В теологията, спасение би могло да означава две неща:

  • спасяване от нещо, като например страдание или наказание за грях, още наречено избавление;
  • спасяване за нещо, като задгробен живот или приемане в Божието Царство.

В по-общ културен и философски смисъл, спасението на душата е постигане на състояние на спокойствие и безметежност на съзнанието на човека, и на неговия дух.[1]

Теологичната наука, изучаваща спасението се нарича Сотирология. Тя изследва начините, по които може да се влияе и да се постигне спасение, резултатите и ползите от него.

ХристиянствоРедактиране

Спасението на душата е основна догма и крайната цел на живота на човека, според християнството.[2]

Християнството счита, че човекът е съставен от тяло и душа. Тялото се ражда, живее и умира, както всички останали живи същества, на Земята. Душата обаче, е дадена от Бог само на човека, тя е безсмъртна и неунищожима. След смъртта на тялото на човека, неговата душа се явява на съд и в зависимост от делата й приживе, бива изпратена в рая или в ада. Православието счита, че съществуват митарства.

Спасението на душата се състои в изкуплението и освобождаването от греха, което прави възможно нейното последващо възсъединяване с Бога.

Според християнството, всички хора са родени грешни. Единствено Иисус Христос – образът на Господа в плът, като един от ипостасите на Светата Троица, е безгрешен.

Следват някои от по-често цитираните стихове от Новия завет на Библията по отношение на спасението (могат да съществуват различия в тяхното тълкуване):

  • Вярата в Исус: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)
  • Божията любов: „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римл. 5:8) „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)“ (Ефес. 2:4 – 5) „когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците“ (Тит 3:4)
  • Грехът отдалечава човек от Бог. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“(Римл. 3:23) „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римл. 5:12)
  • Бог дава вечен живот, защото Исус Христос изкупи нашите грехове: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот чрез Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 6:23}})
  • Спасени (от греха) чрез молба за прощение, както ние прощаваме на другите: „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.“ (Матей 6:14 – 15)
  • Изповед и вяра: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ – „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ (Римл. 10:9 – 10) „Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси.“ (Римл. 10:13)
  • Спасение чрез кръщение (необходимо е също така да вярвате, за да се спасите): „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен…“ (Марко 16:16). „които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа“ (1 Петр. 3:20 – 21); „Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото“ (Римл. 6:3 – 5)
  • Необходимо е ново рождение: „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.“ (Йоан 3:3 – 5)
  • Какво трябва да направим?: В деня на Петдесятницата, Петър стои пред 3000 слушатели и проповядва за смъртта и възкресението на Исус (Деяния 2 гл.). След като слушателите повярват в думите на Петър, те питат какво трябва да направят, а Петър отговаря: А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух." (Деяния 2:38)
  • Спасени по Божия благодат: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефес. 2:8 – 9). Думата благодат допълнително се разяснява в Тит 3:5 – 7: „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.“


ПравославиеРедактиране

Православието счита, че „както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва“.[3] Затова за спасението на душата, освен вяра, са необходими дела – молитви, пости, добродетели и участие в Светите тайнства на църквата.[2]

РимокатолицизъмРедактиране

Римокатолиците вярват, че „Човек живее в нуждата от спасение от Бог“. За нашето спасение „Бог ни обича и изпрати своя Син за изкупление на нашите грехове.“[4]

ПротестантствоРедактиране

Според протестантството, за спасението на душата е необходима единствено вяра и изповядване, че Иисус Христос е спасител. Бог предлага това спасение като подарък. [5]

Философски възгледРедактиране

Във философски смисъл, спокойствието е вид доверие в битието, без-болезнено и без-бурно, безметежно, дори без-грижно състояние, но най-вече то е битийна способност на човека като личност. Изкуството открива спокойствието. Нещо повече – изкуството спасява спокойствието. Спокойствието обаче, не е и не може да бъде безразличие. Полагането на спокойствието по този начин е много близко, макар и конкретно различно до „съзерцанието“, до размишлението, до античната теория, до онази специфична „вътрешна игра със себе си“, която неслучайно Платон в „Теетет“ определя като диалог на душата със самата себе си. Спокойствието на усмивката въвежда към блаженото пророческо познание за смисъла на вярата, говори за надеждата и за предаността на любовта, за Спасението.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Пламенов, Петър. Спасение на спокойствието, или за особения естетически смисъл на тази категория (дефиниции, граници, модификации) (pdf). // Философски алтернативи (4). 2018. с. 114–132.
  2. а б Светител Теофан Затворник Вишенски. Пътят към спасението (кратък очерк по аскетика). Славянобългарски манастир „Св. Вкмч. Георги Зограф“, 2007.
  3. Съборно послание на св. ап. Иакова, 2:26
  4. В апостолическото писмо на папа Йоан Павел II Fidei Depositum от 11 октомври 1992
  5. МакДоналд, Уилям. Божията благодат. София, Верен, 1994. ISBN 3-89397-753-8. с. 95.

Външни препраткиРедактиране