Благун (дъб)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.
Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.[2]
Благун | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Ten. | ||||||||||||||||||||
Благун в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространение
редактиранеВидът се среща на Апенините, основно на Балканския полуостров, до северозападната част на Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м[3] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.
Други названия
редактиранеОфициални алтернативни названия:[4] сладун, граница, стожер.
Народни, диалектни и старинни названия:[5] лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), плочкач (Македония), унгарски дѫбъ.
Галерия
редактиране-
Дървета
-
Кора
-
Листа
-
Мъжки реси
-
Женски цветове/зàвръзи
-
Жълъди
Източници
редактиране- ↑ Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ ((en)) Quercus frainetto Ten. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152
- ↑ П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59
Литература
редактиране- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.