Благой Шклифов

Благой Стефанов Шклифов е български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори.

Благой Шклифов
български езиковед
Роден	Благой Шклифов 30 януари 1935 г. Черешница, Гърция
Починал	25 септември 2003 г. Сяр, Гърция
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Институт за български език към БАН Софийски университет

Биография

Шклифов е роден в костурското село Черешница в Егейска Македония, днес Поликерасо, Гърция. Дядо му Кольо (Никола) е участник в Илинденското въстание като куриер на селската чета. Баща му Стефан Шклифов, роден през 1904 г. в Черешнища, през 1913 г. е записан от гръцките власти на Стефанос Склифас. Майка му, Доста Шамова, също родена през 1904 г. в Черешница, е преименувана на Теодота Сяму.

В края на април 1948 година, по време на гръцката гражданска война Благой Шклифов е изведен от комунистическите сили извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци. След кратък престой във Вардарска Македония е изпратен в Унгария, където завършва средното си, а по-късно и висшето си образование, специалност руска и българска филология.

През 1964 г. се установява в София, където записва докторантура, посветена на българската историческа фонетика с оглед на македонските говори. През 1969 г. в София се преселват и родителите на Шклифов. От 1971 г. работи в Института за български език при БАН. През 80-те и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и дисциплините „Историческа граматика на унгарския език“ и „Унгарска диалектология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На 20 септември 2003 г., Шклифов записва българския диалект в село Попължани, Леринско и отсяда в селото. Рано на следващата сутрин в неделя, 21 септември, Шлифов заминава от Попължани за Сяр. На 16 km преди Сяр, ауди с висока скорост и загасени светлини в мрака ги застигнало и ударило колата им отзад вдясно. Умира на 25 септември 2003 г. в Гърция след катастрофата.

Научни постановки

Шклифов изследва югозападните български говори – главно костурския, преспанския и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, езиковата ситуация в Северна Македония. Той застъпва гледището, че говорите са основен източник за изучаването на историята на езика. Някои от неговите изводи по отношение на промените на много от фонетичните явления в българския език са нетрадиционни и противоречат на възприети тези от славистиката през XIX век. Разглеждайки югозападните говори в съпоставителен план със старобългарския език, в отличие от други езиковеди той обяснява развитието на редица звукове, например на общославянския ѫ не с външни влияния, а с вътрешните процеси на езика.

Шклифов критикува стесняването на диалектната основа на книжовната норма на българския език и дискриминирането на словното богатство на западните български говори след 1878 година. Правописната реформа от 1945 г., премахването на буквата ят (ѣ) той определя като антинационално решение, основа за национално разединение и противопоставяне на източни и западни български говори. Така според него се улеснява създаването на друга българска книжовна норма – тази в Северна Македония, определена от него като „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“.

Съчинения

• Местните названия в с. Черешница, Костурско, Славистичен сборник 1973, с. 269-277
• Костурският говор, София 1973. https://www.strumski.com/books/b_shklifov_kosturskiot_govor_1973.pdf
• Акцентната система на долнопреспанския говор, сп. Български език, 1975, кн. I, с. 34-38
• Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, кн. VIII, с. 201-328
• Долнопреспанският говор, София 1979
• Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, 119 с.
• Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско – Леринско), София 2000, 144 с.
• За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, София 2002, 25 с.
• Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, 287 с., в съавторство с Екатерина Шклифова
• Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2.
• Фразеологичен речник на говора на село Черешница, Костурско, София 2016, 413 с.

Външни препратки

• От и за Благой Шклифов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Владимир Йончев, „Загиналият наш учен в Гърция блъснат от кола без светлини“, в-к „Новинар“, 27 септември 2003