Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За планината вижте Богословец (планина).

Богословец (на македонска литературна норма: Богословец) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

Богословец
Богословец
— село —
Дяволската стена, гравюра от 1842 г.
Дяволската стена, гравюра от 1842 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.7733° с. ш. 22.0228° и. д.
Богословец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Географска област Овче поле
Надм. височина 425 m
Население 4 души (2002)
Пощенски код 2227

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 11 километра южно от общинския център град Свети Никола и на 4 километра южно от първокласния път ВелесЩип.

ИсторияРедактиране

В XIX век Богословец е чисто българско село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1825 година. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Богословецъ брои 320 жители, всички българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Богославец (Bogoslavetz) се състои от 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Богословец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богословац (Bogoslovac) като българско християнско село.[4]

В 1994 година селото има 2, а в 2002 година – 4 жители.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Богословец
  •   Арсо Илиев (1860 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[6]
  •   Дане Георгиев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[7]
  •   Йованче, деец на ВМОРО и ВМРО[8]
  •   Йорде Чолаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[9]
  •   Сане Арсов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[9]

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134-135.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Официален сайт на Община Свети Никола
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.
  9. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.