Блатник (на руски: болотник, болотняник или болотный) е зъл дух от славянската митология, обитател на блатата. Според народните поверия блатните духове трупат съкровища на дъното на блатата векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Ако човек се приближи много до някое блато блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното за да го удавят.

Блатник
ПодобниВоден дух
МитологияСлавянска митология
РегионИзточна Европа
Блатник в Общомедия

Хората си представяли блатника като посивял старец, с широко и жълтеникаво като блатната вода лице. Според някои описания той е човек с дълги ръце, с покрито с гъсти, сиви косми тяло и дълга извита опашка. Освен това се е считало, че блатниците могат да приемат какъвто си искат облик – на пътник, монах или дори на някой познат човек.

За жилище на блатника безспорно се считало цялото блато. Но все пак той си имал и любими места – пукнатини и дълбоки кални ями, особено покритите с треви, които изглеждат като красиви зелени ливади.

В някои места вярвали, че блатниците живеят в голям каменен дом под водата или в средата на блатото, заедно със своите жени и деца. Най-често за жени на блатника се считали удавени девици, кикимори и русалки.

Преданията никога не са приписвали добри постъпки на блатниците. Те се считали за безусловно зли и много опасни за хората дръзнали да навлезят в техните владения. Блатниците плашели преминаващите през блатото хора с резки и непонятни звуци: въздишки, бълбукане, стонове, гръмки приплясвания и удари с длани по водата. Блатниците често устройвали капани за неопитните хора – слагали на техния път зелена трева, корени или дървета, под които имало бездънни ями или пукнатини.

Освен това блатниците понякога специално примамвали хората при себе си в блатото за да ги удавят или поне да ги принудят да бродят безцелно между пукнатините. В много области се считало, че блатниците обикаляли по края на блатото във вид на хора, облечени в черно, с фенер в ръка. Така пътниците се заблуждавали и влизали в блатото, надявайки се да открият други хора или къщи, където би могъл да гори този огън.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Лосева И.Н., Капустин Н. С., Кирсанова О.Т., Тахтамышев В.Г. Мифологический словарь. – Ростов-на-Дону: Феникс, 1997 г. – 576с.
  2. Шапарова Н.С. Краткая энциклопедия славянской мифологии. М., Издательство АСТ, 2001. – 624 с.