Дедукция
Дедукция произлиза от латинската дума deductio (извеждам, продължавам) и във философията означава извеждане на особеното и единичното от общото, както и схващане на единичния случай на базата на един всеобщ закон. В кибернетиката дедукция означава извеждане на сигурни твърдения от други твърдения с помощта на логически заключения. При дедуктивните умозаключения говорим за пренасяне на общото към частното.[1]
Дедукцията като метод на разсъждение
редактиранеВ детската психология
редактиранеМетодът се използва в детската психология. При това на база наблюдения върху големи и разнообразни възрастови групи, учените правят изводи за базисните детски нагласи и черпят информация за типичните психологични реакции при типови ситуации. Иначе казано, натрупана, примерно в социални експерименти, статистика, позволява да се напише „азбука“ на поведението. Това им помага да идентифицират строго индивидуалните проблеми на пациентите си и да потърсят подход към тях.
В педагогиката
редактиранеВ педагогиката се използва за извличане на неинвазивни възпитателни методи, щадящи крехката детска психика.
В математическата логика
редактиранеУточняването на понятията, свързани с дедукцията през XIX и XX век води до преразглеждане на дедукцията и премахване на едностранчивото разбиране за нея като извод от общото към частното. Съвременното понятие за дедукцията е разширено обобщение на тълкуването на Аристотел [2] за силогическия извод.
Метод за построяване на научни теории
редактиранеКогато се използва само дедуктивният извод, се казва, че е използван дедуктивен метод на построяване на научното знание.
Примери
редактиране- 1)
Факт 1: Никоя електрическата крушка не свети без ток.
Факт 2: Няма ток.
Заключение: Електрическата крушка не свети.
- 2)
Факт 1: При всички живи хора сърцето работи.
Факт 2: Сърцето на човека не работи.
Заключение: Човекът не е жив.
Приложение
редактиранеДедуктивният метод се прилага когато е натрупан и теоретично е изтълкуван емпиричният материал, който трябва да се систематизира. При това трябва по-строго и последователно да се изведат всички следствия от него, като се получава и ново знание – например, като съвкупност от възможните интерпретации на дедуктивно построената теория.
Обща схема на организиране на дедуктивните системи
редактиранеЕлементи
редактиране- Изходна база (съвкупност от изходни термини и твърдения);
- Използвани логически средства (правила на извеждане и определяне);
- Съвкупност от изводни твърдения (изречения). Получават се от изходната база чрез прилагане на логическите средства.
Видове дедуктивни системи
редактиранеАксиоматични дедуктивни системи
редактиранеСхема на построяване на дедуктивното заключение при аксиоматичния метод
редактиране- Избира се известно множество от приемани без доказателства изречения на определена теория (аксиоми);
- Влизащите в тях понятия не се определят явно в рамките на дадената теория;
- Определят се правила за извеждане и правила на дефиниране на дадената теория, които позволяват да се преминава съответно от едни изречения към други и да се въвеждат нови термини (понятия) в теорията.
- Всички останали изречения на дадената теория се извеждат от аксиомите (1) въз основа на определените правила (3).
Конструктивни дедуктивни системи
редактиранеДедуктивният метод в този случай се нарича конструктивен (генетически) метод.
Основна задача на този метод е последователно конструиране на разглежданите в системата обекти и на твърденията за тях. За разлика от аксиоматичния метод, при конструктивното построяване на теорията се прави опит за свеждане до минимум на изходните, недоказуеми в рамките на тази теория твърдения и неопределени термини. Полага се специална грижа за съдържателната им очевидност.[3]
Източници
редактиране- Философски речник. Под редакцията на М. М. Розентал и П. Ф. Юдин. Издателство на БКП, С., 1963