Отваря главното меню

Блечли парк

(пренасочване от Блечли Парк)

Блечли Парк (на английски: Bletchley Park) е секретна военна площадка от времето на Втората световна война, днес музей, в Блечли, Милтън Кийнс, Бъкингамшър, Великобритания.

Там се е намирала Правителствената школа по кодиране и шифроване (Government Code and Cypher School, GC&CS) – по-късно прераснала в Център за правителствена връзка (Government Communications Headquarters, GCHQ), извършва криптоанализ на шифрите на германските ВМС, използвани за радиопредаване на свръхсекретни съобщения. Най-известен става случаят с разбиването на шифъра на шифровалната машина „Енигма“. Тези успехи според някои историци съкращават войната с 2 до 5 години[1]. Тъй като работата по разшифроване изисква голяма изчислителна мощ, там са разработени някои от първите компютри.

Имението Блечли Парк

БомбаРедактиране

„Бомбата“ е електромеханична изчислителна машина, разработен в Полша в предвоенните години и доразвита от британците, с която бързо и ефективно се тестват хиляди различни възможности за разбиване на шифъра на Енигма. Тя изпробва последователно варианти на настройките на Енигма (ред и положение на роторите и превключвателите на пулта), за да намери вярната комбинация с помощта на т.нар. „атака въз основа на открит текст“ (crib). За всяко възможно положение на роторите машината по електрически път извършва поредица от логически дедукции и когато установи противоречие, отхвърля това положение и продължава нататък. По този начин остават доста малко на брой положения за по-нататъшен анализ. След първата машина, заработила на 18 март 1940 г.[2], са построени още. Към края на 1941 г. обаче се оказва, че хората и машините не могат да смогват да дешифрират със същата скорост, с която германците усъвършенстват шифъра. Напредък е постигнат едва с доставката на автентични немски кодови таблици

ColossusРедактиране

Немците обаче имали и криптирани съобщения, пращани чрез телетип, доста по-различни от тези на Енигма. Lorenz SZ 40/42 е криптираща машина за военни комуникации от най-високо ниво. Подслушването на съобщенията от Lorenz започва през 1941 г. В опит да дешифрира съобщенията е създаден Colossus, сред първите в света компютри с електронни лампи. Алън Тюринг предлага за разшифроване да се използват статистически методи и те залягат в принципа на действие. Първият Colossus е създаден от Томи Флауърс, старши инженер в Post Office Research Station, който използва опита си от телефонните централи, работещи с електромеханични релета. Colossus е доставен в Блетчли парк на 18 януари 1944 г. и започва работа срещу германския шифър на 5 февруари.

 
Компютърът Colossus е първият програмируем цифров компютър, използван за дешифриране на немските съобщения през Втората световна война

Colossus е първият програмируем дигитален компютър. Използвал е огромен брой вакуумни лампи. Имал е възможността да върши голям брой булеви логически операции, но не е бил цялостен по Тюринг. Били произведени 9 броя машини Mk II Colossus (един Mk I бил преработен до Mk II, правейки общия брой на машините – 10). Mark I имал 1500 вакуумни лампи, но Mark II със своите 2400 бил 5 пъти по-бърз и по-лесен за работа. Това забързало дешифрирането много. Докато Mark I е бил в производство, вече се проектирал Mark II. Алън Кумбс взел ръководната позиция в проекта Colossus Mark II, когато Томи Флауърс започнал работа над други проекти.

Colossus можел да оперира с 5000 букви в секунда, като хартията, от която четял входните данни, се движела с 12.2 m/s (40ft/s). Понякога 2 или повече Colossus компютъра търсели различни възможни решения на проблем. Това в днешни дни наричаме паралелно изчисление, което реално намалява времето за изчисление наполовина или повече.

Colossus бил първият компютър, който използвал shift registers и systolic arrays, позволявайки му да извършва 5 едновременни теста, всеки включващ до 100 булеви изчисления, на всеки от 5-те канала на перфорираната лента, използвана за вход на данни (въпреки че в повечето случаи едва 1 – 2 канала се разглеждали на всяка итерация). В началото Colossus е използван да определи началната позиция на барабан за определено съобщение. Mark II имал механизъм, подпомагал определянето на това кога да се спре барабана. И двата модела били програмируеми чрез механични ключове и панел с щепсели.

 
Реконструираният Colossus, сниман отзад

МузейРедактиране

Дълго след войната работата на криптоаналзаторите остава секретна и затова информацията за първите компютри става известна едва след 1970-те. През 1993 г. тук е открит Национален музей на компютрите (The National Museum of Computing). През 2007 е изложена работеща реплика на Colossus[3].

ИзточнициРедактиране

  1. Hinsley, Sir Harry. The Influence of ULTRA in the Second World War. 1996, [1993]. Посетен на 23 юли 2012. – запис от лекция, изнесена на 19 октомври 1993 г. в Кеймбриджкия университет
  2. Oakley 2006, с. 40/03B
  3. The National Museum of Computing: The Colossus Gallery. Посетен на 12 ноември 2016.

Външни препраткиРедактиране

  • Oakley, Brian. The Bletchley Park War Diaries: July 1939 – August 1945. Wynne Press, 2006.