Бодхи (санскр. बोधि) – термин, идващ от езиците пали и санскрит, и превеждан като просветление, въпреки че по-точният превод е пробуждане или осъзнаване. Думата Буда означава просветлен.

Първоначално бодхи означава осъществяването на четирите степени от свръхземния път Аря-марга и се постига чрез усъвършенстването на 37-те неща, принадлежащи на просветлението Бодхипакшика-дхарма, и чрез премахване на незнанието Авидя, т.е. чрез осъществяването на Четирите благородни истини.

В Хинаяна бодхи се отъждествява със съвършеното разбиране на Четирите благородни истини, което означава премахване на страданието. Тук се различават три степени на просветление:

  • просветление на благородния ученик-последовател Шравака
  • просветление на отделно просветления Пратйека-Буда
  • просветление на Будата Самяк-Самуда, което често се отъждествява с всезнанието Сарваджнята и се определя като махабодхи (Велико просветление).

В Махаяна бодхи в значителна степен се разбира като основаващо се на мъдростта прозрение за единството на нирвана и самсара, както и на обекта и субекта. Определя се като осъществяване на праджня, осъзнаване на собствената есенциална Буда-природа или Буда-същност (Бусшо), прозрение на същностната празнота Шунята на света, както и на всезнанието и познанието на Татхата. Махаяна различава три вида бодхи:

  • просветление за самия себе си, т.е. просветление на архата
  • просветление за другите, т.е. просветление на бодхисатвата
  • Съвършеното просветление на Буда.

Отделните махаянистки школи разбират това понятие различно, според спецификата на школите.

В индуизма понятието означава съвършено познание.[1]

Източници редактиране

  1. Енциклопедичен речник на източната мъдрост. ISBN 954-507-074-9

Библиография редактиране