталинград. През февруари-март 1943 г. Хот участва в решителната германска победа по време на третата битка при Харков.[1]

През юли 1943 г. участва в операция Цитадела. За нея на Хот е поверено командването на армия съставляваща ариергарда на южния фланг на немското настъпление. В състава и влизат 2-ри СС танков корпус, 48-ми танков корпус и 52-ри корпус. Атаката започва на 5 юли. В началото формацията постига бърз успех и нанася тежки загуби на 6-та гвардейска армия. Дълбочината на изградените съветски защитни линии и наличните съветски резерви намалява скоростта на настъпление и започват да нанасят все по-големи загуби. На 12 юли Червената армия започва контраофанзива, операция Кутузов, в посока издатината при Орел. В допълнение на 9 юли започва съюзническия десант в Сицилия и Хитлер изтегля някои от най-добрите формации.[1]

На 15 септември 1943 г. Хот е награден с мечове към Рицарския кръст. През ноември съветските войски превземат Киев, което ядосва Хитлер. На 10 декември Хот е освободен от командване, поставен е в резерва и не получава ново назначение до края на войната.[1]

Пленяване и смъртРедактиране

След войната към Хот са повдигнати обвинения за военни престъпления извършени от войниците под негово командване. През 1948 г. е признат за виновен и е осъден на 15 години затвор. Излежава шест от тях, след което е освободен от затвора Ландсберг. Прекарва част от времето като пише за военна история. Умира на 25 януари 1971 г. в Гослар, Германия.[1]

Военна декорацияРедактиране

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II-ра (?) и I-ва степен (?)
  • Рицарски кръст на Хоенцолерн (?) – с мечове
  • Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (?) – III-та степен (?)
  • Баварски кръст „За военна заслуга“ (?) – II-ра степен (?)
  • Германска „Танкова значка“ (?) – сребърна (?)
  • Български кръст „За военна заслуга“ (?) – IV-та степен (?)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (?)
  • Хамбургски орден „Ханзейски кръст“ (?)

Използвана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((en)) Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437. с. 18-20.

Външни препраткиРедактиране