Богословска проза
Богословската проза е художествено писане, което оформя отношението на хората към богословските вярвания.[1][2][3] Обикновено е поучително или проучващо, а не описателно[4] и се ангажира конкретно с теоретичните идеи, които стоят в основата и оформят типичните отговори на религията.[5] Богословската проза като концепция се използва както от теисти, така и от атеисти, като например в измислени пантеони и култури в богословската фантастична литература.[6]
Богословска и религиозна проза
редактиранеТематиката на богословските романи често се припокрива с философски романи, особено когато се занимава с въпроси от естествената теология (наричана още философия на религията). Например Роджър Олсен отбелязва, че проблемът със злото е характеристика на някои значими богословски измислици.[7]
Богословската проза също се припокрива с религиозната проза или християнските романи (наричани още вдъхновяваща прози), особено когато се занимават със сложни идеи като изкупление, спасение и предопределение, които имат пряко влияние към отношението към религиозните практики.[8] Някои автори се опитват да разграничат богословски роман като такъв, който обозначава по-ориентиран към идеята сюжет, а не роман, който е за хора, които случайно взаимодействат с религията,[9] но разликата често се оказва трудна за определяне, когато идеите и действията са тясно преплетени и си влияят взаимно.
Примерите за жанра (наричани още новели) включват:
- Кандид (1759) от Волтер
- Книга на Юдит (I век пр.н.е.) от Анонимен автор
- „Адът е отсъствието на Бог“ (2001) от Тед Чианг
Богословска дълга проза
редактиранеПримерите за богословска дълга проза включват:
- Philosophus Autodidactus (първоначално Hayy ibn Yaqdhan) (12 век) от Ибн Туфаил
- Theologus Autodidactus (първоначално Трактатът на Камил за биографията на Пророка) (1268) от Ибн ал-Нафис
- Божествена комедия (1320) от Данте Алигиери
- Напредъкът на поклонника (1678) от Джон Бунян
- Братя Карамазови (1880) от Фьодор Достоевски
- Лъвът, вещицата и гардеробът (1950) от CS Lewis
- Тишина (1966) от Shūsaku Endō
- Бараката (2007) от Уилям П. Йънг
Свързани поредици от теологична проза
редактиранеОтделни истории могат да бъдат свързани последователно, за да съставят композитен роман или кратък цикъл, където група истории взаимодействат, за да предадат по-богата или по-пълна история, отколкото всеки един отделен елемент може.[10]
Примерите за свързани серии от теологична фантастика включват:
- Поредицата „Пътуване“ от Ричард Белчер. Той включва 20 романа, изследващи калвинистката теология.[11]
Източници
редактиране- ↑ Theological-fiction // Goodreads. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Kamm, Oliver. Theological Novels // Book Blogs. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Smith, Chris. 12 Fiction Books that will shape your Theology // Relevant Magazine. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Challies, Tim. The Bestsellers: The Harbinger // Challies Reviews. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Frykholm, Amy. A novel at the edge of Faith // The Christian Century. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Hartman, Rachel. Five Theological Fantasies for Ecstatic Atheists // TOR.Com Science Fiction, Fantasy and the Universe, 9 Mar 2015. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Olsen, Roger. Some good novels that include theological themes // Evangelical Arminian Theological Musings. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Churchwell, Sarah. A man of sorrows // The Guardian. 4 Oct 2008. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Spinella, Frank. The Value of Theological Fiction // Theology and Literature. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Harper, Baird. 5 Essential Linked Story Collections That Are Better Than Novels // Literary Hub, 8 Sep 2017. Посетен на 10 November 2019.
- ↑ The Journey Series // Grace and Truth Books. Посетен на 10 November 2019.